вторник, 24 октомври 2017  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    2745 прочитания

    Как ще се измени ДДС законодателството в Европа?

    За предложенията на ЕК вижте какво коментира пред Economy.bg данъчният консултант Светлин Кръстанов
    12 октомври 2017, 09:31 a+ a- a

    „Според скорошно проучване на ЕК през 2015 пропуснатите ДДС приходи за държавите членки от ЕС са в общ размер над 150 млрд. евро. Счита се, че 50 млрд. евро, т.е. 1/3 от тези пари, се дължат на измами, свързани с международната търговия със стоки. В тази връзка се правят редица предложения“, разказва ни Светлин Кръстанов. Той е данъчен консултант с 10 години опит в международните фирми PwC и EY. Работил е в България и Хърватия и е консултирал по данъчни въпроси множество мултинационални и местни компании от различни сектори на икономиката. През юли 2017 г. основава „Данъчна Академия“ ЕООД – дружество, специализирано в данъчни консултации и обучения. Светлин е доктор по икономика, автор на публикации и лектор на десетки семинари на данъчна тематика. Притежава диплома по международно данъчно облагане от Института по данъчно облагане, Великобритания.

    Свързахме се с него, за да ни обясни какви изменения предвиждат предложенията на Европейската комисия за промяна в режима за облагане с ДДС. Ето какво сподели той пред екипа на Economy.bg:

    Каква е законодателната рамка, регламентираща ДДС на европейско ниво? Вижте какво сподели данъчният консултант Светлин Кръстанов пред Economy.bg

    Г-н Кръстанов, към момента, най-общо, каква е законодателната рамка, регламентираща ДДС на европейско ниво?
    На европейско ниво рамката за ДДС към момента съдържа директиви и регламенти, като основната директива е директива 112/2006. Тя предоставя основната рамка. Имаме регламент 282/2011 година, който съдържа мерки за прилагане на директивата. Има и други директиви, свързани с възстановяване на ДДС от неустановени лица.

    В последно време се заговори за нови предложения на ЕК относно промени в законодателството, касаещо ДДС. Какво точно предлага Европейската комисия?
    През последните години се правят доста предложения за изменение на законодателната ДДС рамка на равнище ЕС. Сред причините това да се случва са процесите на глобализация, развиващите се технологии и не на последно място ДДС измамите, които според оценки на ЕК продължават да бъдат в големи мащаби. Според скорошно проучване на ЕК през 2015 пропуснатите ДДС приходи за държавите членки от ЕС са в общ размер над 150 млрд. евро. Счита се, че 50 млрд. евро т.е. 1/3 от тези пари се дължат на измами, свързани с международната търговия със стоки. В тази връзка се правят редица предложения. План за действие за ДДС беше предложен миналата година от ЕК. Като част от този план бяха предложени редица мерки, свързани с електронната търговия. На 4 октомври излязоха нови предложения на ЕК, които са свързани с международната търговия със стоки най-вече. Аз бих разделил пакета на две части: фундаментална промяна в правилата и пакет от бързи мерки, свързани с международната търговия.

    Какво представлява статутът на сертифицирано данъчно задължено лице? Вижте какво сподели данъчният консултант Светлин Кръстанов пред Economy.bg

    Какво обхваща пакетът от бързи мерки?
    Нещо, което до момента не е съществувало в европейското ДДС законодателство е статутът на „сертифицирано данъчно задължено лице“ (certified taxable person). Идеята е това да бъде лице, което се ползва с доверие от данъчната администрация и има право на облекчения при редица процедури. Това е абсолютно ново нещо за ДДС материята. Заимствано е от митническата област, където има статут на одобрен икономически оператор, отново лице, което отговаря на определени критерии и се ползва с доверие от митническата администрация.

    Какво ще бъде необходимо, за да се получи този статут?
    За да се получи този статут, към момента се предлага да се кандидатства пред националната администрация. Лицето трябва да отговаря на определени критерии: редовно плащане на данъци, липса на сериозни нарушения на данъчното и митническото законодателство, платежоспособност, добро финансово състояние, да има налични процедури за вътрешен контрол. След като бъде получен, статутът ще важи за целия ЕС.

    Ако това предложение на ЕК бъде прието, кога би могло да се очаква да бъде налице процедура за придобиване на такъв статут?
    Предложението на Комисията сега следва да се разгледа по време на консултации с Европейския парламент, след това да отиде при Съвета на министрите, да бъде одобрено и да се въведе. Т.е. ще има задължение на държавите членки да въведат правилата до края на 2018 и от началото на 2019 да започнат да се прилагат тези нови правила.

    За бизнеса на кои компании тези промени ще имат най-значим ефект?
    Преди всичко компании, които се занимават с международна търговия в рамките на ЕС. Сертифицираното данъчно задължено лице ще има достъп до процедури като например call-off stock симплификация при вериги от доставки.

    Бихте ли пояснили?
    Ако има лице, което мести стоки от една държава членка в друга за целите на негов клиент, към момента при такъв трансфер имаме две доставки: една вътрешнообщностна и след това една местна доставка. За чуждестранното лице, което мести стоки, възниква задължение за ДДС регистрация в другата държава членка, където е неговият клиент. Общо взето усложнения. Идеята е, че при такова движение няма да възниква задължение за ДДС. Това ще е достъпно само за сертифицирани данъчно задължени лица. При вериги от доставки, т.нар. chain transactions, имаме един транспорт в рамките на ЕС, но собствеността се прехвърля между 2-3 и повече лица. На практика възникват различни задължения в съответствие с различията в законодателството на държавите членки. За да се уеднакви процедурата, се предлага въвеждане на нови правила, но това ще бъде достъпно само за данъчно сертифицрани лица. За мен от този пакет мерки това е най-същественото. Идеята е такива облекчения, свързани с международната търговия, да са достъпни само за лица, които са се доказали като нaдеждни пред данъчната администрация. За добросъвестните данъкоплатци това е чудесно, тъй като предполагам, че и при ревизии за тях би било по-лесно, като се ползват със статута на надежден партньор на данъчната администрация.

    Какви фундаментални промени в режима за облагане с ДДС предлага ЕК? Вижте какво сподели данъчният консултант Светлин Кръстанов пред Economy.bg

    Кои са фундаменталните промени, които ЕК предлага?
    Ако имаме доставка на стоки, които се транспортират от една държава членка до друга, мястото на изпълнение е там, където тръгват стоките. Нека да дадем пример: стоки се доставят от България за Германия. Според общото правило в закона и в нашия Закон за ДДС местоизпълнението е там, откъдето стоките тръгват, т.е. се дължи български ДДС. Но както знаем, има режим на вътрешнообщностни доставки и вътрешнообщностни придобивания, при който има изключение, което се прилага. Ако имаме две фирми от двете страни, ДДС се дължи от получателя, където се получават стоките. Той самоначислява ДДС. Този режим се използва бих казал масово, тъй като преобладаващата част от транзакциите са между фирми – вътрешнообщностна търговия. Много хора са с впечатлението, че това е основният режим. Всъщност това не е основният режим, а изключение от него. През 93-а се казва, че това е едно временно изключение. Но временните неща обикновено стават най-постоянни и така 24 години се прилага това изключение. Идеята е вече да се даде един дефинитивен режим, който да се прилага постоянно.

    Съгласно предложените промени как се предвижда да бъде уредено мястото на изпълнение и начисляването на ДДС?
    Идеята е да се каже: мястото на изпълнение при доставка на стоки е там, където е получателят, но данъкът се дължи от доставчика. Връщаме се на примера България-Германия. Един български доставчик може да доставя стоки за Германия, може да доставя стоки за Франция и за целия Европейски съюз. За да плаща данъка, където е получателят, той ще трябва да се регистрира в другите държави членки, ако гледаме правилата към момента. Затова има и предложения да се въведе one stop shop система (бел. ред. „обслужване на едно гише“).

    Какво ще представлява тази система за обслужване на едно гише?
    Доставчик, регистриран за данъчни цели в България, ще декларира и внася дължимия данък при българската данъчна администрация. Тя след това има задължението да разпредели данъка по съответните данъчни администрации, където са клиентите на данъчно задълженото лице. За да се случи това, трябва да се въведат и съответните ИТ системи. Системата за обслужване на едно гише не е нещо ново за европейското ДДС законодателство. Вече се прилага за доставки на дигитални услуги от фирми към крайни клиенти физически лица. По-скоро тази система се разширява и вече ще включва и доставки на стоки между фирми в рамките на ЕС. Идеята е да се постави един постоянен режим, който да се прилага дългосрочно.

    Кога се предвижда да започне да се прилага този нов режим?
    2022 година.

    Какви промени се очакват конкретно за малките и средни предприятия?
    За малките и средни предприятия се говори също от доста време. По изследвания на ЕК т.нар compliance costs – разходите за деклариране, прилагане на всички изисквания, които се поставят от ДДС законодателството - са сериозни. Има някои облекчения, които са предвидени. Те са отделен пакет мерки, които Европейската комисия е анонсирала, че ще предложи през ноември месец 2017.

    Какво ще представлява единната ДДС зона? Вижте какво сподели данъчният консултант Светлин Кръстанов пред Economy.bg

    Говори се за единна ДДС зона. Това значи ли, че ДДС ставките ще се уеднаквят за всички държави от Съюза?
    Идеята на единната ДДС зона е тя да се случи от 2022 година. Под единна ДДС зона по-скоро се има предвид уеднаквяване на правилата за местни и за международни доставки, тъй като към момента те се различват. При местните доставки ДДС се дължи от доставчика, при тези с международен елемент - от получателя. Като цяло има разминаване между режимите. Идеята е с новите правила те да се уеднаквят до голяма степен и да говорим за единна ДДС зона. Въпросът за ставките се дискутира широко. Каква е ситуцията към момента? Имаме европейската ДДС директива, която споменахме в началото 112/2006. Тя казва: всяка държава членка трябва да има една стандартна ДДС ставка, която да е минимум 15%. Може да има две или повече редуцирани ставки, които са между 5% и 15%. Има държави и с по 3%, които при влизането си в ЕС са си договорили по-специални правила. Стоките и услугите, за които могат да се прилагат редуцирани ДДС ставки, са изрично описани в Анекс 3 към тази директива. Не може произволно всяка държава членка да решава за какво да прилага редуцирани ставки, трябва да е стока или услуга от този списък.

    Предвиждат ли се промени във връзка със стоките и услугите, за които може да бъде прилагана редуцирана ДДС ставка?
    Една от идеите на Европейската комисия е да се даде по-голяма гъвкавост на държавите по отношение на тези редуцирани ставки. Предложенията, които се коментираха, са основно две. Едното е този Анекс да отпадне – изобщо да няма такъв задължителен списък и всяка държава членка да решава какво да прави. Другата, по-мека идея, ако може така да я наречем, е този списък да се разшири и периодично да се преглежда според предложенията на държавите членки. Това е отделен нов пакет от мерки, който също ще бъде представен според анонсите на ЕК през ноември 2017. Но пак говорим за различни ставки. Уеднаквяване на ДДС ставки за ЕС на този етап не се предвижда да се случи.

    Вижте на какво компаниите в България трябва да обърнат внимание според Светлин Кръстанов.

    Има ли нещо конкретно, на което компаниите в България, трябва да обърнат по-сериозно внимание?
    Ако разгледаме двата пакета, бързите мерки включват облекчения, които компаниите могат да ползват, ако искат. Фундаменталните промени ще бъдат задължителни за всички. Към българския бизнес със сигурност бих отправил препоръка да помисли много добре за този статут на сертифицирано данъчно задължено лице. За тези, които търгуват в ЕС, ще бъде от голяма полза. Не са малко и дружествата, които участват в по-дълги вериги от доставки. Имат съответно склад на консигнация, получават доставки от техни контрагенти или обратно - те изпращат в други държави членки. Който е сертифицирано данъчно задължено лице, ще може да получава стоки от други държави членки по настоящия режим, т.е. без неговият доставчик да му начислява ДДС, той ще самоначислява ДДС. По същия начин, ако имаме български доставчик, който доставя на сертифицирано данъчно задължено лице в друга държава членка, той няма да има задължение да му начислява ДДС, както ще изискват новите правила. До голяма степен статутът на сертифицирано данъчно задължено лице е възможно да бъде изискван и от търговските партньори на българските фирми, тъй като ще се облекчи веригата от доставки и няма да има ефективно плащане на данък в някои от държавите членки.

    Нагоре
    Отпечатай
     

    преди 5 часа
    Българското вино очарова Белгия, Холандия и Люксембург
    Страната ни беше почетен гост на специализираното изложение „Мегавино“
    преди 5 часа
    Привличаме туристи с 12 винено-кулинарни дестинации
    Над 6,5 млн. е общият брой посещения на чуждестранни туристи в България за първите осем месеца на 2017
    преди 24 часа
    Аутсорсинг индустрията у нас с двуцифрен ръст
    Освен в София индустрията на изнесените услуги се развива и в по-големите градове като Пловдив, Бургас и Варна
    преди 1 ден
    Google ще плаща на хакери
    Те ще имат задачата да търсят проблеми в приложения за Android