сряда, 22 ноември 2017  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    1359 прочитания

    Има ли риск за европарите за България след 2020?

    Ще стане ли страната ни една от малкото печеливши от евробюджет 2018 и има ли риск да секнат парите от еврофондовете след 2020 – евродепутатът Андрей Новаков пред Economy.bg
    14 ноември 2017, 14:02 a+ a- a

    „Ние сме една от малкото държави, която може да разчита на 4 пъти по-голям ресурс от този, който внася в Европейския съюз. Прогнозните междинни плащания, които Комисията очаква да разплати към България, са около 4.24 млрд. лв. Вноската, която България ще трябва да плати през следващата година, е 1.1 млрд. лв“. Това подчерта евродепутатът Андрей Новаков пред Economy.bg. Той представлява България в преговорите за евробюджет 2018.
    Разговаряме с него в рамките на Международен бизнес форум под надслов „Бъдещата форма на сътрудничество между иноватори и инвеститори“ в София. Питаме го от какво зависи, дали България ще получи прогнозните плащания за страната ни, какви политики ще се финансират, какви ще са предизвикателствата на българското председателство на Съвета на ЕС догодина, и има ли рискове за европарите след 2020.

    Евробюджет 2018 - най-големият бюджет досега

    Г-н Новаков, участвате в изготвянето на бюджета на ЕС. Кои са приоритетните политики, които ще се финансират?
    Бюджетът, който ЕС ще има през следващата година, е най-големият досега. На първо място най-голям ресурс ще получат политиките на сигурност и отбрана. Ако излезем сега навън и попитаме произволни хора, те ще кажат, че по отношение на бъдещето най-много се тревожат за сигурността си. И терористичните атаки, на които сме подложени, и първоначалният шок от бежанската криза, с която Европа трябваше да се справя, изискват от нас да заделяме значителни ресурси.
    Това обаче не означава, че ще спрем да финансираме други ключови политики: кохезия, земеделие, инфраструктура. Те остават на дневен ред, както и подкрепата за малък и среден бизнес, и за иновации. Моя ключова цел беше да възстановим всички пари, които бяха орязани от програмата за иновации „Хоризонт 2020“ и програма „Свързана Европа“, за да финансираме плана Юнкер, след като той показа, че има успех.

    На какво се дължи, че догодина Европа ще има най-големия бюджет досега?
    От самото начало на програмния период имаше забавяне по много причини, най-вече на европейско ниво, а не толкова държави членки. Заради това усвояването беше нулево през 2014 и малко по-добро през 2015. Големите проекти започват да се изпълняват или да завършват през следващата година. Заделили сме ресурс, така че образно казано всички фактури, които получи Европейската комисия по такива проекти, да бъдат изплатени. Това е една от причините. Другата е, че реалностите налагат да правим много повече неща. Докато преди можехме да разчитаме само на националния ресурс, сега очевидно държавите не могат да се справят сами с проблемите си. Нито Гърция успя да се справи с дълговата си криза, нито Италия може да се справи сама с охраната на границите си заради бежанците.

    Откъде ще се покрие увеличението на бюджета?
    Това са ресурси, които имахме преди в цялата многогодишна финансова рамка. Както винаги към момента бюджетът на ЕС се формира от вноските на държавите членки.

    Ще се наложи ли тогава увеличение на вноските на страните членки?
    Формално погледнато – да. От друга страна, има толкова пари, които се връщат обратно в държавите членки, че не съм сигурен дали накрая сметката излиза само в повишение. Нека Ви дам пример: тази година ще трябва да върнем обратно около 7 млрд. евро към страните членки. Това са неизползвани пари от кохезия. В момента не мога да калкулирам колко по-малко означава това като дял от вноските на отделните държави, но със сигурност е по-малко. Така че ако на пръв поглед страните следващата година ще трябва да внесат повече, не съм сигурен със средствата, които ще се върнат обратно, дали балансът няма да е възстановен.

    Колко ще са европарите за България и за кои сектори?

    Колко ще са европарите за България? Ще успеем ли да договорим прогнозните плащания за България?
    Прогнозните междинни плащания, които Комисията очаква да разплати към България, са около 4.24 млрд. лв. Вноската, която България ще трябва да плати през следващата година, е 1.1 млрд. лв. Ние сме една от малкото държави, които можем да разчитаме на 4 пъти по-голям ресурс, от този, който внасяме в Съюза.

    Има ли увеличение на нашата вноска?
    Да, ако трябва да сравняваме с 2014/15 например, оказва се, че е малко повече. Ако тя е била 950 млн. лв. преди 2-3 години, сега е 1.1 млрд. лв. Но съотношението не е такова, че да ни тревожи.

    Средства за какви области ще получим?
    Ако трябва да разбием условно междинните плащания, които очакваме да получим, 1.5 млрд. лв. от тези 4.2 млрд. лв. отиват за земеделие – директни плащания към фермерите, още толкова отиват за кохезия – пътища, инфраструктура, градско развитие. Останалите средства отиват за младежка заетост. За развитие на селските райони са предвидени 730 млн. лв.

    От какво и кого зависи дали ще получим тези средства?
    До голяма степен зависи от бенефициентите. Когато става дума за големи проекти, особено свързани с инфраструктура, много неща могат да се объркат – някой може да обжалва процедурата, може да излязат археологически останки, времето може да не позволява да се изпълняват проекти. Зависи до голяма степен от изпълнителите, от кметовете – чухте, че има ресурс и за градско развитие.

    Колко ще са европарите за иновации у нас?

    Колко ще са евросредствата за иновации у нас?
    Ако приемем, че „Хоризонт 2020“ е програмата, която в огромна степен финансира иновациите, то нещата са тревожни за нас. Не за следващия бюджет, а по принцип. И не заради държавата. Тук бенефициенти са университети, млади учени, иновативни компании, научни клъстери и т.н. Малко от тях могат да се влияят от пряката инициатива на държавата. Ние сме на 24-то място по усвояване на европейски средства от „Хоризонт 2020“. Едва 0.8-0.9% от средствата по програмата заминават за България.

    На какво се дължи това? България е на едно от последните места в ЕС по иновации. Защо не използваме повече от този ресурс за постигане на напредък?
    Горе-долу 10% от проектите, които подаваме от България, биват одобрени. От около 3500 проекта, които сме подали от началото на програмния период, имаме 330/340 бенефициенти по „Хоризонт 2020“. Сякаш качеството на проектите отстъпва спрямо подобни проекти в Германия или Франция. Но ако погледнем къде отива по-голямата част от ресурса по „Хоризонт 2020“, то ще видим, че той е насочен към 6-7 държави от Западна Европа.
    Изглежда, че моделът на директно управление на програмите, когато са базирани в Брюксел, пречи малко на българския бенефициент – подходът, езикът, критериите. Ясно е за всички, че тогава, когато оперативната програма е написана от българи, управлява се от българи, реализира се от българи, имаме 99.5% изпълнение и инвестиране на целия ресурс.
    Срещали са ме учени, които казват, че упътването за кандидатстване по „Хоризонт 2020“ е 370 страници на английски. „Кажете ми, аз счетоводител ли трябва да съм, или млад учен? Трябва да се науча да изпълнявам европейски проекти или как да създавам нов тип пластмаса?“ Това е камък в нашата градина. Не е нормално да има дисциплина за изучаване на европейски проекти. Тези проекти не съществуват заради самите себе си. Те съществуват заради бенефициентите. И ако те казват, че не ги разбират, ние не можем да си заровим главата в пясъка. Европейската комисия трябва да си вземе бележка от ситуацията. Ако приемем, че ЕС е клас от 27/28 ученици, и отлични оценки по този предмет получават само 6 или 7 от тях, можем да кажем, че просто едните могат, а другите – не. Но ако си преподавател, ще направиш всичко, така че да вземеш максимума от всички ученици и да развиеш различните таланти, които те имат. ЕК трябва да направи така, че във всяка държава да разбират механизмите, по които финансира тя, и да има достатъчно техническа помощ.

    Какви ще са предизвикателствата на българското председателство на ЕС?

    България ще председателства Съвета на ЕС догодина. Тогава започват преговорите по следващата многогодишна финансова рамка. Каква политика ще защитаваме по отношение на европарите след 2020?
    Преговорите за деветата рамкова програма са едно от предизвикателствата, с които ще трябва да се борим.

    Готови ли сме за тези предизвикателства?
    Като цяло сме готови за председателството. Ще има над 150/160 досиета, които ще минат по време на нашето председателство – от земеделие, през транспорт, Brexit, многогодишна финансова рамка, преговорите за следващия бюджет и др. Ние имаме експерти във всички сфери и ще можем да се справим с преговорите по тях. Тревожи ме, че всичко след 2020 ще бъде подвластно на многогодишната финансова рамка или т.нар. следващ програмен период. Ако в него има по-малко пари, не може да има повече за следващия „Хоризонт“, няма да има достатъчно за следващата кохезионна политика, не може да има пари за фермерите. Важно е да намерим начин ресурсът да не намалява.

    ЕК предложи 5 възможни сценария за бъдещия бюджет на ЕС. Кой сценарий ще защитаваме ние?
    Сценарий, който предвижда повече участие на държавите членки във формирането на бюджета, така че да продължим да изпълняваме същия обем политики със същия обем съфинансиране. За да можем да продължим да плащаме толкова към страните членки във всички сфери на живот, тези пари трябва да дойдат отнякъде. Единият вариант е да дойдат от страните членки.
    Ще Ви предложа един шести сценарий. Една от последните сметки, които видях за това какво трябва да плати Великобритания за излизането си от ЕС, е около 73 млрд. евро. Все още се спори по точната сума. Искам тези пари да покрият дупката, която остава след излизането на Великобритания в бъдеще, така че до 2025 да не се налага да намаляваме своите разходи. Приемете го като депозит, който те оставят в Съюза за това, че не са изпълнили докрай ангажиментите си по договорите за членство и поне до 2025 да не предизвикваме шок в държавите членки. Да знаем, че фермерите ще продължат да получават директни плащания, общините ще продължат да получават пари и да изграждат водопроводи, паркове, да се санират училища и детски градини. Периодът, който започва от 2020 до 2025, ако дотам ще стигнат тези пари, да се използва, за да се създаде нов механизъм за сформиране на европейския бюджет, вкл. и чрез собствени приходи. Защото виждате, че накрая 27 държави са заложници на една.

    Как излизането на Великобритания от ЕС ще се отрази на бъдещия бюджет на ЕС?
    Тежко. Говорим за 13-14 млрд. евро годишно по-малко заради вноската, която ще спре да плаща Великобритания.

    Има ли рискове за европарите за България след 2020?

    Ще спре ли безвъзмездното финансиране за България след 2020? Финансирането ще бъде ли обвързано с по-доброто управление на ресурси?
    Със сигурност ще има промяна. Не мисля, че ще е загуба.

    Ще има ли по-голяма тежест гласът на България за формиране на сценария за следващата бюджетна рамка, защото преговорите ще започнат в рамките на нашето председателство?
    Можем да покажем, че намаляването или спирането на безвъзмездното финансиране за бедните или развиващите се региони на ЕС, не е добра идея.
    За съжаление, имаме региони, при които не можем да се лишим от този ресурс. Поне до момента, в който икономиката не може сама да създава толкова, че да можем сами да го правим.
    Тази година очакваме БВП на ЕС от 100 млрд. евро, а следващата – 106 млрд. евро. Очевидно посоката е такава, че ще можем след време – след 3 или 4 години, да преразпределяме от икономиките толкова, че и без еврофондове да можем да финансираме тези региони.
    Към момента финансирането на ЕС е на ниво NUTS 2. В България такива региони са 6: североизточен, северен централен, северозападен и т.н. Държавата е разделена условно на 6 части. Понеже София попада в такъв регион с Благоевград, Петрич, Кюстендил, а столицата очевидно се развива с доста по-бързи темпове, може да се окаже, че ако прилагаме същия механизъм, този регион ще се окаже достатъчно богат, че да не получава европейски пари. Тук принципът е, че ако имаш 75% от средния стандарт за ЕС, нямаш нужда от кохезионни фондове. Моята идея е да отидем на по-ниско ниво и да финансираме директно области, така че София да е София, а Кюстендил да остане отделна област, която да може индивидуално да получава европейско финансиране според нейните потребности, без да зависи от това, колко добре се справя нейният комшия. Същото да важи за Видин, Враца и Монтана и т.н.
    Това е нещо, което предстои да обсъждам с още колеги и експерти, но дотук изглежда, че има потенциал в идеята. Гарантира, че поне регионите с най-силна нужда ще продължат да получават европейския ресурс, на който са разчитали.

    Оптимист ли сте за бъдещето на ЕС?
    Да, това, което се случи с Великобритания, ще послужи за доста лош пример. Ако утре проведат референдум във Великобритания, сигурен съм, че резултатът ще е 50% срещу 30% в полза на оставане в ЕС. Заявленията на британци за гражданство в държавите на ЕС рязко са се повишили. Все повече млади хора намират начин да се запишат да учат в университет в ЕС. Бизнесът осъзна, че 40% от износа на Великобритания е вътре в ЕС. Ние, макар и трудно, ще намерим заместител и на парите, и на потенциала на Великобритания в ЕС, но не съм сигурен, че те ще намерят заместител на огромния европейски пазар.
    Като изключим Brexit, мисля, че импулсът, който ще получим сега, ще го ползваме за голяма крачка напред. Както в миналото сме имали нужда от голяма крачка напред с въвеждането на еврото и Шенген, сега според мен предстои следващото голямо нещо, което да вдъхне живот на европейския проект.

    Може ли тази революционна идея да бъде заложена в България догодина?
    Може да започне от България.

    Нагоре
    Отпечатай
     

    преди 14 часа
    С 14% е нараснал износът ни от началото на годината
    По този показател се нареждаме в първата петица на страните от ЕС
    преди 19 часа
    Пет тенденции, които ще доминират технологичния свят през 2018
    Чатботовете ще стават все по-умни, а „Индустриалният интернет на нещата“ все по-често ще намира място в технологичните системи на бизнеса, прогнозират от Progress
    преди 19 часа
    България отбелязва Европейската седмица на професионалните умения
    Проектът преминава под мотото „Открий своя талант”
    преди 20 часа
    Злато за България от Международна олимпиада по астрофизика
    Българските ученици завоюваха два медала и почетна грамота