ИПИ: Около 2/3 от България е икономическа пустиня

Козлодуй е икономическият център с най-високо заплащане у нас. Средната брутна месечна заплата там е 1465 лв. през 2015. За сравнение в център София заплатата е 1174 лв. Данните са от анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), който представи първо по рода си изследване на икономическите центрове в България.

Групирането в рамките на центровете е правено около т.нар. икономически ядра, които привличат значителна ежедневна трудова миграция от съседни общини, имат висока концентрация на наети лица и генерират относително голяма продукция.

Общият брой на икономическите центрове в страната е 20. От ИПИ обаче отбелязват, че картата на икономическите центрове по никакъв начин не изчерпва икономическата и инвестиционна карта на страната.

Икономическото райониране на страната показва, че малко над 1/3 от територията на България е покрита от икономически центрове, но в тях се произвеждат 86% от продукцията на страната. С други думи, около 2/3 от страната е икономическа пустиня с изключение на неголям брой оазиси, в които се генерират останалите 14% от продукцията в страната.

Икономическите центрове са и тези, които привличат основната част от инвестициите в страната – 81% от всички преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната до края на 2015 са се насочили към тях. В тях работят 75%, или 3/4 от наетите в икономиката през 2015. В същото време в центровете живеят 62% от населението на страната през 2016, което означава, че над 1/3 от хората в България живеят извън икономически най-активните и перспективни територии на страната.

Анализът обособява няколко основни типа икономически центрове:

- Големи икономически центрове, които имат много силно ядро и огромна периферия – такива например са икономическите центрове "София" и "Пловдив";

- По-малки центрове, които имат периферия, но тя често се ограничава само до съседни общини – такива например са центровете "Русе", "Плевен" и "Шумен";

- Специфични икономически центрове, които са съседни и имат множество допирни точки, макар и да имат силно ограничена или дори никаква периферия – такива например са центровете "Габрово-Севлиево", "Стара Загора", "Казанлък" и "Раднево".

Най-големият икономически център е този, формиран около Столична община. Той е най-мащабен по територия, население, произведена продукция, инвестиции и работещи в него.

Другите относително големи по мащаб центрове в страната са оформени около ядрата на общините Пловдив, Бургас и Варна. Но дори и вторият по големина на продукцията център – "Пловдив", е близо пет пъти по-малък по производство спрямо "София".

Центърът около Пловдив, който е вторият най-голям в страната, обхваща 12 общини и в него се генерира близо 1/10 от производството в страната. Благодарение на сериозните инвестиции и привличането на човешки капитал от все по-далечни общини Пловдив е отбелязал един от най-високите темпове на растеж на продукцията сред икономическите центрове за последните пет години.

Анализаторите подчертават, че на юг от Стара планина между всички центрове има "топла връзка", т.е. те се преливат един в друг. В същото време в Северна България икономическите центрове са по-скоро острови на висока икономическа и инвестиционна активност, заобиколени от големи територии с ниска активност и слаба икономика.

Липсата на добри и бързи инфраструктурни връзки между Северна и Южна България ввъзпрепятства връзките между икономически активните територии от двете страни на планината и де факто ограничава потенциала им за растеж, се посочва в анализа.