събота, 23 юни 2018  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    5464 прочитания

    Как ще става облаганeтo с данъци на дигиталните бизнеси?

    Вижте какво споделят Милен Райков, съдружник „Данъци и право" и Антон Цонев, мениджър „Данъци“ в консултантската компания EY
    15 февруари 2018, 14:34 a+ a- a

    Снимка: Милен Райков (в ляво), Антон Цонев (в дясно)

    Единният дигитален пазар се оценява на 415 млрд. евро годишно и обхваща 500 млн. потребители. Между 2008 и 2016 приходите на петте най-големи онлайн търговци са нараснали средно с 32% на година. За сравнение общият ръст на сегмента търговия на дребно е едва 1%. Това бурно развитие изисква и нови регулации, убедени са от Европейската комисия. Свързахме се с Милен Райков, съдружник „Данъци и право“ в консултантската компания EY и Антон Цонев, мениджър „Данъци“, за да ни разкажат повече за  режима на данъчно облагане на дигиталните бизнеси и какви промени да очакваме през следващите години. Ето какво споделиха те пред екипа на Economy.bg:

    Откъде идва засиленият интерес на данъчната администрация към дигиталния бизнес?
    Милен Райков: Предизвикателството в облагането на дигиталния бизнес на европейско ниво е да бъдат идентифицирани различните начини на правене на бизнес с помощта на технологиите, обхващащи търговията, предоставянето на услуги, социалните мрежи, споделената икономика, изкуствения интелект, блокчейн и други. Практическа трудност е да се определи къде да бъде облагането, тоест коя държава ще има право да обложи печалбите и каква точно пропорция от тази печалба да бъде обложена. Допълнително, изключително трудно е да бъде определено къде точно е крайното потребление, за да бъде обложено то с ДДС, както и да се намали необложеното потребление, поради невъзможността то да бъде проследено. Видно е, че дигиталните технологии и новите начини на правене на бизнес създават множество трудности към тях да бъдат приложени традиционните концепции за облагане от гледна точка на ефективност на събирането и административна тежест за бизнеса.

    В контекста на европейското данъчно законодателство какво се разбира под „дигитален бизнес“, „цифрова компания“?
    Антон Цонев: Към момента няма единна дефиниция на дигитален бизнес или дигитална компания за целите на облагането. Разбира се, отделни разпоредби регулират някои аспекти на дигиталния бизнес, като например е налице дефиниция на това какво представлява електронна услуга за целите на облагането с ДДС, къде следва да бъде обложена с данък тази услуга, как следва да се регистрират бизнесите от ЕС и извън ЕС предоставящи електронни услуги. По отношение на дистанционната продажба на стоки (през електронен магазин или по друг начин) в рамките на ЕС съществуват специални разпоредби в Европейската ДДС Директива създаващи задължения за регистрация и начисляване на ДДС в държавата на потреблението. Тези дефиниции, разбира се, не целят да бъдат изчерпателни и да обхванат всички аспекти на дигиталния бизнес.

    Kакви са принципните насоки в облагането на дигиталния бизнес на европейско и национално равнище?
    АЦ: ЕК търси начини да бъде модернизирана европейската данъчна рамка, така че тя да е в състояние да обхване новите начини на правене на бизнес чрез дигиталните технологии, като осигури еднакво облагане на традиционните и дигиталните / технологични бизнеси. В тази връзка ЕК има редица инициативи, които под една или друга форма можем да очакваме да бъдат имплементирани в законодателството, като например ‚уеб данък‘ или ‚изравнителен данък‘ за дигитални компании, които генерират приходи от реклама в дадена страна членка, но нямат регистрирано дружество или място на стопанска дейност, административни улеснения по отношение на отчитането на ДДС от типа mini one stop shop (MOSS) за онлайн магазини и други. Данъчните администрации на страните членки също търсят, нови и по-ефективни методи за контрол на дигиталния бизнес, за намаляване на необлагането и за повишаване на събираемостта на данъците. Редица държави въвеждат електронни ревизии въз основа на засилен обмен на информация и контрол в реално време. У нас НАП създаде специален отдел ‚Електронен одит‘, който е с основна задача да контролира облагането на дигиталните бизнеси и електронната търговия в частност. Инициирани бяха ревизии и проверки на онлайн търговци и на платформи за електронна търговия, като информацията от тези лица бе верифицирана с информацията от куриерските фирми и платежни оператори за всяка съответна доставка.

    Какви разлики в облагането биха могли да съществуват между търговец с физически обособен търговски обект и  електронен търговец?
    АЦ: Облагането на даден търговец не би следвало зависи само по себе си от това дали той е класически “brick and mortar” търговец или е електронен магазин без физически обекти, а от това на коя държава е местно лице, тъй като в нея следва да се облага печалбата от търговията. Трудности, по линия на това да се установи къде да бъде обложена печалбата, са присъщи на мултинационални компании. В практиката ни забелязваме, че  дигиталните бизнеси също имат сложна структура, с локации в множество държави и разпределение на функции и стойност в различни юрисдикции. Що се отнася до облагането с ДДС, разлика би имало ако онлайн магазин от една държава членка продава на краен потребител в друга страна членка. Тогава би следвало когато достигне определения оборот, този онлайн магазин да се регистрира за ДДС в държавата където са неговите клиенти физически лица и да начислява ДДС ставката именно на тази държава. Тук има значение какъв вид стоки или услуги се продават онлайн тъй като е възможно ставките на ДДС да бъдат различни (напр. електронните книги са с редуцирана ставка в някои членки на ЕС). Това разбира се би довело до регистрации и в множество държави членки, начисляване на местна ДДС ставка и подаване на местни ДДС декларации, което е допълнителна административна тежест и съответно разход за бизнеса.

    Къде биха се облагали печалбите на дигиталните бизнеси?
    МР: Тук отново можем да подчертаем, че изборът на метод, по който да бъде най- справедливо и точно отчитане къде се създава стойността в една флуидна среда като дигиталния бизнес на европейско ниво все още не е решен категорично. В една дигитална икономика е изключително трудно да бъде идентифицирано каква точно е стойността, какъв е нейният размер и къде точно е създадена. Както ОИСР така и ЕК все още не са определили категоричен подход за справяне с проблема, но тенденцията е да бъдат имплементирани по-стриктни правила по отношение на трансферното ценообразуване за да могат да бъдат идентифицирани конкретно дейностите и локациите където се създава стойността и именно там да бъде облагането. Например ако си представим онлайн магазин, който е местно лице на България и който търгува в няколко държави членки на ЕС. Основният персонал е локиран в България, но ноу хауто, както и основните IT разработки по платформата се правят например във Финландия. Тогава и двете данъчни администрации биха имали претенции да обложат дохода на този търговец – България поради това, че персоналът е тук, а Финландия заради това, че платформата се разработва там. По правилата за трансферно ценообразуване дружеството следва да е определило адекватен метод за разпределение на дохода си между двете юрисдикции. Подобни казуси са присъщи на мултинационалните компании, а не единствено на дигиталните бизнеси.

    Какви други затруднения се срещат?
    АЦ: Трудност ще продължава да представлява локацията на сървъри, която би могла да доведе до наличие на място на стопанска дейност в държавата където те се намират и чрез тях се извършва основната дейност на компаниите. Данъчното облагане на дейността на компаниите чрез сървърите в голяма степен зависи от данъчната политика и подход от страна на местните администрации, а практиката показва, че тя далеч не е сходна в различните държави, променлива е и данъчните спогодби не дават достатъчно яснота и сигурност в този аспект. Място на стопанска дейност и постоянен обект за ДДС цели не са едно и също нещо и между тях не бива да се поставя знак за равенство. ДДС Директивата, както и регламентите, за разлика от Модела на СИДДО на ОИСР нямат специални разпоредби за ДДС третирането на сървъри. Въпреки това, на база на решение на Съда на ЕС (Welmory), оперирането на сървъри, дори без наличието на подходяща структура от гледна точка на човешки ресурси и активи, може да доведе до наличието на постоянен обект в страната, където се намират сървърите. Това респективно ще означава начисляване на местно ДДС и месечно / годишно ДДС отчитане, в държавата, където се намира апаратурата. Въпреки, че рискът от установяване на подобен постоянен обект не е значителен, всеки случай следва да се разглежда самостоятелно.

    Ще бъдат ли облагани с данък приходите на уеб компаниите?
    МР: ЕК, с подкрепата на няколко държави, измежду които е и България възнамерява да въведе данък върху приходите от онлайн дейност, като например от реклама. Съответната страна членка, в която е генериран приходът от реклама ще има право да облага този приход без да е необходимо получателят да е регистриран или да има място на стопанска дейност. Все още не е определена ставката на данъка (предполага се около 3%), нито има предложение за директива, но това се очаква да бъде финализирано през първата половина на 2018. Към момента има страни членки, които едностранно въвеждат подобен тип данък преди подобен да е съгласуван и приет на европейско ниво. Една от тези страни е Италия. Данъкът е със ставка от 3% и се дължи върху възнаграждението (без ДДС), платено на чуждестранни лица различни от физически лица, които са извършили повече от 3,000 квалифицирани доставки на услуги, предоставяни по електронен път.

    Какви непосредствени промени предстоят в данъчното облагане на дигиталните бизнеси?
    АЦ: В края на 2017 година Комисията прие пакет от промени в ДДС по отношение на дигиталния единен пазар. Промените включват: През 2018 година се предвижда въвеждане на прагове (10 000 EUR и 100 000 EUR) за трансгранични доставки на електронни услуги с цел подпомагане на микропредприятията и МСП. През 2021 година ще бъде въведен MOSS по отношение на онлайн магазините. Това ще позволи регистрация и начисляване на ДДС само в една страна членка за продажбите във всички останали и значително ще намали администрацията и ще премахне необходимостта от ДДС регистрации в държавите членки на крайните клиенти – физически лица.

    Какви са очакваните промени в данъчното облагане на дигиталния бизнес в по-дългосрочен аспект?
    МР: Както вече споменахме, очаква се в ЕС да бъде въведен данък върху приходите от онлайн реклама и други дигитални услуги, които се реализират в даден страна членка от дружества, които са установени в друга държава от ЕС или в трети страни. Това се разглежда от Комисията като преходен период по отношение на облагането на дигиталния бизнес, който да съществува до евентуалното въвеждане на обща данъчна основа за облагане в ЕС. Предложението за обща данъчна основа ще включва правила за разпределяне на реализирания общ облагаем приход от компаниите към държавите членки в които е реализиран не на база на правилата за трансферно ценообразуване, а на база на формула, отчитаща активите, продажбите и броя и възнагражденията на служителите. Целта е да се постигне по-справедливо разпределяне на облагаемия приход към държавите членки, както и намаляване на агресивното използването на разпоредбите за трансферното ценообразуване и място на стопанска дейност по смисъла на данъчните спогодби.




    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 14 часа
    „Софарма Трейдинг“ разширява операциите си в Сърбия
    Компанията планира да разшири националното си присъствие в Сърбия като основа за развитие в региона на Източна Европа
    преди 14 часа
    Milestone Systems ускорява иновациите и увеличава капацитета за развитие с 45%
    Част от тази инвестиция ще бъде насочена към офиса на компанията в София
    преди 18 часа
    Интерактивен технологичен център за деца и младежи отваря врати в София Тех Парк
    TechnoMagicLand е проект на българската софтуерна компания „ТехноЛогика“ и подготвя днешните деца за професиите на бъдещето
    преди 18 часа
    Столичната община стартира кампания за алтернативно предвижване в градска среда
    София е европейската столица с най-много автомобили на глава от населението, а в 70% от колите се вози само по 1 човек