Бизнесът: „Вносът“ на квалифицирана работна ръка е без алтернатива

„Вносът“ на квалифицирана работна ръка е без алтернатива. Дефицитът на човешки ресурси в България расте с такова темпо, че скоро ще размишляваме не как да инвестираме в хората, а има ли изобщо в кого да инвестираме. Това се посочва в позиция до президента Румен Радев на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), включваща четирите представителни на национално равнище организации – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, по повод промените в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Според АОБР приетите изменения и допълнения на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност са само една умерено голяма стъпка към решаването на огромните проблеми, свързани с нормативната уредба на легалната трудова миграция в България. Асоциацията счита, че дори и след промените в Закона България остава страната с най-рестриктивен режим за внос на работници и високо квалифицирани специалисти.

Българският пазар на труда губи хора в много по-голяма степен отколкото придобива, се посочва в позицията на АОБР. Всяка година у нас се пенсионират по около 100 хиляди души.  Според данните, изнесени от Комисията по труда, социалната и демографската политика на Народното събрание, на мястото на всеки 100 души, напуснали пазара на труда, идват едва 63 души. Тук допълнително негативно влияние упражнява и нетната емиграция, която въпреки тенденцията на отслабване, остава на ниво от около 4000 души годишно.

В момента у нас безработните не представляват някакъв резерв на пазара на труда. Самата безработица е вече под 6%, като повечето безработни са без квалификация. Част от безработните демонстративно отказват да си търсят работа.

Несъстоятелни според Асоциацията са твърденията, че вносът на работна сила ще доведе до социален дъмпинг на пазара на труда. Особено ясно се вижда несъстоятелността на подобно твърдение при синята карта. На първо място, там има изрично изискване за заплащане с 50% по-високо за „вносните“ специалисти с висше образование в сравнение с българските. Освен това работодателят има неизбежни разходи и ангажименти за заплащане на наем за квартира, за пътни разходи и за различни такси за специалиста със „синя карта“. Вносните специалисти са много по-скъпи от местните и при това положение работодателите еднозначно биха предпочели българските специалисти, стига да ги имаше на пазара на труда. Но тях ги няма, отбелязва бизнесът.

Що се отнася до вноса на работници, така нареченият пазарен тест за тях е запазен. Тоест, за да внесем работници от трети страни, трябва да докажем, че в рамките на ЕС няма достъпни кадри за нашия пазар. За никакъв дъмпинг и за никакво „широко“ отваряне на пазара на труда не може да става дума, подчертават работодателите.

Недостигът на човешки ресурси е главният задържащ фактор за нашето развитие. Той е и без съмнение главната причина за спада на инвестициите. Това се потвърждава от всичките анкети, които правим през последните 2 години. Това го показват данните, които се подават от всички смесени търговски камари в страната. Не достигат хора с всякаква квалификация и за всички икономически дейности: от пастири, камериерки и берачи на плодове и зеленчуци, през заварчици, стругари, медицински сестри и шофьори - до машинни и електроинженери и IT специалисти.

Спогодбите за уреждане на трудовата миграция с Украйна и Молдова се бавят. И след приемането на промените в ЗТМТМ остават много утежнения на законово и подзаконово равнище от компетентността на МВнР, МВР и МТСП, които отново ни правят допълнително неконкурентно способни, коментират от АОБР.

В държави от Централна и Югоизточна Европа като Румъния и Чехия има цели заводи с чужди работници. В Германия 17% от заетите в икономиката са от трети страни, а ние сме внесли за 2017 177 специалисти със синя карта и 3 500 сезонни работници в туризма за по три месеца работа. И това е при болезнен недостиг на стотици хиляди работници, се посочва още в позицията. 

От АОБР отбелязват, че приемането и влизането в сила на Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е значителна стъпка към подобряване на пазара на труда в България, но следва да се има предвид, че не е единствената законодателна промяна, която следва да бъде предприета. На дневен ред е назрялата необходимост от изготвянето и внасянето на промени в Закона за професионалното образование и обучение, Закона за признаване на професионални квалификации и съответните подзаконови нормативни актове включително чрез ангажиране на компетентните държавни органи – МОН, МТСП, НАПОО, ДАТМН и др. По такъв начин ще бъдат преодолени пречки пред наемането на търсени специалисти от трети държави, ще се подобри ефективността на пазара на труда, което би било от огромна полза за цялото общество.