Инж. Пламен Панчев: Прогнозите ми за 2018-а са за около 2 000 нови работни позиции

Тракия икономическа зона (ТИЗ) е пример за успешно публично-частно партньорство. Обединението на 6-те индустриални зони около Пловдив е привлякло близо 800 млн. евро инвестиции само за последните 2 години. В ТИЗ работят над 140 български и чужди компании, някои от които световни лидери в своите области. За развитието ѝ си сътрудничат 9 общини и 2 сдружения - „Клъстер Тракия икономическа зона“ и „Клъстер информационни и комуникационни технологии Пловдив“.

Свързахме се с инж. Пламен Панчев, основател на ТИЗ и председател на „Клъстер Тракия икономическа зона“, за да научим колко сериозен е недостигът на кадри и какъв е инвеститорският интерес в региона. Вижте какво сподели той пред екипа на Economy.bg:

Г-н Панчев, инвестиции в какъв размер са реализирани досега в зоната?
За период от 22 години инвестициите са над 2 милиарда евро. Искам да припомня, че Пловдив е в челната тройка в категорията „Стратегия по привличане на преки чуждестранни инвестиции“ (FDI strategy) в ранглистата Toп 10 Европейски градове на бъдещето 2018/2019 (Top 10 Small European cities of the Future 2018/2019). Регионът на Пловдив заема почетното 4-то място в същата категория в класацията на авторитетното британско издание „Файненшъл таймс“.

Инвеститори от кои индустрии има в ТИЗ?
Мехатроника - като производството на електро компоненти, автомобилни части, части за битова електроника са едни от водещите. Силно присъствие имат хранителната индустрия и козметичната промишленост, както IT и аутсорсинга. Логистиката има ръст през последните 3-4 години с около 30 процента – това е един от перспективните отрасли, които имат големи възможности за развитие. 

До края на годината колко нови инвеститори очаквате?
Рано е още да говорим с абсолютна точност за края на годината. 2018-а имаше добър старт благодарение на сериозните усилия на нашия екип в привличане на инвеститори през последните 2 години. Вече имаме финализирани 4 нови инвестиции.

Какво може да ни споделите за тях?
Те са в отраслите автомобилни части, логистика и производство на храни. Хубавото е, че 2 от фирмите са чужди и 2 български. Местните инвеститори са компании, които разширяват дейността си с нови мощности. Чуждите фирми след сериозно проучване на възможностите за бизнес в този регион на Европа, предпочетоха България и Тракия икономическа зона.

Кои сред присъстващите вече инвеститори в зоната планират разширение през тази и следващата година?
Факт е разширяването на логистиката на немската „Кауфланд“. Английската William Hughes и италианската Zobele също предвиждат разширение. Много от компаниите инвестират в нови производствени мощности – инвестиции, които не достигат до статистиката.  Отговорно заявявам, че българските компании в момента разширяват производствата си, благодарение на пазарите, които завоюваха, на кадрите, които създадоха.

Доколко финансовите инструменти и европейските програми помагат за развитието на Тракия икономическа зона?
Инвестициите, които фирмите успяха да реализират по оперативните програми, подобриха капацитета и конкурентоспособността им. Имаме много компании, които благодарение на европейското финансиране се сдобиха със съвременно, технологично иновативно оборудване. Високата информираност на фирмите в ТИЗ за възможностите за кандидатстване по различни проекти и участия в международни форуми за разширяване на пазарите си е благодарение на тясното ни сътрудничеството с Българската агенция за инвестиции и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. „Клъстер Тракия икономическа зона“ е един от мостовете, за да достигне информацията до компаниите.  

Колко сериозен проблем е недостигът на кадри и какво още може да се направи за неговото разрешаване?
Клъстерът полага реални усилия в няколко посоки за подобряване на бизнес средата. Едната е подобряване връзката на фирмите с професионалното средно образование, втората е с висшето образование, третата е конкретен проект за учебен център в „Тракия икономическа зона“. Европроектът „Таргетирано развитие и актуализация на клъстерни информационни активи“ /ТРАКИА/ за оборудването на зали за теоретично обучение и тренировъчен център е иницииран от фирмите в клъстера, но резултатът ще е обучение, квалификация и преквалификация на кадри за целия регион. Усилията за решаването на недостига на кадри трябва да са общи. Виждаме, че държавата предприе действия. Според нас трябва да са още по-сериозни. Да е отворен трудовият пазар. Както българският работник има възможност да се реализира в целия Европейски съюз, така и ние трябва да реагираме адекватно и да дадем възможност на работодателите тук да имат достъп до работна ръка от Украйна, Молдова, Македония, например. Нека ограниченията откъм тази посока намаляват. 

Колко общо работни места са разкрити в зоната и каква е прогнозата Ви за 2018?
През целия 22-годишен период на развитие на Тракия икономическа зона са открити над 30 000 работни места. Прогнозите ми за 2018-а са за около 2 000 нови работни позиции. Предприятията, които в момента проявят интерес за инвестиране, са високотехнологични. За нас е важно да създадем квалифицирани кадри за тях. Ние сме спокойни, защото в региона разполагаме с 80 000 потенциални кадри. Това се дължи на адекватните усилия, които полагаме да задържим и привлечем хората в ТИЗ.