ЕК с мерки за справяне с необслужваните кредити

Европейската комисия предложи пакет от мерки за справяне с необслужваните кредити в Европа. Те целят да се понижи големият дял на необслужваните кредити и да се предотврати евентуалното им натрупване в бъдеще.

Пакетът допълва дейностите за изграждането на съюз на капиталовите пазари и е съществена стъпка, за да се завърши изграждането на банковия съюз.

По-конкретно предложенията съдържат следните основни елементи:

Обезпечаване на достатъчно покритие от банките за загубите по бъдещи необслужвани кредити
Въвежда се общо минимално покритие за отпуснати нови кредити, които не се обслужват. Ако дадена банка не осигури приложимото минимално покритие, сумите ще се приспадат от собствените ѝ средства. С тази мярка се противодейства на риска банките да не разполагат с достатъчно средства за покриване на загубите по бъдещи необслужвани кредити, и се предотвратява тяхното натрупване.

Възможност за ускорено извънсъдебно изпълнение за събиране на вземания по обезпечени кредити
Съгласно предвиденото в предложенията банките и кредитополучателите могат предварително да се споразумеят за ускорен механизъм за събиране на вземанията по обезпечени кредити. Ако кредитополучателят изпадне в неизпълнение, банката или друг обезпечен кредитор може да събере вземанията си от обезпечението по кредита експедитивно, без да се стига до съд. Извънсъдебното изпълнение за събиране на вземания по обезпечения е строго ограничено за кредити, отпуснати на предприятия при определени предпазни мерки. Процедурата не се прилага за потребителски кредити.

По-нататъшно развитие на вторичните пазари за необслужвани кредити
С предложението ще се насърчи развитието на вторични пазари за необслужвани кредити, като се хармонизират изискванията и се създаде единен пазар за обслужване и прехвърляне на банкови кредити на трети страни на цялата територия на ЕС. В предложената директива се определят дейностите на обслужващите предприятия, формулират се общи стандарти за лицензиране и надзор и се установяват правила за осъществяване на тази дейност в целия ЕС. Това означава, че субектите, които спазват установените правила, може да извършват дейност на цялата територия на ЕС, без да е необходимо да са лицензирани на национално равнище. При всяко придобиване на кредит купувачите на банкови кредити са длъжни да уведомяват съответните органи. Купувачите на потребителски кредити, установени в трети държави, трябва да използват лицензирани обслужващи предприятия в ЕС. Защитата на потребителите се осигурява чрез законови гаранции и правила за прозрачност, така че прехврълянето на кредита да не засяга законните права и интереси на кредитополучателя.

Подробен план за създаване на национални дружества за управление на активи
Планът няма задължителен характер и дава насоки на държавите членки как могат да учредят национални дружества за управление на активи, ако според тях това е полезна стъпка, при пълно спазване на правилата на ЕС в областта на банковото дело и държавната помощ. Въпреки че създаването на такива дружества с елемент на държавна помощ се приема за вариант при изключителни обстоятелства, в плана се изяснява допустимата структура на дружества за управление на активи, които получават подкрепа от публичния сектор. В плана се посочват и алтернативни мерки за обезценени активи. Предлагат се също така редица общи принципи за учредяването, управлението и дейността на дружествата за управление на активи.

През последните години рисковете в банковия сектор в ЕС значително намаляха. От 2014 банките под надзора на Европейската централна банка са успели да привлекат допълнителен капитал на стойност 234 млрд. евро и имат далеч по-добри ликвидни буфери. Това се дължи на вече приетите съществени регулаторни мерки, а предложеният от Комисията през ноември 2016 Пакет за намаляване на риска в банковия сектор допълнително ще засили този процес. Въпреки постигнатия сериозен напредък необслужваните кредити остават един от основните рискове за банковата система в Европа. Решаването на проблема с големия дял на необслужваните кредити и предотвратяването на евентуалното им натрупване в бъдеще са задължителна предпоставка за завършването на банковия съюз.

При необслужваните кредити кредитополучателят не е в състояние да погасява договорените вноски по лихвите или главницата. При просрочия над 90 дни или ако според оценката на банката кредитополучателят вероятно няма да погаси кредита, кредитът се обявява за необслужван.

Вследствие на финансовата криза и последвалите я рецесии много повече кредитополучатели не могат да погасят заемите си, тъй като повече фирми и физически лица изпитват трайни финансови затруднения, а някои дори фалират. Това се усеща особено остро в държавите членки, в които се отчита дълга или дълбока рецесия и където банките са натрупали в портфейлите си много необслужвани кредити.