АОБР и правителството дискутират бъдещето на американските електроцентрали в България

Трябва да се предприемат енергични мерки за прекратяване на договорите с американските централи във връзка със съществуването на неправомерна държавна помощ. Около това становище са се обединили участниците в третата среща по проблемите на енергетиката, съобщи Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР).

В срещата са участвали председателят на парламентарната Комисия по енергетика Делян Добрев, министрите на финансите – Владислав Горанов, и на енергетиката – Теменужка Петкова, ръководителите на БЕХ, НЕК, АЕЦ, ръководителите на национално представителните работодателски организации – Васил Велев (председател на АИКБ), Димитър Бранков (зам.-председател на БСК), Цветан Симеонов (председател на БТПП) и Кирил Домусчиев (председател на КРИБ.

Днешният разговор е бил фокусиран върху две основни теми – бъдещето на т.нар. Американски централи и опасността от „нова далавера“ в енергетиката по линията на поддържане на т.нар. студен резерв и включването в микса на нови централи с „преференциални цени“, посочват от АОБР. Освен това, е обсъден напредъкът по договореностите от предходните две срещи, проведени на 6 и на 21 февруари т.г.

Участниците в срещата са постигнали съгласие, че трябва да се предприемат енергични мерки за прекратяване на договорите с американските централи във връзка със съществуването на неправомерна държавна помощ. В хода на разговора е констатирано, че са налице всички предпоставки това да се случи в рамките на няколко седмици.

Проведена е дискусия и във връзка с оптималното управление на т.нар. студен резерв. Потвърдено е неувеличаване на средногодишната стойност на студения резерв от 500 МВт. От страна на управляващите беше поет ангажимент в подготвяния в момента пакет от законови промени в сферата на енергетиката да се добавят и такива, които да не позволят блокиране на либерализацията на пазара, появата на нов тип производители на енергия с “преференциални цени’’ и участието им в регулирания пазар с такива “преференциални цени’’, което би било неправомерна държавна помощ.

Подчертана е била и необходимостта от ускоряване на изготвянето и приемането на национална енергийна стратегия до 2030 г., основана на реалистична макроикономическа рамка за догонващ икономически растеж.