Голяма заблуда е, че ниските заплати у нас ще доведат автомобилен производител

От години България се стреми да привлече водещ автомобилопроизводител в страната,  засега без успех. Въпреки че у нас работят около 150 компании, които произвеждат компоненти за индустрията, все още не можем да се похвалим със завод за асемблиране на коли, каквито има в страните от региона.
Какви са предимствата на България като инвестиционна дестинация и какво спъва индустрията, Economy.bg попита Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Аутомотив Клъстер България.

Кои са предимствата на България като инвестиционна дестинация на пазара за автомобилни компоненти в сравнение със съседните ни страни?
На първо място, това е ниската данъчна тежест. Данъчната система в България в момента е може би най-привлекателната в Европа. На второ място, вероятно ще ви изненадам, е наличието на работна ръка. Много често се говори, че няма квалифицирани хора. Аз лично споделям мнението, че образователната система и темпът на създаване на кадри значително изостава от нуждите на индустрията, но от друга страна, ако се сравни България с други държави в Източна Европа, като Румъния или Унгария, там вече няма хора, които да работят в автомобилната индустрия и проблемът с кадрите е наистина жесток. България все още не е изпаднала в този капан, макар че мерките за обучение се случват значително по-бавно, отколкото на нас ни се иска. Това е ограничителят, който е спрял развитието на автомобилната индустрия в други държави. Като казваме спрял, трябва да имаме предвид, че те са се развили много по-бързо и по-добре от нас. И ако искаме да ги настигнем, това трябва за нас да е приоритет №1. Това, че все още в България могат да се намерят хора, които да се преквалифицират, не бива да ни успокоява.
Фактор, разбира се, са и ниските работни заплати, но той не е водещ. Много голяма заблуда в България е, че ниските работни заплати са необходимото условие, за да се привлече автомобилен производител или доставчик. В крайната цена на един автомобил цената на труда обикновено е между 3% и 6%. В България тази цена дори може би е под 3% или 2%. Ако това беше достатъчно, в момента щеше да има поне 7 автомобилни завода в България, а не в Словакия.

Кои са предизвикателствата? Какво пречи да привлечем автомобилопроизводител?

Предизвикателствата са много. Всяко едно от тях е решимо, но изисква усилия и инвестиции от страна на бизнеса и на държавата. Първо, за да се привлече автомобилопроизводител, трябва да има добра и стабилна екосистема от доставчици.

Няма ли такава у нас?
Ако приемем, че у нас има около 150 компании, които генерират 2.5 млрд. евро, същите цифри в Румъния биха били 660 компании и 23.5 млрд. евро. Като тук говорим за 660 сертифицирани компании, а у нас няма 150 сертифицирани фирми, те са далеч по-малко. Автомобилната индустрия в Румъния е между 10-20 пъти по-добре развита от тази в България. Счита се, че за да има добра екосистема от компании, трябва да има поне около 300 доставчици в страната, т.е. виждате, че имаме да извървим още път. Има развитие, но то се случва с темпо, което е относително бавно от наша гледна точка.
Какви са причините за това? Първата причина е липсата на достатъчно големи и атрактивни индустриални зони. Автомобилната индустрия за разлика от ИТ индустрията има нужда от пространство. Ще ви дам пример. Заводът на Audi в Унгария е с размер над 4 хил. дка, заводът на Volkswagen в Словакия, близо до Братислава, е с размер над 8 хил. дка, този на Tata, собственост на Jaguar Land Rover, е с размер над 8.5 хил. дка. Има и далеч по-малки заводи, но при всички положения автомобилната индустрия има нужда от пространство, което с индустриални зони с размер от 400, 500 или 1000 дка няма как да стане. С други думи, необходимо е ускореното и спешно създаване на такива индустриални зони с достатъчно голям размер. Тъй като рискът при тях е много голям, тук ключова роля има държавата.

Правят ли се стъпки към създаването на достатъчно големи индустриални зони? Автомобилният клъстер съвместно с Министерството на икономиката работи по създаването на три или четири такива големи индустриални зони. Те са разпределени равномерно в страната. Едната е в Бургас, другата е недалеч от София, а третата е във Видин. В момента обсъждаме още 1 или 2. Идеята е, когато дойде съответният инвеститор, той да не бъде ограничен, а да може да избере между различни локации за индустриални зони в зависимост от това какъв тип приоритети има компанията.
Така че първото нещо е да има все пак място, където тези компании да се установят. Тъй като в момента изборът пред тях е силно ограничен.
На второ място, държавата трябва да има ясна политика спрямо развитието на автомобилната индустрия и да не се страхува от думата стимули, нещо, което е абсолютна практика във всички останали източноевропейски страни.

За какъв тип стимули става дума? Данъчни?
Данъчни стимули например. България е единствената държава в Източна Европа, която няма данъчни преференции, когато една компания се занимава с R&D. Такива има дори в Сърбия и Македония.
Стимулите биха могли да бъдат от най-различно естество – изграждане на инфраструктура, помощ при наемането на персонал, помощ при преобучаването му, помощ при релокирането му. Ако искаме да бъдем конкурентоспособни на останалите държави в региона, трябва да не се страхуваме от даването на такива стимули. За нас наличието на квалифицирани специалисти е голямо предизвикателство, т.е. тук не говорим за наличието на работна ръка като цяло, а само за подготвени кадри. Това е голяма задача, която се случва бавно. Автомобилният клъстер работи по тази тема много активно.

Припомнете си първа част от интервюто ни с Любомир Станиславов тук!