четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    8342 прочитания

    Дянков: До 2 млрд. евро годишно може да загуби България от търговската война между САЩ и Европа

    Макар и с неудоволствие, ще ни приемат в чакалнята за еврозоната, прогнозира бившият финансов министър Симеон Дянков пред Economy.bg
    12 юни 2018, 17:46 a+ a- a

    Евентуална търговска война между САЩ и Европа ще засегне сериозно и българската икономика, подчерта пред Economy.bg бившият вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков. По думите му най-силно ще бъде засегнато производството на части за автомобили, концентрирано в района на Пловдив. Според Дянков загубите за България може да достигнат до 2 млрд. евро годишно.
    Бившият финансов министър счита, че сега е точният момент за подаване на документи за чакалнята на еврозоната, защото България изпълнява всички критерии, и макар и „с неудоволствие“ ще ни приемат.
    По думите му у нас като че ли няма апетит за реформи в момента, а такива са особено наложителни в здравеопазването и образованието.
    Шансът да се рестартира „Белене“ според Дянков е точно нула.
    Бившият вицепремиер коментира и рисковете пред Европа днес.

    В съавторство с икономиста Андерс Аслунд Дянков пише книгата „Накъде върви Европа. Предизвикателства пред растежа“ (издателство „Колибри“), която излезе на пазара у нас преди дни. Тя анализира големите заплахи пред европейската икономика и предлага пакет от мерки за ускорен растеж, които ЕС като цяло трябва да предприеме, за да оцелее. Книгата е финалист за наградата „Хайек” на Манхатънския институт, най-престижното отличие за икономическа литература в света.
    Симеон Дянков е директор на Групата за финансови пазари към Лондонското училище по икономика и политически науки и старши изследовател в Института за международна икономика „Питърсън” във Вашингтон. Вицепремиер и министър на финансите на България (2009-2013), председател на борда на Европейската банка за възстановяване и развитие (2012-2013), главен икономист в Световната банка. Създател е на индекса Doing Business и е автор на книгите „Кризата на Европа. Поглед отвътре” и „След Стената. Преходът в Източна Европа“ (заедно с Андерс Аслунд), издадени и на български език през 2015.

    Предстои ли нова криза в Европа?

    Г-н Дянков, преди дни Джордж Сорос предупреди, че над Европа е надвиснала нова финансова криза. Така ли е?
    Не смятам, че в близките 3 до 5 години има опасност за финансова криза. Има други кризи пред Европа, свързани със сегашните злонамерени изказвания на американския президент Тръмп и реалните възможности в следващите седмици да станем свидетели на развалянето на световния търговски ред, от който печели Европа и останалата част от света. Това няма да е финансова криза като тази, която имахме преди няколко години в еврозоната. Но тя ще е икономическа криза заради проблемите на някои големи износители като Германия, а оттам понеже европейската и българската икономика са свързани доста с германската, може да станем свидетели на по-слаб икономически растеж. Но финансова криза – не, смятам, че е рано да се говори за такава.

    В условия на глобална търговска война ли сме днес? Какви ще са последствията за България?
    Още не сме. Говори се, особено през последните 2-3 дни стигнахме до такъв етап. Преди този разговор беше главно между Китай и САЩ, защото големите дисбаланси в световната търговия реално са между тях. Европа е балансьор и държави като Германия имат позитивно търговско салдо, а други имат - негативно. Като цяло ЕС е сравнително неутрален спрямо световната търговия. Затова доскоро смятах, че Европа ще остане извън световните търговски караници. Но явно не е така. Сега и ЕС става прицел на Тръпм. И ако натам се върви толкова бързо, колкото в последните няколко дни, определено ще влезем в търговска война. Първоначално ще го усетят по-големи износители като Германия и Франция, но това ще има негативен ефект върху всички нас. Това по коментарите на Тръмп са точно типовете продукти, върху които американското правителство се готви да наложи санкции. Това означава по-малко изнесени и съответно по-малко произведени коли.

    Колко ще загуби България от една търговска война между САЩ и Европа?

    Какъв би бил ефектът върху България?
    В България имаме голямо производство на части за коли, концентрирано особено около Пловдив. Те произвеждат основно за германски и отчасти за френски коли. И изведнъж тези заводи, които се справят много добре в момента, ще работят с по-малък капацитет. Има и много други примери, това просто е един от най-явните в българската икономика.

    Какъв би трябвало да е отговорът на Европа?
    Обикновено не съм така войнствено настроен, но в случая смятам, че Европа трябва да е много твърда с американците и да отстоява дори с цената на контрасанкции позицията си, т.е. да действа от позицията на силата.
    Ще Ви дам пример: преди 2-3 месеца, когато американците предложиха първите 50 млрд. долара санкции върху Китай, Пекин буквално в следващия час предложи 60 млрд.
    Ако сме слаби, ако нямаме общ подход и се оставим върху някои продукти да има санкции, никой не знае дали следващата вълна няма да е за още повече санкции. Затова трябва веднага да се наложат пропорционални, дори повече от това, санкции, за да е ясно на САЩ, че Европа действа като единна сила.

    А дали може Европа да действа като единна сила?
    В книгата аз твърдя, че за съжаление, в последните няколко години, макар че многократно европейски и на отделни държави политици, като Германия, Франция и България, са се изказвали, че ни трябва единна енергийна политика, общ дигитален и капиталов пазар, нищо от това не е постигнато и не изглежда да се постигне в рамките на тази Европейска комисия, Комисията „Юнкер“. Изгубихме 5 години, но това може би отчасти е заради ефекта Brexit. Не сме показали дотук, кой знае колко силна реакция. Но търговската война е война, която първо удря Германия и Франция, та може около тях да се обедини останалата част на Европа. На всички трябва да е ясно, дори и малки страни, пряко или косвено, ще загубят от такава търговска война, поне временно. Трябва да се покаже сила.

    В книгата също коментирате Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ. Какво се случва с него в момента? В застой ли е?
    То не само е в застой, но ние вървим от мир към търговска война. Загубите са значителни. Обикновено хората гледат първата икономика като Германия, върху която е ударът. За държави като Словакия, Чехия, България, Румъния, ефектът е много по-голям като процент от БВП, защото голяма част от производството ни е такова. Още няма пълни изчисления, но това, което съм виждал през последните 2 дни за санкциите, които американците са обявили върху германските и отчасти френските автомобили, то загубите ще са около ¼ до половин процент от общата германска икономика, но за икономики като българската, това ще е поне 1% от БВП на годишна основа.

    Колко точно ще е загубата за нас тогава?
    Миналата и тази година растем с някъде около 3.5-4%, представете си 1% от това да изчезне следващата година. Определено над 1.5 до 2 милиарда евро ще е ефектът върху икономиката на България. За мен той даже не е чисто икономически. По-скоро от значение е, че България много успешно в последното десетилетие създаде такива индустриални зони като Пловдивската, където има много взаимосвързани предприятия, създават се добри работни места и има не само производство на части, но и се обучават много млади хора. Това дори за 1-2 години да е в застой, означава лоши новини за пазара на труда като цяло в Пловдивско, Пазарджишко, Ямболско.

    Кои са големите заплахи пред европейската икономика и какви са възможните решения?

    Освен търговската война какви са другите рискове пред Европа днес – политически и икономически?
    Brexit e такъв риск, но понеже вече от година и половина се говори, малко минава на заден план. Все пак ще има развитие през следващата година – две, когато под някаква форма той ще се осъществи, дори и в много по-слаба и плаха форма, отколкото първоначално се говореше. Колкото по-плаха, толкова по-добре и за британците, и за нас. Ефект обаче ще има – втората най-голяма икономика в Европа се отделя от ЕС. България изнася малко за Великобритания, така че голям директен ефект няма да има. Но Великобритания, както пишем в книгата беше основната държава в ЕС, която се застъпваше за единна енергийна политика. Без нея съм убеден, че такава няма да има дълго време. Те бяха и почти единствените, които се застъпваха за общ капиталов пазар. Като цяло вече е осезаема липсата на Великобритания в Европейската комисия и Европейския парламент.
    Освен търговските войни и Brexit като трети риск се очертава фактът, че в няколко големи икономики в Европа като италианската напоследък популисти излизат на дневен ред и управляват. Това рядко се е случвало досега там. Италия определя много икономики около нея, включително и българската. Имаме сериозни търговски отношения с Италия. Западните Балкани и Румъния също са доста свързани с тази икономика. Нашите съседи ще страдат, ако италианската икономика започне да се клати.

    Какви решения предлагате Вие в книгата?
    За мен съществени са няколко неща. Когато тази комисия „Юнкер“ идваше на власт преди 5 години, казваше, че за да върви Европа напред като икономика и политика ни трябва доразвитие на общия пазар. Дигиталният пазар, който липсва напълно, е огромна тема. По отношение на новите технологии не само Америка е по-напред, но и голяма част от Азия, дори и по-бедната част на континента. Вече не става въпрос само за Индия, а дори Виетнам е доста по-напред от нас в развитието на такива технологии. Те просто имат по-големи пазари и по-голяма свобода на финансиране. В Европа все още сме обременени от 28-те отделни пазара с отделни регулации. За мен общият дигитален пазар е задача №1. И го казвам, защото поне в момента това портфолио е в български ръце.
    Но като цяло развитието на общи пазари е нещо, което го няма. И в тази връзка и по-близо до нас, макар и по-трудно политически, е разширяването на ЕС към Западните Балкани. Това ще помогне на тях икономически, но ще помогне и на нас, на Гърция, на Румъния, на Италия. Ще има голям пазар, който ще освободи транспортни коридори, ще освободи повече хора, които могат да работят. Българското правителство се опита да направи доста по темата в този период, Европа засега е скептична, но трябва да се работи в тази посока.

    "Ако нямаш хора, каквито и технологии да се опитваш да развиеш, не можеш да постигнеш кой знае какъв икономически растеж. Според мен фактът, че нашата икономика расте през последните години с под 4%, се дължи главно на това, че нямаме хора".

    Защо имиграцията е от полза за Европа и за България? И как да се намери баланс между нуждите на пазара на труда и антиимигрантските настроения на Стария континент?
    Тя е полезна, защото Европа застарява. Доскоро Испания беше единствената европейска държава, която имаше положителен ръст на населението. Отпреди две години и те вече имат отрицателен ръст. Държави като България, Германия и Прибалтика имат много силен отрицателен ръст вече дълги години.
    Давахме примери с отличното развитие на Пловдивската индустриална зона – много нови фирми, нови технологии, инфраструктурата се развива, но като се говори с инвеститорите там, първото нещо, което споделят, е че сега ходят до Пазарджик, до Казанлък, до Елин Пелин за работна ръка. Пловдив и Асеновград вече не са достатъчни. Няма ги хората. А ако нямаш хора, каквито и технологии да се опитваш да развиеш, не можеш да постигнеш кой знае какъв икономически растеж. Според мен фактът, че нашата икономика расте през последните години с под 4%, се дължи главно на това, че нямаме хора. За разлика дори от останалите източноевропейски държави. От тази гледна точка е нужна политика, която е по-ориентирана към бизнес развитие, така че където ни трябват хора, да дойдат, да ги обучим, както е в туризма от дълги години, но все повече ще ни трябват хора и в производството. Балансът на общоевропейско ниво ще е труден, защото тази голяма имигрантска криза от 2014/15 коренно промени отношението на големите политически сили и много държави в Европа. Това обаче не означава, че в България не можем да имаме собствена политика спрямо страните, където има български общности, като Украйна, Молдова, в Западните Балкани, които са културно, но и от гледна точка на образование, близки до нас. Знаем къде ни трябват работници и от какъв тип квалификация имаме нужда. Според мен България трябва да има много активна политика за привличане на тези български общности.

    "Изглежда, че у нас няма апетит за реформи и така е в по-голямата част на Европа".

    Пишете, че повече реформаторски отколкото нереформаторски правителства са преизбрани по време на икономическата криза. Защо тогава политическите лидери се опитват да избягват болезнените реформи. Ако не е страхът, че няма да бъдат преизбрани, тогава какво е?
    Повечето политици навсякъде в Европа и по света определено се плашат от реформи, защото това предполага промяна, а там винаги има губещи. От тази гледна точка реформаторите обикновено са непопулярни. Когато обаче си в икономическа или финансова криза, е по-лесно да се правят реформи, защото тогава обществото е готово за по-големи стъпки. Заради това според мен първият кабинет „Борисов“ направи доста повече реформи, отколкото вторият или дори сегашният. Сега някак си изглежда, че няма апетит за реформи и така е в по-голямата част на Европа. Отчасти политиците са изморени, а от друга страна, там, където трябват реформи например в Гърция, и цялото общество е изморено.

    Споменахте, че в момента като че ли липсват реформи у нас. Къде според Вас има най-голяма нужда от реформи?
    №1 е здравеопазването. Говоря за дългосрочни реформи, които ще променят начина, по който работи системата и като качества, и като финансови резултати. Имах надежда, че сегашният министър Кирил Ананиев, който е отличен финансист и на когото сигурно му е абсолютно ясно какво трябва да се направи, за да се подобри състоянието в здравеопазването, ще успее да прокара поне някаква малка крачка, но виждам, че тръгна и бързо го върнаха. Така че загубих очакването там да може да се направи нещо. Това е системата, която с времето ще стане много по-скъпа заради застаряването на населението. Тя в България в момента нито работи добре като качество, нито финансово може да се издържа.
    №2 е образованието. В миналото винаги сме казвали, че имаме сравнително добро образование поне на средно ниво. Университетите ни в някои специалности са добри, в други не толкова. Но се считаше, че средното ни образование е над средното в Европа. По последните сравнителни изследвания в Европа ние вече сме доста под средното за Стария континент. Състезаваме се с Гърция и Кипър за последно място по средно образование. Това е перспективата за младото поколение да работи с новите технологии и да развива производство при липсата на много работници. Всеки работник трябва да е много по-производителен, а това може да стане с по-добро образование. Там бих сложил повече фокус. Виждам, че сега се плаща по-добре на учителите, което е добре, защото бяхме една от малкото държави, в които полицаите получаваха повече от учителите, а това не е добра база за развитие на една икономика. Но освен това трябва да се мисли и какво и как се преподава.

    Кога ще имаме западноевропейски доходи?

    Кога ще стигнем по доходи Западна Европа? Наскоро от Отворено общество изчислиха, че доходите у нас ще достигнат 90% от средноевропейските през 2042. Реалистично ли е това според Вас?
    Според мен това е твърде оптимистично. Предполага, че ще сме последователни във времето. Но на нас ни липсва последователност. Не ни липсват добри политики. В книгата например пишем за въвеждането на плоския данък и данъчната политика в България през 2007, които в Европа се признават като голям успех. Така че имаме успехи, но след тях идва мълчание, няколко крачки назад и след това пак напред. Трябва ни немската последователност. Донякъде я имаме във фискалната политика. Дори и да вървим напред, 2042 според мен пак е доста оптимистичен срок.

    Кога е реалистично това да стане според Вас?
    За да се приближаваме към западноевропейските доходи, ние трябва да растем с около 5.5-6%, а в момента се отдалечаваме дори от останалите източноевропейски държави, защото с изключение на Чехия, която има почти същия растеж като нас, всички останали – Полша, Унгария, Словакия и Румъния растат с 5-6%. Така че ние в момента сме в период, обратен на конвергенция, дори и с Източна Европа. Част от западноевропейските държави като Германия растат с 3-3.5%, как тогава ще достигнем близо до тях? Затова според мен периодът е по-дълъг от 2042, освен ако не направим цялостни реформи в основно социални сфери. Но май в сегашния мандат, както и в мандата на Юнкер се преценява, че не е момент за реформи, а по-скоро за успокояване.

    "Макар и с неудоволствие, ще ни приемат в чакалнята за еврозоната. Сега е моментът да кандидатстваме".

    Миналата седмица премиерът Борисов обяви, че до дни подаваме документи за влизане в еврозоната. Сега ли е правилният момент според Вас предвид негативните сигнали от Брюксел?
    Точно сега е моментът. Смятам, че премиерът Борисов и финансовият министър много правилно прецениха, че въпреки всички негативни коментари от Брюксел, трябва да вървят напред. Първо, защото по закон изпълняваме от дълго време всички критерии. Различните комисари и ЕЦБ говорят извън тези критерии за някакви допълнителни идеи – да сме първо в Банковия съюз, да стигнем до 70% БВП спрямо средното за Европа, да намалим корупцията, да имаме по-независима съдебна власт. Всичко това може би е вярно, но не е част от Маастрихтските критерии. Те ясно разписват как трябва да се влиза в чакалнята на еврозоната и това трябва да се следва. Донякъде част от по-големите държави като Германия и Франция, а може би и ЕЦБ, се опитват да ни сплашат: „Не тръгвайте, защото нещата ще са трудни“. Но в момента, в който тръгнем, те вече нямат избор. Трябва да кажат или сте вътре, или не сте. Ние изпълняваме критериите и според мен ще е невъзможно ЕЦБ да каже: „Въпреки че изпълнявате формалните критерии, няма да влезете“. И те с неудоволствие ще ни приемат. Убеден съм, че в момента, в който кандидатстваме, ще има тази политическа мисъл, ако ги спрем, това означава Орбан да каже, значи Европа наистина е дискриминираща институция, значи наистина някои са вътре, някои са вън, защо тогава да се борим, дайте тогава да покажем на големите държави как наистина се прави съюз. Това Европа не може да си го позволи в момента.

    "Шансът да се рестартира „Белене“ е точно нула. И всички го знаят".

    Каква е позицията Ви за рестартирането на проекта АЕЦ „Белене“?
    Рядко се изненадвам от грешни решения и позиции, но сега наистина съм изненадан, защото това вече няколко пъти сме го играли в България –преди, по време и след нашето правителство. Шансът да се рестартира „Белене“ е точно нула. Това го знаят всички. Просто като си представи човек, отиваме в Брюксел и казваме, че със съветско оборудване и държавна китайска компания искаме да имаме ядрен проект в сърцето на Европа. Отговорът е ясен. Затова съм изненадан, защото всички са наясно с това. Правителството го знае, парламентът също. Още повече, че излиза в такъв особено неудобен момент, когато тръгваме и към еврозоната.
    Според мен това е някаква предлятна тема, може би на политиците им е скучно и трябва да стигнат до летните ваканции. Надявам се, че затова е излязла и затова бързо ще изчезне по време на лятото.

    Друга актуална тема е Турски поток, който може да завие към България.
    Може да завие, но може и да не завие. Казва се, че ще завие, но за мен това е второстепенна тема. Ако завие на някакъв етап, може би донякъде ще е положително. Но не е първостепенна тема за България и въобще не е ясно, че ще завие. С този тип проекти винаги се говори много, малко се свършва. Изглежда по-скоро като положително, отколкото като отрицателно развитие, ако стане, но дали ще стане, според мен възможността е доста дребна.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 5 минути
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 49 минути
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 2 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 3 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 6 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк