Как Covid-19 се отрази на българската икономика и какво предстои?

Рязък срив и последвало отскачане от дъното, което беше достигнато през април. Така изглежда Covid кризата, през която преминаваме в момента. Измерението на кризата в България и Европа, ефектите върху пазара на труда и прогнозите коментира Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ) на първата виртуална конференция на Българската асоциация за управление на хора (БАУХ), която се проведе между 24 и 26 юни 2020.

В България отчетеното свиване в търговията на дребно в резултат на прекъсването е приблизително 20%. Свиването на българската индустрия през април е малко под 16% спрямо същия месец миналата година. За сравнение отчетеното свиване в ЕС е средно 28%, а на германската индустрия - 31%. През април е отчетено и най-голямото увеличение на новорегистрираните безработни. 

Прогнозите сочат 20-30% икономически спад за тримесечие и 10% спад за цялата година, като по-тежко ще бъдат ударени големите индустриални икономики. По-сериозно възстановяване по думите на Богданов се очаква през 2021. За България прогнозите са за 7% икономически спад на годишна база и бързо възстоняваване през 2021.

Според Лъчезар Богданов първите сигнали на отскачане от дъното вече се виждат, като един от индикаторите за това е възстановяването на товарните превози и трафика през граница. Същото важи и за пазара на труда с данните от последните 2-3 седмици, които показват, че броят на новорегистрираните безработни е по-малък от този на започналите работа.

Друг е въпросът обаче дали това първоначално отскачане ще достигне нивата отпреди кризата, което според икономистът е едно от основните предизвикателства на тази криза.

Автомобилните заводи например вече работят с 40-60% капацитет, но никой не знае кога и дали работят отново на 100%. Също важи и за хотелите, фитнесите и т.н. Подобна е ситуацията и в туризма и авиотранспорта. „Никой не знае кога ще си кажем върнахме се към старото нормално. Въпреки че затвориха много обекти и стопираха много дейности, структурата на икономиката все още не е променена. Това, което предстои да се случи, но все още не знаем в какъв мащаб и посока, е как тази структура ще се промени. Защото не можем с пари на данъкоплатците да поддържаме безкрайна заетост и „зомби компании“ в сектори, в които няма натоварване. И какво ще се случи, ако наистина хората пътуват по-малко със самолет? Вече се замисляме дали наистина има нужда от всички бизнес пътувания, които се правеха до февруари и дали може да се свърши работа, без да се харчат пари за самолетни билети и хубави хотели.“

Друго предизвикателство по думите на Лъчезар Богданов е, че тази криза ще катализира и проблеми, които са съществували и преди това. „Още преди коронакризата вече говорехме, че световната икономика се забавя, особено европейската. Имаме предизвикателства пред растежа и бизнеса, които стоят отпреди кризата и те трябва да бъдат адресирани с по-широки структурни промени, като се започне от образование, инфраструктура, бизнес среда, привличане и подкрепа на инвеститори и т.н.“

 Вижте видео: