Икономисти за актуализация на бюджета пред Economy.bg

По данни на Министерство на финансите към края на месец май бюджетът на страната е на плюс с 45.5 млн. лв. Въпреки това според министъра на финансите Петър Чобанов са констатирани проблеми в приходите и разходите на бюджета, което налага неговата актуализация. Според министъра подобна мярка е наложителна и ще спомогне за разплащане с бизнеса. А ето и какво споделиха по темата икономисти пред Economy.bg:

Емил Хърсев
Финансист, доцент е по банково дело в УНСС, собственик на „Хърсев КО“

„Всяко едно правителство, особено при промяна на политическата сила, която стои зад това правителство, е нормално да промени бюджета, така че да отразява различната стратегия, която следва това правителство. Актуализацията на бюджета не е нищо толкова ужасно, че да го възприемаме едва ли не като някоя катастрофа. Бюджети актуализират и Европа, и всички страни на света. Първо, за момента няма такъв недостиг на средствата по бюджета. Напротив, статистиката показва излишък. Става въпрос за нещо друго. Не за дефицит точно по републиканския бюджет, a за преразходи, съответно натрупани дългове, в звена на социалната и бюджетната система, включително които правителството има намерение да възстанови на бизнеса, т.е. този скрит дефицит да бъде покрит за сметка на бюджетни средства. Колко са тези неразплатени разходи на болници, на училища, на общини, можем само да гадаем, защото правителството не ни е дало някаква статистика. Според мен с гадателство икономисти не бива да се занимават. Има разходна програма в този бюджет, която може да бъде сериозно изменена. Надявам се изключително деликатно и без нужда да не се прибягва по начало до увеличаване на заемите.”

Владимир Каролев
Икономист и политик

Снимка: Eleven Startup Accelerator

„Не съм чул мотиви нито на премиера, нито на финансовия министър, поради което мога да говоря само теоретично. Ако има увеличаване на дефицит, аз лично съм против това. Държавите, които раздуват дефицити, не излизат по-бързо от криза, точно обратното. По-бавно излизат от криза. Трябва да се съкратят разходи в други сфери. Например прекалено много пари има в сектор „Сигурност и отбрана”, прекалено много пари се дават за субсидии. Няма никаква логика да продължава в такива размери субсидията за БДЖ и не само. Има доста държавни компании, които са на субсидии. Мисля, че вземането на заем за разширяване на бюджетен дефицит би било погрешна политика. Но дори и да се вземе заем, това не би трябвало да се отрази на доверието в България. За да повлияят на рейтинга на България, дефицитите трябва да станат хронични и да надхвърлят прага от 3%. Ще бъда учуден, ако това стане, защото и министър Чобанов, и премиерът, макар че са в правителство на БСП, не са привърженици на бюджетни дефицити. Трябва да се подхожда внимателно към социалните плащания, защото те не се плащат еднократно, а всяка година. Освен това всяко тяхно увеличение моментално се превръща в минимален праг, от който започват исканията за ново покачване. Ще дам пример с минималната работна заплата, още не е прието да бъде фиксирана на 340 лв., а вече се говори за увеличение на 370 лв.”

Явор Алексиев
Икономист в Институт за пазарна икономика

„В момента е трудно да се каже дали реално има недостиг на средства по бюджета. Изоставането в приходната част е очаквано и слабо. Проблемът е в разходната част. Една от лансираните идеи например е насърчаването на малките и средни предприятия чрез вкарването на допълнителен ресурс в Българска банка за развитие. Ефектът от такъв подход за стимулиране не си струва риска да се емитира дълг от 1 млрд. лв. Емитирането на заем е отлагане на днешните проблеми за догодина. Според мен темата на дебата трябва да бъде фокусирана върху това как може да се впишем в сегашния бюджет. За момента няма индикации, че приходите няма да се изпълнят, затова просто не трябва да правим допълнителни разходи. Търсенето на допълнителни финансови средства в размер на 1 млрд. не е нещо, което да провали бюджета само по себе си. Предвид положителната перспектива за рейтинга на България подобен ход от страна на правителството няма да има пряк негативен ефект на международния пазар. По-скоро ще се гледа какъв дефицит ще заложи правителството в бюджета за догодина.”