Какво е състоянието на българското пчеларство?

Малко над 17 хиляди са регистрираните пчелари в страната ни. България произвежда пчелен мед в сравнително малки количества в сравнение със световните добиви - между 6 и 12 хиляди тона, но отглеждането на пчели не е свързано само с пчелните продукти, които са реален израз на тази дейност. Скритата и неоценимата дейност на пчелите е опрашването, от което зависи биоразнообразието. Пчелите са изключително важни за природата – благодарение на тях добиваме по-качествени плодове и зеленчуци. Около една трета от храната на трапезата ни зависи от пчелите и тяхното опазване е от изключително значение. През последните години измирането на пчелите се превърна в сериозен проблем за пчеларите по целия свят. България също не е изключение. На какво се дължи това измиране, кои са най-големите проблеми пред българското пчеларство и какво е състоянието му в момента? Попитахме това Михаил Михайлов, председател на Съюза на българските пчелари и пчелар с дългогодишен опит. 

Г-н Михайлов, колко са пчеларите в България и какво е състоянието на пчеларския сектор към момента?  
Съгласно данните, които имаме от агростатистика, броят на регистрираните пчелари в нашата страна е малко над 17 хиляди. Докато броят на пчелните семейства е 747 хиляди. Което означава малък прираст в сравнение с предходната година. Излиза, че докато броят на пчеларите намалява, то броят на пчелните семейства бележи леко увеличение. Аз смятам, че това се дължи главно на програмите и окрупняването на пчелните семейства. 

Какви са най-големите проблеми пред българското пчеларство?  

Проблемите не са малко и наскоро ние направихме един национален протест. Главният проблем на пчеларите е, че ни тровят пчелите при растителнозащитни мероприятия. Т.е. тогава, когато арендатори и ползватели на земеделски земи трябва да се борят с плевелите. Затова е създадена нормативна уредба - Наредба №15 (за опазване на пчелите и пчелните семейства от отравяне, бел.р), по която работихме цяла година. Тя вече е променена и е дадена за съгласуване помежду нас, но проблемите остават, тъй като никой нормативен документ не е съвършен. Освен това и той трудно ще бъде изпълнен.

Проблемът е в това, че пчеларите страдаме от отравянията. Те се дължат на това третиране, което е неизбежно и не се спазва нормативната уредба. Но тази нова наредба пак няма да бъде в полза на пчеларите, тъй като няма акредитирана лаборатория, която да установява причините за гибелта на пчелите. Трябва да имаме констативни протоколи, които са точни и да установяват връзката между загиналите пчели и активното вещество, с което е пръскано. Казаха ни, че сега вече има такава лаборатория – в Тракийския университет, която е в процес на акредитация. Така че надяваме се в бъдеще нещата да оправят. Сега, тъй като няма такава лаборатория, се иска косвено да се потвърди или не с какво е отровена пчелата чрез проби от растителността и от почвата. И иначе търсенето на обезщетение при масов мор на пчелите става само по съдебен ред. Тъй като уредбата е така направена, че дори и да се докаже, че причината е арендаторът, той може да се санкционира, но пчеларят не получава нищо срещу това. Парите отиват в републиканския бюджет. 

Друг сериозен проблем във връзка с пръскането е, че се използват пестициди - инсектициди и фунгициди, които са от нов клас неоникотиноиди (аналози на никотина). Те, дори и в малки количества, са трайни в почвата и водата и нанасят поражения. Но по-голямото поражение, което беше и поводът за националния протест, са издадени две заповеди от Агенцията по безопасност на храните за използване на два пестицида, с които да се обеззаразяват семена на царевица и слънчоглед. При обеззаразяване този пестицид прониква в семената и чрез самото растение отива в прашеца. Оттам пчелите го внасят в кошерите, захранват с кашица от мед и прашец ларвите и от това излизат увредени пчели. А когато се третират посевите - поземно или авиоционно, пчелите се дезориентират, те не могат да се върнат в кошерите и загиват на полето. Това е влиянието на тези пестициди върху пчелите.

Нещо повече, някои от тези пестициди са канцерогенни за хората и след като ние в резултат на един протест преди 2 години издействахме двугодишен мораториум за използване на три опасни за пчелите пестициди, не мина и един месец и в началото на тази година от Агенцията издадоха съответно заповед за ползване. Според мен това са лобистки интереси, но те са в противоречие със съществуващата нормативна уредба и затова те трябва да бъдат анулирани. Прекратяването или анулирането обаче не може да стане, тъй като в две области – Добрич и Варна, пчеларите са завели дела в Административен съд. Така че докато трае процесът, не може да се анулират. Но в крайна сметка срокът за използване на тези препарати е 4-месечен, два от които вече изтичат. Така че каквото и да стане, семената вече са обеззаразени, а най-вероятно много от тях вече са засети и ние нищо не можем да направим.

Това, което постигнахме с протеста на 25 март т.г., е декларацията, че независимо от това, че от Агенцията имат и други молби за издаване на разрешителни заповеди, те повече няма да го правят. Това все пак е една гаранция, че тази година поне няма да имаме такива проблеми по отношение на използване на пестициди. Но трябва да ви кажа, че всяка година смъртността сред пчелите е много висока поради отравяния при такива растителнозащитни действия. И ние със страх очакваме поредното изпълнение за оповестяване. Сега вече дори се прие арендаторите или самите извършители на пръсканията да уведомяват пчеларите. Което преди беше дело на общините. Не зная как ще стане и дълбоко се съмнявам, че това може да бъде изпълнено. 

На употребата на тези пестициди ли се дължеше масовото измиране на пчели преди няколко години и има ли алтернативи за безопасна растителна защита? 
Да, и ние смятаме, че тези субстанции трябва да бъдат забранени. Вече има и по-добри алтернативи, които са подходящи за борба с вредители. Но интересите на големите фирми са много силни и трудно бихме се преборили с тях. Вярно, ефектът е много силен, но трябва да има и пчели. Без пчели няма да има качество и количество. И в крайна сметка поне една трета от храните на трапезата ни зависят от пчелите и затова трябва да ги пазим. Именно тази симбиоза между интересите на зърнопроизводители, арендатори и пчелари се опитва да уреди законодателството, но засега - без успех. 

В бъдеще ще се използват ли такива пестициди? 
Употребата на пестициди зависи от това дали са разрешени, или не. Има списък на препаратите, които Агенцията разрешава за ползване. Заявителите за третиране избират подходящите по тяхно виждане препарати. Проблемът е в това, че тези, които са с по-дълъг срок на влияние, са по-евтини и съответно по-купувани. Докато тези, които са с по-кратък срок на действие, са по-скъпи и те не се ползват. Тъй като имаше забрана за ползване на пестицидите, която изтече в края на 2015, сега очакваме решението на ЕК за това дали ще продължи мораториума, или ще го спре. Така че засега не се знае дали ще се ползват пестициди. Но дори и да има вдигане на този мораториум, ние сме готови отново да излезем на протест. Използвайки вратичките в нормативната уредба, на базата на известни малки количества само за една или две области в страната, те издадоха тези заповеди. В бъдеще ние сме готови да излезем на протест при първото отравяне и ако разберем, че има такъв случай.  

Как държавата подпомога този важен за биоразнообразието сектор?
Пчеларството за разлика от останалите въдства, сме лишени от директни плащания по Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. И това беше решено през 2013, когато стартира този програмен период. Ние искаме министерството да започне инициатива по подготовка за включване на пчеларството в ОСП 20/27, т.е. следващия програмен период, за да може пчеларите да получават директни плащания за това, че отглеждат пчели. Отглеждането на пчели е свързано не само с пчелните продукти, които са реален израз на тази дейност, но скритата, невидимата, неоценимата дейност на пчелите е опрашването. Годишно за една страна като България, сравнително малка като площ, доходът за държавата от опрашването на културно- и диворастящи растения е между 1,5-2 млрд. лева. И това не се отчита. Дори тютюнопроизводителите получават директни помощи или субсидии, а ние нямаме. А това може съвсем законово да стане, ако пчеларството бъде включено в този програмен период. И това е във възможностите на ЕС.

Ние, пчеларите, получаваме средства, но те не са директни, а опосредствани – през програми. Имаме отделна Национална програма по пчеларство и това не може да се отрече. Имаме две три мерки в ПРСР. Сега, с цел да се компенсира това, че липсват директни плащания, се очертава отварянето на още няколко мерки, при които пчеларите могат да получат допълнително средства. Прави се всичко възможно да се компенсира тази липса на директни плащания. 

Друг проблем е, че през последните години се наблюдава повишен процент на кражби на кошери. Но ние си го обясняваме това с програмите. Пчеларите, които участват по Националната програма по пчеларство или Програмата за развитие на селските райони, трябва да докажат брой пчелни семейства, с който са кандидатствали или с който са нараснали. Така че поради това много често се прибягва към това. Ние искахме да се криминализират тези действия, но все още се гледа с леко око на тези кражби. А това е истинска трагедия за хора, чийто поминък е единствено пчеларството.