петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    55254 прочитания

    „Мекалит“: Докарахме я дотам по време на интервю за работа да питаме не какво умее кандидатът, а дали има намерение да живее в България

    Красен Кръстев, управител на производителя на детайли за бяла техника и автокомпоненти, пред Economy.bg
    10 януари 2017, 14:00 a+ a- a

    Заводът на германската компания Mecalit в България беше открит в края на 2012. Инвестицията беше на стойност 7.5 млн. евро. Компанията, базирана в Куклен край Пловдив, произвежда детайли за бяла техника за компании като Liebherr, Bosch-Siemens и Miele. От началото на миналата година местното дружество започна да произвежда пластмасови елементи за автомобилната индустрия. Сред клиентите му са компании като Renault - Nissan, Volkswagen и Mercedes.
    Mecalit е създадена през 1984 със седалище в Лихтенау, Южна Германия. Има заводи в Полша и Китай.

    Каква е равносметката за Mecalit Bulgaria една година, след като започна да работи за автомобилната индустрия, има ли планове за разширяване на производството и на персонала, какви са предизвикателствата пред немските инвеститори у нас и какъв е потенциалът на Пловдив да привлича и задържа чужди инвеститори – тези въпроси отправихме към Красен Кръстев, управител на компанията у нас.

    Г-н Кръстев, в началото на 2016 обявихте, че навлизате в автомобилната индустрия с производство на автокомпоненти. Година по-късно каква е равносметката? Как се развива производството? Реализираха ли се първоначалните ви планове?
    Да, бих могъл да кажа, че плановете ни за развитие в тази сфера се реализираха според очакванията ни през 2016, дори и над тях. Макар и да сме доставчик на пластмасови компоненти за бяла техника за компании, като Liebherr, Bosch-Siemens и Miele, от повече от 30 години, автомобилната промишленост си има своите специфики с изключително високи изисквания по отношение на качеството и сроковете на разработка и доставка на продуктите. Като резултат от положените огромни усилия и немалко инвестиции от наша страна сме възнаграждавани от нашите клиенти с нови и все по-сложни проекти. Разбира се, с всеки следващ проект, който печелим, предизвикателствата пред нас се увеличават, но това не ни плаши.

    Какви компоненти конкретно произвеждате и за кои компании?
    На този етап основно произвеждаме интериорни компоненти от пластмаса като кутии и рефлектори за климатроници, в които нашият основен клиент към момента BHTC влага различни електронни платки и датчици, преди те да бъдат доставени към поточните линии на крайни клиенти като Daimler, Renault – Nissan и Volkswagen. В рамките на 2017 към този списък ще се прибавят още имена на известни производители на автомобили.

    Каква беше инвестицията в това производство и планирате ли да я разширите?
    От вземането на решението за навлизане в автомобилната индустрия, т.е. от средата на 2015 до момента сме инвестирали над 2.5 млн. лева в техника и обучения. Закупихме и прецизна 3D-измервателна техника на Carl Zeiss за осъществяване на качествен контрол на серийното производство. През първото тримесечие на 2017 ще монтираме още две линии за производство.

    Колко хора са заети в производството на авкомпоненти в момента и планирате ли наемете още?
    Към настоящия момент оборотите ни, свързани с автомобилостроенето, са под 10% на годишна база, сравнено с бялата техника, но това е съвсем естествено. Все пак сме доставчик на автокомпоненти само от година. Съответно и под 10% от служителите ни са ангажирани пряко с това производство. За нас по-важни обаче са очертаващите се тенденции на растеж. Например повече от 50% от планираното увеличение на приходите ни през 2017 трябва да дойде от производството на автокомпоненти. Същият тренд очакваме и за 2018, когато ще се реализират редица от проектите, по които работим в момента. Става дума за минимум 1.5-2.5 млн. евро средно увеличение на приходите година, поне към това се стремим по отношение на този пазар.

    Как оценявате потенциала на аутомотив индустрията в България?
    Според мен никоя друга индустрия не може в краткосрочен план да има такъв положителен ефект върху заетостта и икономическия ни растеж както развитието на автомобилостроенето. Всички фирми в отрасъла работят по високи производствени стандарти, спазват законодателството на държавата ни поради факта, че оперират изцяло в т.н. „бял“ сектор на икономиката, плащат данъци и осигуровки. Повечето са или директен или индиректен износител, т.е. способстват за увеличение на износа. Не на последно място, създават стабилни работни места, без които със сигурност още повече българи биха напуснали държавата ни.

    Кои според Вас са основните пречки България да привлече автомобилопроизводител?
    Пречката винаги е била една-единствена – липса на държавна политика, т.е. нужна е политика относно кои индустрии следва да се развиват в държавата ни и съответно тази политика да бъде реализирана последователно от всяка политическа сила, която доминира в управлението на държавата. Никой не е постигнал каквото и да било с откъслечни, кратковременни и несистематични усилия. Ние, българите, сме добър пример за това, че каквото и положително да се е случило в България до този момент в автомобилостроенето, е по-скоро въпреки липсата, а не благодарение на помощта на държавата ни. В повечето случаи държавната „политика“ се състои в това да не се пречи или във вяли опити в една-две срещи да се убеди някой инвеститор да инвестира в България. Това е крайно недостатъчно. Трябват години лобиране и убеждаване, съчетано със съответните инфраструктурни инвестиции, за да се постигне резултат.

    Как привличането на автомобилопроизводител би се отразило на бизнеса ви?
    Без съмнение това би ни дало огромен потенциал за растеж. И не само на нас, но и на много колеги, особено тези, които произвеждат продукти, в чиито калкулации транспортните разходи са от сериозно значение, а не само чистите производствени разходи.

    Как се развива другият ви бизнес у нас – производството на детайли за бяла техника? Имате ли планове за разширяване на производството чрез привличане на нови клиенти?
    Бизнесът ни с детайли за бяла техника се развива като цяло стабилно. Известна колебливост проявява турският ни пазар поради нарасналото политическо напрежение там и свързаното с това обезценяване на националната им валута. Нашата себестойност се калкулира в евро и това повишава цените ни при вноса на наша продукция на техния пазар. По отношение на българските ни клиенти сме доволни от растежа. От средата на 2017 ще стартираме и серийни доставки за нов стратегически клиент от сферата на електрокомпонентите - Osram, който строи завод за производство на електронни трансформатори край Пловдив в момента.

    Колко хора са заети в него и ще разширявате ли екипа?
    Към момента над 90% от персонала на фирмата е ангажиран в производството на компоненти за бяла техника. Става дума за 96 служители. Вероятно ще увеличим персонала с около 15% през втората половина на 2017 с оглед на развитието на новите проекти, за които имаме подписани договори.

    Срещате ли трудности с намирането на подходящи кадри? Как се справяте?
    За никого не е тайна, че намирането на добри кадри в България е вече много трудно поради огромната емиграция на хора в трудоспособна възраст в годините след падането на комунизма. За съжаление тази тенденция се запазва и до ден днешен. За решаването на този проблем нашият подход е непрестанното усъвършенстване на системата за обучение на кадри в самата компания и намирането на млади хора, току-що завършили университет, които имат нагласата да живеят и да се реализират в собствената си държава. Такива хора си обучаваме сами и им даваме път за кариерно развитие. За съжаление я докарахме дотам, че основният въпрос по време на интервюто с всеки кандидат за работа в компанията да е не толкова какво умее или е вършил до момента, а дали има намерение да живее в България. Така преценяваме дали има смисъл да инвестираме време и пари в неговото обучение. Жалко е, защото хората не са виновни. Всеки иска да живее по-добре и трудът му да се заплаща по западноевропейски ставки. Проблемът е, че за да стане това трябва най-напред да постигнем и тяхната производителност на труда. Не в рамките на отделни предприятия, а в рамките на цялата държава. В това отношение автомобилостроенето като индустрия е носител на най-добрите практики по отношение на организацията на едно ефективно производство.

    Как плановете за въвеждане на дуално образование могат да помогнат за адресиране на това предизвикателство?
    Ние вече имаме стартирани проекти в това отношение с две училища в община Куклен. Като социално отговорна компания се опитваме да запознаем местната общност с възможностите за реализация в нашата компания на децата и учащите се след няколко години, когато те ще са пред завършване на средното или висшето си образование. Освен това почти целогодишно имаме платени тримесечни стажове по различни специалности за всички желаещи студенти от техническите университети в България. Немалък процент от стажантите с показани висока мотивация и потенциал по време на стажа получават предложение за работа от нас. Като цяло считам, че дуалното образование не е панацея за проблема с кадрите, но е един добър подход към неговото частично решаване. Истински проблемът с кадрите ще се реши, когато спрем икономическата емиграция по естествен път, създавайки качествени нови работни места тук, в България. Необходими са инвестиции в производства с висока добавена стойност, каквито за момента за съжаление почти липсват. Освен това считам, че е настъпил моментът в България да се „внася“ по-лесно работна ръка от държави извън Европейския съюз. В противен случай съм абсолютно убеден, че ще има доста инвеститори, които ще се откажат да дойдат в България именно поради липсата на алтернативи за намиране на кадри. Не е работа на компаниите да си „крадем“ кадрите една от друга, а да създаваме кадри, които после да допринасят за развитието на компанията. Изкуственото увеличаване на разходите за труд, непочиващо на реални икономически показатели, а само на липсата на кадри на пазара, няма да доведе до нищо хубаво в далечна перспектива. Чуждите фирми просто ще спрат да инвестират в България. И заплатите пак няма да станат „европейски“, защото пазарът ще се балансира.

    Какви са основните предизвикателства пред немските инвеститори у нас?
    Както при всички останали основното предизвикателство се очертава в намирането на добри кадри. По отношение на липсващата или зле поддържана инфраструктура страдат еднакво всички инвеститори. Висшето ни образование за съжаление също е проблемно, защото няма нищо общо с нуждите на бизнеса нито като профил на необходимите кадри, нито като качество на обучението. В това отношение не съм голям оптимист, че скоро ще можем да привлечем голям инвеститор "на зелено" в автомобилостроенето. Предполагам, че ще си останем на ниво Т1 и Т2 доставчици по веригата, каквито сме и ние.

    Какъв е потенциалът на Пловдив и региона да привлича и задържа чужди инвеститори?
    Доколкото Пловдив вече успя да привлече /и продължава да привлича/ редица стратегически инвеститори в различни сфери на производството смятам, че има уникален шанс на фона на останалите региони с усилията на управата на „Тракия икономическа зона“ и на местната общинска и държавна администрация да даде един положителен пример как с постоянни и целенасочени действия могат да се постигнат значителни резултати. Ефектът на доминото в случая не е за подценяване. Мога да дам за пример нашата компания: ние изградихме нашия завод през 2012. За четири години на база на наши много позитивни референции, както и такива на други немски компании в региона още три немски производителя /два от тях в сферата на автомобилостроенето/ построиха или ще строят заводи. В момента се опитваме да привлечем друг немски производител на специфично оборудване, от който ние поръчваме регулярно, за да оптимизираме мрежата си на снабдяване в България. За съжаление компанията е наясно отсега, че няма да може да намери кадри и в момента проучва дали може да си ги „внесе“ от страни извън ЕС, например Китай, Индия и т.н., където също има заводи и изобилие от работна ръка.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 9 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 10 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 11 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 12 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 14 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк