Нобелистът Дан Шехтман: Станете най-добрите в това, което обичате

Днес проф. Дан Шехтман е световноизвестен учен, носител на Нобелова награда за химия, който изнася лекции по цял свят. Не така обаче е изглеждала ситуацията през 1982. Тогава младият израелски учен прави откритие, което ще промени науката, но и което му печели ожесточена критика, отхвърляне и дори подигравки от научната общност за дълъг период от време. Той открива съществуването на квазикристали (модели в атомите, които са смятани за невъзможни). Изследването му променя съществено разбиранията за твърдата материя. След като успява да устои на обществената критика, през 2011 проф. Шехтман заслужено печели Нобелова награда по химия.
Наред с академичните дейности проф. Шехтман посвещава много усилия на научното образование на деца от предучилищна възраст. Освен това той преподава технологично предприемачество в израелския университет „Технион“ от 30 години и вече има дипломирани над 10 000 инженери и учени, 25% от които са основали стартъпи. По думите му технологичното предприемачество е ключов фактор за постигането на просперитет и благоденствие както за развиващите се, така и за развитите страни.
Проф. Дан Шехтман беше в България като гост на Софийския фестивал на науката.

Economy.bg разговора с него за пътя до великите открития, за отхвърлянето и умението да защитаваш невъзможни на пръв поглед идеи, за провала като възможност за израстване и затова как технологичното и научното образование може да спомогне за развитието на проспериращи икономики.

Проф. Шехтман, какво е нужно, за да спечели човек Нобелова награда?
Имам цял списък със спечелени важни награди. Разбира се, Нобеловата награда е най-важната сред тях. Но знаете ли, след като веднъж получиш Нобелова награда, вече никой не те награждава. Така че е по-добре да си събрал повече награди преди да ти връчат Нобел.
За да спечелиш Нобелова награда, трябва да направиш пробив, нещо, което променя дадена сфера.

Колко е дълъг пътят към великите открития? Вие правите Вашето откритие през 1982. Защо е отнело толкова много време, за да получите признание?
Понякога изключително големи награди като Нобеловата се дават веднага, след като направиш откритието. Но в други случаи отнема повече време. Но аз винаги съм считал, че призове като Нобеловата награда се дават на достойни хора. Никога не съм се смятал за по-добър от другите, защото ние имаме принос в различни сфери и е трудно да се правят сравнения.

Кое е по-трудно – да направиш велико откритие или да получиш признание за него?
В моя случай отричането на квазипериодичността на кристалите трая 10 години след публикацията. Това е един много дълъг период на отхвърляне. При други открития почти няма отричане.
В моя случай отхвърлянето продължи толкова дълго, защото беше водено от най-известния химик на 20-ти век проф. Линус Полинг, който имаше стотици хиляди последователи. И всъщност отричането продължи до смъртта му през 1994.

Как реагирахте на това отхвърляне през всичките тези години?
В началото беше малко неудобно, че най-големият химик на 20-ти век е силно против мен лично. Заставаше на сцената и казваше: „Дани Шехтман говори глупости, няма квазикристали, има квазиучени“. В началото се чувствах неудобно от това. Но имах много последователи. След публикацията вече не бях сам. Бяхме бързо растяща група от авангардни млади учени – физици, химици, математици. И подкрепата им беше невероятна. В даден момент си казах, че този спор ми допада по две причини. Първо, защото знаех, че съм прав. И второ, защото хората казваха: „Хм, Шехтман и Полинг спорят. Какво се случва?“ Така че започна да ми харесва.

Какъв съвет бихте дали на хората с нови идеи в науката или в бизнеса? Трябва ли да бъдат настойчиви в опитите си да убедят света в откритията си или да изчакат точното време, за да представят идеите си?
Първо, станете експерт. Второ, чуйте какво ви казват другите. Но ако според вас те не са прави, то тогава излезте и го заявете. Кажете им: „Аз съм прав, защото съм експерт и съм проверил твърденията си. Ако искате да докажете, че греша, повторете експериментите ми. Покажете ми къде греша. Не ми казвайте, че не го пише в книгите. Това не е достатъчно. Няма да постигнем никакъв прогрес, ако вярваме само на това, което е в книгите“.
Изберете област в науката, която ви харесва. И станете най-добрите в нея. Бъдете най-добрите в класа си. Най-добрите в училището си. Най-добрите в страната си. Опитайте се да бъдете най-добрите в това, което обичате.

Имаше ли момент на съмнение, на недоверие във Вас самия, когато направихте откритието си?
Да, но това беше много преди да го обявя пред хората, преди публикацията. След публикацията бях сигурен, че съм прав. Но преди това, да, имах колебания. Много пъти повтарях експериментите си, за да съм сигурен, че съм абсолютно точен. Аз съм най-големият си критик. Но веднъж след като се убедих, си казах: „ОК. Това е.“

Какво е усещането да оставите такова наследство след себе си?
Разбирам Нобеловата награда като лиценз да правиш това, което искаш. Някои хора избират да разширят лабораториите си или да получат повече средства за изследователска работа, да ангажират и обучават повече студенти. Но когато аз получих наградата, вече не бях млад. Това беше преди пет години и аз вече бях надхвърлил 70 години. Беше време да се оттегля от науката, но и време да отправя послания към света, към младите хора, към предприемачите. Има няколко теми, по които изнасям лекции по цял свят. Миналата година съм бил в 30 страни. Защитавам научното образование от много ранна детска възраст, още от детската градина. Учете децата на наука още от детската градина!
Освен това аз защитавам тезата, че технологичното предприемачество е ключово за световния мир и просперитет. Водя курс по технологично предприемачество в университета Technion в Хайфа повече от 30 години. Досега там съм обучил повече от 10 хил. студенти по технологично предприемачество. Установихме, че 25% от тях са започнали собствен бизнес. Сега наричат Израел стартъп нация. Аз имам принос за това.

Какво може България да научи от успеха на Израел като стартъп нация?
Просто копирайте това, което правя.

Каква е тайната за създаването на успешни стартъпи?
В моя клас аз давам на студентите познанието, което да ги предпази от провала на първия стартъп. Освен това им показвам, че да създадат собствен стартъп е нещо възможно. Искам един млад човек да може да си каже: „Хм, не съм мислел за това. Исках да стана добър инженер, но сега знам, че мога да създам стартъп“. Ето защо класът ми е много важен. Той спасява бъдещите основатели на стартъпи от провал, като има показва кои са основите и къде могат да възникнат спънки.
Един от слоганите ми е: „Да се провалиш е нещо нормално. Започни отново“. Статистиката показва, че втория път, когато създаваш стартъп, имаш много по-голям шанс да успееш заради опита си.

Това от Вашия опит на дълго отхвърляне ли го научихте?
Не съм сигурен дали двете са свързани. Аз имам доверие в себе си, но само след като съм проверил твърденията си многократно. Няма да скоча и да кажа, че съм прав, преди да съм се убедил, че съм прав. Така че бих препоръчал: убедете се, че сте прав, за да можете да се изправите срещу критиките. Това е валидно за бизнеса, за науката, за живота по принцип и за семейния живот. Навсякъде.

Какво да учат младите хора днес, за да бъдат успешни утре?
Препоръчвам биология на младите хора. Защото това е бъдещето. Биологията ще помогне за разрешаването на много проблеми, като разберем основите на работата на клетките в нашето тяло. В момента отчитаме голям прогрес.

Интервю: Детелина Калфова