Иван Велков: Пазарът на фасилити мениджмънт услуги има огромен потенциал

В Европейския съюз професионалното управление и поддръжка на сгради е четвъртата най-голяма индустрия. Според изследване на Техническия университет във Виена годишният оборот от тази дейност е над 1,1 трлн. евро. Каквo е състоянието на пазара на фасилити мениджмънт услуги в България и какви са перспективите за неговото развитие? Отговор на тези въпроси потърсихме от г-н Иван Велков, председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация. Вижте какво сподели той пред екипа на Economy.bg:

Г-н Велков, на колко се оценява пазарът на фасилити мениджмънт услуги в България и какъв ръст бележи?
Тенденциите са категорични за нарастване. В България обективната статистика винаги остава повод за интерпретации. Ако сме прекалено оптимисти, можем да се позовем на едно изследване, което направиха наши колеги от Виена. Там тази индустрия и тази професия са на отдавна заслужен пиедестал. Може би защото и самата община се занимава с подобни дейности и градът живее в ритъма на процеси, които са много подредени и структурирани. Чрез тяхната методология оценката на потенциала на българския пазар на фасилити мениджмънт услуги е около 17 млрд. лв. Много институции, учреждения, ведомства всъщност в някаква степен палиативно вършат част от тази дейност. Към настоящия момент мащабите са далеч по-скромни. Между 3 – 4 млрд. лв. Тези професии се променят много интензивно и динамично. Възприемат нови форми и покриват нови зони и територии, които може би преди стереотипно са били отнасяни към друг раздел на бизнес администрацията.

Може ли да ни дадете пример?
Много често в България, когато става въпрос за фасилити мениджмънт услуги, хората си представят предимно видимата, външната част на нещо, което означава „поддръжка и управление“. Това са, да кажем, ремонт на фасадата, охраната на входа на сградата или на комплекса от сгради. Почистването, което всички виждат особено когато то не е качествено. Това са една малка част от серията възможни услуги, които тази индустрия предполага. Съвременната ера на дигиталните технологии, на възможностите, които дистанционното управление на системи и процеси позволяват, променя и нашата професия. Нашата дейност от по-скоро строително-инженерно-охранителна преминава към софтуерна, финансова, маркетингова и много често HR. Ние работим, за да подобряваме качеството на живот на хората, не на сградите, които управляваме. Крайният резултат е, че всички, които живеят, работят, пазаруват или спортуват в конкретни сгради, би трябвало да получават максимум комфорт, сигурност и удобства. Това става и чрез работа с тях самите включително. Това е новото, което няма как да бъде оразмерено, ако караме по стандартния начин – колко са разходите или приходите от една или друга дейност. Комплексното, интегрираното им оценяване е нещо, което ни предстои, и точно това е най-забавното и интересното в цялата наша дейност като Асоциация.

Колко души са ангажирани с фасилити мениджмънт в България?
Може би някои от тези сгради – държавни, общински, публични сгради, училища, болници,  имат нуждата и в някаква степен прилагат фасилити мениджмънт услуги и някои от хората, които работят в тях, всъщност изпълняват частично донякъде подобни дейности. Но официално служителите на компаниите, които се занимават с тази дейност, не са чак толкова много. Броят им обаче расте всяка година. По мои собствени наблюдения и изчисления може би броят им е между 10 и 15 хил. души. Което не е никак малко за една нова и динамична професия.

Напоследък става ясно, че доста професии предстои да бъдат автоматизирани. Трябва ли да очакваме и професията фасилити мениджър да бъде автоматизирана скоро или напротив, тъй като обхваща много различни и комплексни дейности – това би била една от професиите на бъдещето?
И двата отговора са верни. Професията, ако гледаме в стандартния случай – някой човек се нарича „фасилити мениджър“ и той върши цялата тази работа - може би наистина ще започне да се превръща много по-скоро в координатор, синхронизатор на процеси, които ще извършват умни системи. Особено в корпоративния сектор вече има много добри примери как една интелигентна система за управление на сградата може да върши огромна част от дейността, която е необходима превантивно, за да се поддържа максималният комфорт, удобство и ефективност на цялата дейност. Много наши колеги на Запад са се превърнали в мениджъри на промяната. Включително, когато става въпрос за сливания и придобивания между различни корпоративни структури. Участват при вземане на решението каква част от интегрирането на процесите да се случва в ново пространство, в нова сграда. Изборът с кои от съществуващите ресурси това да бъде осъществено е  дейност, съвсем различна от стандартната. Така че тя нама да изчезне, тя е една от професиите на бъдещето точно защото става не само професия, а задължително условие за всяка една организация.

Вярно ли е, че за да има смисъл от фасилити мениджмънт, една сграда трябва да е с площ поне 10 хил. кв. м. Има ли връзка между размера на сградата и необходимостта от фасилити мениджмънт?
Връзката е само косвена. Няма горна или долна граница. Домакинствата в една жилищна кооперация могат потенциално със същия успех да се възползват от някои от добрите практики, които една фасилити мениджмънт компания може да предостави. В София специално вече има сгради или затворени комплекси, които могат да оценят разликата, когато се подхожда професионално и се използват методите и целите на професионалния фасилити мениджмънт. Размерът на една сграда може би е имал значение преди години, когато чуждестранен инвеститор, сравнявайки с мащабите, с които работят там, е търсил бърза и лесно сравнима възможност, за да се включи в българския пазар. Слава богу вече не сме длъжни да мислим единствено, че чужденците могат да донесат нещо като добра идея и практика. Въпреки интегрирането на всички европейски процеси, компании, възможности, все пак остава много сериозна доза местна специфика. Колкото по-смело се търси симбиозата между различните възможности - било то в различни сектори, било то в различни технологии - толкова повече количеството започва да се превръща в качество. Дори един-единствен малък обект, магазин може да използва системи или практики, които преди години са били възможни само в голяма офисна сграда, в която всичко е ясно. Разликата е по-скоро кой взема решенията и кой носи отговорността. Когато става въпрос за по-малки или по-компактни сгради, като че ли необходимостта да се специфицира всичко до най-малка подробност е била по-трудно оценима. Но пък в момента точно тези умни технологии и системи позволяват това да бъде правено автоматично.

БГФМА организира ВИФИ обучение, което приключи през август. Как бихте обобщили резултатите?
ВИФИ академията няма нищо общо с безжичния интернет. Съвпадение на имената. Обучението е много добро доказателство как интегрирането на процесите и обмяната на практики и опит между участниците от различните страни дава една не само академична, но и практична възможност за надграждане на знания и умения. Резултатите според нас са много добри. Такива са и оценките на нашите международни партньори. Възможностите, които дистанционното обучение и обмяната на опит с ментори и лектори по тази програма дават, са изключително полезни за хора, които са избрали това поле за бъдеща кариерна изява.

Предстои да започнете да издавате сертификати. Бихте ли ни разказали повече за тази Ваша инициатива?
Синхронизирането на термините, на изискванията и на правата и възможностите е дълъг процес, който в Европа тече от десетилетия във всички бизнес сфери. Факт са първите европейски стандарти за нашата дейност и професия, които вече са и български държавни стандарти, с което можем да се похвалим. Ние работихме много активно в тази насока, което е първата крачка към унифицираната услуга. Не можем да кажем: „Готови сме да раздаваме сертификати“. Това не е нашата цел. Целта е да дадем възможност на тези, които могат да сравняват, да видят, че и в България има специалисти и компании, които отговарят на всички критерии и стандарти, които вече са факт на други места. За нас огромната задача на този етап е да информираме всички какви възможности има. Това е първата крачка към една по-различна среда, а тя ще даде възможност на всеки да се чувства лицензиран или сертифициран по надлежния начин стига да има необходимото търсене и отношение.

Какви ще бъдат тенденциите за развитие на фасилити мениджмънт услугите през следващата една година и конкретно Асоциацията какви цели си поставя за този период?
Следващата една година за нас ще е много интересна и пълна със събития. Нашата Асоциация си е поставила за задача да е един от най-успешните домакини на Европейската годишна конференция. За първи път такава конференция ще се проведе в Източна Европа и ние бяхме избрани сред няколко други европейски столици. За това заслуга имат както всички наши колеги, така и отношението, което Асоциацията извоюва сред нашите партньори от чужбина, доказвайки, че в България има мотивирани и професионално работещи компании и хора, които искат да качват нивото и стандарта, готови са да търсят възможности за подкрепа, нетуъркинг и за бъдещи много по-глобални интеграционни процеси. Една от причините да сме много ентусиазирани е, че виждаме възможности, които доскоро не бяха налични, виждаме потенциала, а и виждаме ентусиазма, с който нови наши компании, партньори и колеги решават да се включат в нашата асоциация и да помагат.

Какви са Вашите очаквания за пазара в България?
Големият потенциал и ниша е в партньорствата, които можем да осигурим с други големи институции и ползватели на наши услуги. Мисля, че точно публичните сгради са бъдещето, необходимо и заслужаващо внимание поле за изява на всички, които могат да са полезни в този процес.