петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    17794 прочитания

    Българка в Кеймбридж: Никой от нас не държи да остане в чужбина, едни решават да са част от промяната, а други изчакват тя да се случи, преди да се върнат

    Велислава Петрова, докторант по вирусология и генетика в Кеймбриджкия университет, пред Economy.bg
    10 ноември 2017, 11:22 a+ a- a

    Велислава Петрова е докторант по вирусология и генетика в Кеймбридж. Родена е в Сандански, а през 2009 завършва Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов”. През 2013 получава бакалавърска степен по микробиология в Бристолския университет.
    Велислава е и сред учредителите на клуб „Милениум“, който включва български студенти от различни страни. Основната идея е да се изгради диалог между млади хора в България и чужбина.
    Велислава ще е водещ на международен бизнес форум под надслов „Бъдещата форма на сътрудничество между иноватори и инвеститори“ в София. Събитието ще се проведе на 11 ноември в София Тех Парк - зала „Джон Атанасов“.

    За пътя и предизвикателствата до Кеймбридж и за медицината на бъдещето Economy.bg разговаря с Велислава Петрова.

    Велислава, дълъг ли беше пътят от Сандански до Кеймбридж?
    Да, доста по-дълъг от разстоянието между двата града и с много спирки по пътя. За мен това не беше бягство далеч от дома, а по-скоро пътуване към себе си, което продължава и досега. Много добре помня човека, който бях преди 8 години, когато за първи път дойдох в Англия. Радвам се, че запазих огромна част от идентичността си, въпреки множеството предизвикателства, пред които се наложи да се изправя. Харесвам една мисъл на Дъглас Адамс: “Не знам дали стигнах точно там където исках, но знам, че съм там, където трябва”. И аз така възприемам този път.

    Каи бяха основните предизвикателства по този път?
    В началото предизвикателствата бяха свързани с приспособяването към различна среда, с отстояването на себе си и необходимостта да демонстрираш качествата си без да имаш опората на семейството си и на хората, които вярват в теб. Борех се с доста предразсъдъци за България и българите, защото бях в изцяло английска среда. С течение на времето обаче стойността ти като човек се превръща в най-важната твоя характеристика и ти самият си лице на България и българското. Тогава е по-лесно да бъдеш себе си. По-късно предизвикателствата бяха по-скоро личностни, част от съзряването, което съм сигурна, че всеки човек преживява. Аз живеех с огромно любопитство и ентусиазъм към света, с желание всичко да ми се случи тук и сега, с вяра, че ако работя много, няма как да не получа очаквания резултат. Наложи ми се да разбера, че независимо от желанието и вложените усилия, нещата невинаги се случват тогава, когато ние искаме. Да проявя търпение, да приема, че не всичко зависи от мен и да запазя вярата си дори когато нещата не вървят по план, винаги е било и продължава да бъде най-голямото предизвикателство. Още се боря със себе си в тази насока.

    Какви бяха основните уроци, които научихте по този път?
    Трудно е да обобщя. Уроците са много и значимостта им се променя с времето. Доста често осъзнавам, че срещи и преживявания, които съм подминала с лека ръка, когато са се случили, впоследствие са изиграли изключително важна роля в живота ми. Затова се научих да не прибързвам с преценката си, да не категоризирам хора и ситуации, а да оставям нещата да следват естествения си ход. Възприемам всичко и всеки като учител и се стремя да си водя добри “записки” след всяко преживяване. Работата ми също ме научи на много. Осъзнах, че колкото по-високо се изкачва човек, толкова по-силни са ветровете, които се опитват да го отклонят от пътя му. Научих се, че трябва постоянно да се развиваш и да си в движение дори и само, за да се задържиш на нивото, което си постигнал. Светът, в който живеем е толкова динамичен, че изисква постоянно да се адаптираш. Това е най-ценното качество, което човек може да има в днешно време. Дарвиновият принцип важи с пълна сила. Освен амбицията и преследването на професионални върхове обаче истински значимите неща в живота са много по-прости и не са свързани с постижения, а с хората, в чиито очи можеш да видиш себе си и да се почувстваш разбран. Това е истинският лукс на съвременния свят, защото всичко останало може да се купи. За мен приятелите и семейството са най-голямото ми богатство и най-важният урок е – влагай време и енергия в хора, не във вещи!

    Правите докторантура по ваксинология и генетика. Бил Гейтс постоянно предупреждава за рисковете от глобална пандемия. Какво трябва да се направи, за да е подготвен светът за подобен сценарий?
    Има две основни стратегии при борбата с инфекциозни заболявания – превенция и контрол. Ваксинирането, разбира се, е най-ефективният начин за предотврaтяване на вече познати инфекции. Важно е хората да осъзнават, че повечето инфекции, за които имаме ваксини от повече от 60 години - полиомиелит, морбили, дифтерия, не са изчезнали. Причината да не виждаме случаи на заболели хора около нас е именно поддържането на имунитет благодарение на ваксинирането. В момента, в който общото ниво на имунитет на населението в дадена държава спадне, възникват местни епидемии. Тъжно е, че все повече хора вярват на псевдонаучни изследвания и на онлайн източници, които обявяват ваксинирането за опасно и го посочват като причина за всевъзможни хронични заболявания. В това се крие една от най-големите опасности за превенция на глобалното разпространение на вирусни и бактериални заболявания. Епидемия може да започне дори и от един инфектиран човек, така че решението да не ваксинираш себе си засяга не само теб самия. Важно е да се говори повече за това. Отговорност е както на държавата, така и на всеки учен да комуникира на ясен и достъпен език значимостта на ваксинирането, за да могат хората да правят информиран избор, а не да се поддават на страха си. Аз лично работя много в тази посока.
    Освен превенцията на заболявания, за които вече имаме ваксини е важно да се работи в посока на контрола на епидемии, които могат да възникват от нови патогени или такива, които са мутирали и не могат да бъдат преборени от имунната ни система. Това вече е проблем на световно ниво, необходима е глобална политика, която да прави мониторинг на инфекциозни заболявания в държави, където рискът от възникване на епидемии е най-голям. Неслучайно Фондацията на Бил и Мелинда инвестира в развитие на инфраструктура за лечение в държави със слабо развита икономика. Най-големият риск за възникване на нови епидемии е именно в места с бързо растящо население и ограничени условия за навременна болнична помощ. Необходимо е да мислим за проблеми от такова естество дори когато са отвъд прякото ни полезрение и не засягат държавата, в която живеем. Подобен тип мироглед е важен в сферата на инфекциозните заболявания, защото дори и да възникне в най-малкото населено място в Африка, благодарение на постоянния въздушен трафик една епидемия може да се разпространи изключително бързо.

    Какъв потенциал имат геномните анализи? Ще могат ли в бъдеще лекарите да предписват лекарства според гените ни?
    Потенциалът е огромен и сферите, в които геномните анализи се прилагат, нараства постоянно. В областта на инфекциозните заболявания проследяването на еволюцията на вируси и бактерии на базата на техния геном е важна част от създаването на ваксини и от изотвянето на стратегии за контрол на епидемии. Що се отнася до разчитането на генома на всеки човек, там развитието на технологиите се случва с невъобразими темпове. За разчитането на първия човешки геном са били необходими 13 години и съвместна работа на няколко научни института. Сега, това мога да направя и аз самата за ден в собствената си лаборатория. Въпреки технологичния напредък, прилагането на тези анализи в клиничната практика при избора на терапии все още е в начален стадий. Използва се при някои онкологични заболявания. Всички знаем случая с Анджелина Джоли и генетичната й предразположеност към рак на гърдата. Подобни тестове вече се предлагат от множество компании, но интерпретацията на резултатите и избора на интервенция все още са голямо предизвикателство. Така че са необходими много повече клинични проучвания, стандартизиране на методите за генетични изследвания и изграждане на законова рамка за лечение на базата на генетичен анализ, преди това да е възможно. Вярвам, че ще се случи, но кога зависи от много фактори и те на са само научни.

    Какъв е потенциалът и какви са рисковете на новата технология за генно редактиране CRISPR-Cas9?
    CRISPR-Cas9 наистина предизвика революция в сферата на молекулярната генетика. Тази система дава възможност за модифициране на гени, което подпомага изучаването на ролята на различни генетични механизми при развитието на заболявания или при нормалното протичане на различни физиологични процеси. Засега приложенията са главно в сферата на научните проучвания. Потенциалът за използване в клиничната практика е голям на теория и предимно свързан с корекции на мутации в гени, които могат да доведат до лечение на определено заболяване. Това звучи много обещаващо, но съвсем не е лесно за прилагане. Опити за генна терапия се правят от много време, много преди откриването на CRISPR-Cas9 системата. В повечето случаи те са неуспешни, защото предизивкателството не е в самата корекция на гена, а в трансфера на клетки с коригирани гени обратно в организма на даден пациент и тяхното правилно функциониране. Най-големият потентциал може би е в сферата на стволовите клетки и лечението на хематологични заболявания, при които трансплантациите на костен мозък са често използван метод на лечение. Именно в корекцията на стволови клетки обаче се крие и голямата стигма, свързана с тази технология. Възникват въпроси, свързани с етичните принципи за произволна корекция на гени в стволови клетки на човешки ембрион. Това е единственият начин дадена мутация да се коригира напълно в цялото тяло, но в същото време това може да даде възможност за произволно моделиране на човешки ембриони, така че да притежават определени физически характеристики – ръст, цвят на коса и т.н. Някои хора се опасяват от създаването на изкуствено моделирани бебета. Това засега е по-скоро в сферата на научната фантастика. Подобен тип казуси са пример за това, че бумът в развитието на биотехнологиите поставя на изпитание много легални и етични рамки, които трябва да се променят с неочаквано бързи темпове. Това е предизвикателство за много държави в момента и със сигурност ще изисква съвместна работа между политически, регулаторни и научни експерти.

    Как си представяте медицината на бъдещето?
    Със сигурност много по-персонализирана. Това включва не само генетични изследвания, но и изграждане на профил за всеки човек, свързан с начина му на живот, хранителния режим, и различни други фактори на средата, които влияят на общото ни състояние в комбинация с генетичния ни код. Вече има подобни прoекти като Human Longevity Inc., които изграждат база от данни за всеки човек, следят здравословното му състояние и използват комбинация от различни показатели, за да изчислят риска от развитие на определено заболяване. Това в никакъв случай не е гаранция за по-дълъг живот, но дава възможност за навременна намеса и предотвратяване на някои хронични заболявания. Засега подобен тип медицински пакети не са широкодостъпни, заради високата им цена, но това със сигурност ще се промени с навлизането на повече компании, които предлагат подобни услуги. Развитието на технологии за проследяване на физическа активност, енергиен прием, режим на сън, които всеки може да използва като мобилно приложение поставят една добра основа на подобен тип персонализиране на лечението на всеки човек. Оттук възникват обаче множество въпроси за съхраняване на данни и предпазване на личната информация, така че е необходима много ясна стратегия за правилното използване на технологичния напредък за по-ефективна медицина на бъдещето.

    Вие сте сред учредителите на клуб „Милениум“. Какви са целите му?
    “Милениум Клуб” е организация, която въплъщава амбицията и вярата на група млади българи да споделят и обменят опит с хора, които са изминали път, подобен на техния, които споделят сроден мироглед и желание да работят за цели отвъд личните им амбиции. Това не е организация на българите в чужбина, а на хора от поколението на милениалите, които са обединени от една обща цел – България. Всеки от нас има различни интереси и представи за бъдещето си, но всички споделяме вярата, че с личните си усилия можем да допринесем за положителна промяна в родината си.

    Какъв напредък сте постигнали досега? Какво може да насърчи младите българи да се върнат от чужбина?
    На първо място смятам за успех приобщаването на стотици успели млади хора в различни държави, които споделят същата готовност да отделят от личното си време и съвсем безвъзмездно да работят над каузи, свързани с България. Във време, в което “няма безплатен обяд”, остават малко възможности за идеализъм. А всички ние проявяваме точно това всеки път, когато се опитваме с общи усилия да постигнем промяна, колкото и малка да е тя. Работим по редица проекти: сътрудничихме си с Министерството на образованието за премахването на апостила за признаване на чуждестранни дипломи; направихме няколко кампании за насърчаване на гласуването; работим усилено по проекти, свързани с Председателството на България на ЕС през 2018. Аз лично се занимавам най-вече с менторската програма на клуба, която се развива в две направления – помощ на завършили студенти при кандидатстване за работа и работа с ученици при избор на учебно заведение и бъдещо академично развитие. Преди по-малко от седмица колегите ми в България направиха обиколка в 4 български града, където проведоха срещи с гимназисти и обсъдиха възможностите за менторство. За мен това е важна кауза, която не е свързана с попълване на документи и помощ за кандидатстване, а с даване на личен пример. Именно това се опитваме да правим всички ние. За жалост обикновено вниманието е насочено към търсенето на скрити мотиви, а не към положителния пример. Именно това демотивира много млади хора да се върнат.

    Редица компании напоследък стартираха инициативи в опит да привлекат обратно младите българи в чужбина. Как оценявате тези стъпки?
    Според мен това е много положителна тенденция. Радвам се, че има все повече млади хора, които виждат перспектива за професионално развитие в България. Аз смятам, че никой от нас не държи да остане в чужбина. Просто не всяка област има еднакви възможности за развитие в България. Аз лично съм оптимист, че условията ще се променят в положителна посока. Просто някои хора решават да бъдат част от промяната, а други изчакват тя да се случи преди да се върнат. Няма правилен или грешен избор. Всеки прави преценка за риска, който е готов да поеме в живота си. Не харесвам обвиненията към “избягалите” в чужбина. Всеки плаща цена. Тя просто е различна в зависимост от избора, който е направил.

    Вас какво би Ви върнало в България?
    Кауза, която си струва и за която смятам, че мога да допринеса, а също и екип от хора, в които вярвам и с които знам, че мога да работя над общи цели.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 12 минути
    IWG продължава да разширява присъствието си у нас
    Доставчикът на гъвкави работни пространства откри няколко нови локации в Пловдив
    преди 35 минути
    БДЖ и Deutsche Bahn договориха доставка на 76 модернизирани вагона
    Първите 19 идват в средата на април, а до началото на лятото всички вагони ще бъдат включени в състава на БДЖ
    преди 2 часа
    БСК: От 2030 най-малко 30% от пластмасовите опаковки ще трябва да се рециклират
    Системи за връщане на бутилки и кенчета предвиждат регулации на ЕП
    преди 2 часа
    Mazda и Panasonic сключиха споразумение за доставка на батерии
    Panasonic Energy произвежда батерии и за Tesla
    преди 2 часа
    UBS продава активи на Credit Suisse на стойност $8 млрд.
    Сделката с Apollo е стартирала преди поглъщането на Credit Suisse от UBS