вторник, 23 май 2017  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    6225 прочитания

    Какво вдъхновява фотографа, снимал приводнения в р. Хъдсън самолет?

    Стивън Малън разказва пред Economy.bg какво е художествена документалистика на индустриалния свят, къде е красотата на машините, защо хората са по-опасни от технологиите
    09 февруари 2015, 11:47 a+ a- a

    Стивън Малън казва за себе си, че снима „художествена документалистика на индустриалния свят“. Името му нашумява със снимките от изваждането на приводнения в река Хъдсън полет 1549 през 2009. Работил е с компании, като Citigroup, Ernst & Young, Goodyear, Microsoft, Qatar Airways. Работата му като художествен документалист на индустриалния свят се радва на внимание от световни медии, като Forbes, Fortune, New York Times Magazine, Wall Street Journal. Интересът му към рециклирането го води към проекта „Следваща спирка -Атлантическият океан“. В същото време е привлечен от големи компании, като Shell за проекта „Най-големият кораб“. Снимките на Стивън Малън показват една много рядка гледна точка – красотата на машините и индустрията.

    За вдъхновението в машините (Наистина ли има красота в индустрията?)

    Първата си снимка прави на 3-годишна възраст, а първият фотоапарат получава на 8. Казва, че интересът му към машините е свързан с детските му представи за роботи и научна фантастика и е свързан с „големите машини и светлинни мечове“. Вдъхновява се от напредъка на технологиите, от техните мащаби и възможности. Споделя, че светът е свикнал да вижда предимно негативната страна на индустрията и щетите, които тя нанася на природата и планетата, но той предпочита да вижда положителната страна – напредъка, помощта, която машините оказват на хората, спасените животи. „Очарован съм от машините и технологиите, не непременно от тяхната способност да разрушават, нито от разрушенията, които в крайна сметка причиняват.

    Има силна връзка с военните и тя отново има общо с машините. Разказва, че финансирането на военните до голяма степен е помогнало за развитието на технологиите и проникването им в нашата цивилизация. Сателитите за глобално позициониране са проект, започнал от военните. Говори за GPS системите и възкликва „Обичам тези технологии, мисля че са спасили безброй животи.

    За проектите (Къде, какво, защо?)

    Стивън Малън става известен най-вече със своя проект, озаглавен „Полет 1549“ /Flight 1549/. Това е пътническият самолет Airbus A320-200 на US Airways, който се приводнява в ледените води на река Хъдсън на 15 януари 2009. Приводняването става насред Манхатън, но най-забележителното в случая е, че няма нито една човешка жертва. Това е и основната причина, поради която Малън е вдъхновен да заснеме изваждането на останките от самолета от реката. Малън казва, че това е част от историята на авиацията – положителна част от нея.

    За себе си споделя „Аз не снимам война. Никога не съм опитвал да изляза и да снимам каквото и да е страдание.“ Обяснява, че изживяването да си единственият фотограф, който се взира в носа на излизащия от водата самолет, е наистина грандиозно. В работата му освен удоволствие от досега с машините, има и куриозни моменти. По време на транспортирането на самолета по улиците на Ню Джърси много хора не могат да повярват на очите си и цели семейства се събират, за да гледат тази уникална акция.

    Как се ражда проектът „Следваща спирка - Атлантическият океан“ и къде е вдъхновението в него?

    Следващият голям проект на фотографа е „Следваща спирка -Атлантическият океан“ /Next Stop Atlantic/- метрополитенът в Ню Йорк, който изхвърля в морето вече амортизирани влакчета от метрото с цел да създаде изкуствен риф. Идеята тръгва като самофинансиран проект за фотографска книга, чиято тема да е свързана с рециклиращата индустрия. Стивън попада на натоварения с вагончета шлеп в Ню Джърси случайно, в преследване на друга цел. Когато разбира, че проектът все още не е приключил, започва да го следи. Той се включва в последните 3 години на общо 10-годишната програма на МТА /Metropolitan Transportation Authority/ за създаването на изкуствен риф. Снима складирането, натоварването, транспортирането на влакчетата до морето, а след това и изхвърлянето им в Атлантическия океан.

    При проекта „Най-големият кораб“ /The Biggest Ship/ най-силно впечатление у него оставят мащабите на кораба и корабостроителницата, в която съоръжението се изгражда. Снимките са му възложени от The New York Magazine. „Прелюд“ /Prelude/ е първата платформа за втечняване на природен газ в открито море, а също така е и най-голямото съоръжение, което функционира в открито море. Платформата е построена от  Samsung Heavy Industries и Technip в Южна Корея за Royal Dutch Shell. Корабът е с дължина 488 метра, ширина - 74 метра, и е изграден от над 260 хил. тона стомана. Товароподемността на съоръжението е 600 хил. тона, то бе пуснато на вода през декември 2013. Стивън разказва за огромните мащаби на кораба и корабостроителницата, но също така и за невероятните мерки за сигурност по време на строителството на платформата. За да бъде допуснат да снима „Прелюд“, той е трябвало да мине няколко курса по безопасност и непрекъснато да носи защитен костюм.

    Проектите USS Zumwalt и USS Radfordпопадат при него случайно. Компанията, която му е съдействала за снимките на метровлакчетата, му съобщава, че скоро, отново с цел създаване на изкуствен риф, ще бъде потопен разрушител (известен още като ескадрен миноносец или есминец - военен кораб, предназначен за борба с торпедни катери, подводници, самолети, за отбрана и ескорт на съединения от кораби и конвои). Американските военни са сметнали, че поддръжката на 22 ескадрени миноносеца от този клас ще струва повече, отколкото ако се построят 3 нови кораба от същия тип, но по-ново поколение. И така Стивън получава възможността да проследи потапянето на Radford и строителството на Zumwalt. Имам известна емоционална връзка с този проект. Определено много ми харесва това, че мога да покажа изображения и от изграждането на новите кораби и в същото време снимки от старите кораби. В следващата ми изложба Patterns of Interest ще има снимки от този проект. Едната е на външната част на Zumwalt, който се строи, а другата от залата за управление на Radford, но след като всичката техника е махната от там. И тези две изображения са на две различни поколения кораби, но връзката между тях е много силна.“

    Къде е мястото на портретните снимки измежду тези на машините? Защо точно тези хора на точно тези места?

    На сайта си има секция „Портрети“. За тях казва, че само няколко са предварително композирани. „Повечето са просто хората, които работят в своята естествена работна среда. Обичам тези образи, защото в тях има едно общо чувство на честност. Тези хора не са там, за да продават нещо, не са знаменитости, няма нищо изкуствено в тях. Това са хората, които карат индустрията да работи, хората зад машините, които ги управляват и ги карат да се движат.

    Fortune го ангажира за снимките на „Петробрас“ (бразилска нефтодобивна и нефтопреработвателна компания – най-голямата в Латинска Америка) в Бразилия. The Wall Street Journal му възлагат да снима видео (таймлапс) за ново увеселително влакче в Кони Айлънд – първото ново съоръжение от този тип, което се строи от повече от 70 години там.

    За хората, машините и природата (Кой ще надделее?)

    За баланса между човека, машината и природата

    За баланса между човека, машината и природата
    Силно се интересувам от баланса и опазването на нашата планета и в същото време съм очарован от машините“, казва Стивън Малън. Обяснява, че е наясно с щетите, които машините причиняват, когато се използват без достатъчно внимание и грижа. Дава за пример „Прелюд“ - построен е така, че да има най-малък негативен ефект върху природата и въпреки това е система за преработка на изкопаеми горива. „Това е бизнес, в който трябва да бъдат изкарвани пари от компаниите. И това няма да спре.

    Друг пример, който дава, е проектът „Следваща спирка - Атлантическият океан“. Споделя, че има емоционална връзка и с двата елемента – машините и природата.

    Казва, че в момента притесненията на човечеството са свързани с битката човек срещу природа. А какво ще стане, когато в тази битка сме вече трима – човекът, машината и природата? Определя скоростта, с която технологиите се развиват, като очароваща и в същото време „малко ужасяваща“. „Тази скорост може да е от полза за нас, но може и да не е.

    Какво мисли за изкуствения интелект и съгласен ли е, че свръхинтелигентността е заплаха за човечеството?

    За изкуствения интелект
    „Много ми е любопитно кога ще дойде моментът, когато първата машина ще започне да осъзнава действията си. Чудя се дали това ще стане в рамките на моя живот или не, но ми се струва, че е по-вероятно да е именно в рамките на моя живот. Тази машина може и да не е самостоятелен робот, който може да ходи сам. Вземете например теста на Тюринг. Мисля, че този процент ще продължи да расте, поне в писменото слово. Не знам дали машината ще бъде в състояние да имитира глас например, но това не е необходимо, за да се демонстрира интелигентност. Ако машината наистина стане осъзната, дори да не може да се движи, това би било много интересно и малко страшно. Представете си, че машините могат да усещат страх, какво ще се случи тогава?

    Има ли битка между човек и машина? Възможно ли е машините да надделеят над нас?

    За битката между човека и машината
    Мисля, че човечеството първо трябва да стане едно „голямо щастливо семейство“ само със себе си. Не мисля, че роботите и изкуственият интелект ще станат по-голяма заплаха за нас, отколкото сме ние сами за себе си в момента. По-вероятно е хората да предизвикат някакъв хаос или да манипулират каквото могат, за да нанесат поражения на своя опонент или на този, когото вярват, че им е опонент или ги потиска. Мисля, че този въпрос е много по-важен.  Както средствата на кибервойната се използват, за да се повреди нечия енергийна система или да се поеме контролът над ядрена централа, за да се дестабилизира цяла държава например. Мисля, че това е много по-реалистична употреба на системите за хиперинтелигентност. Това е истинската заплаха, много повече, отколкото машините да се обърнат срещу нас и да се опитат да действат срещу нас.

    За какво мечтае, къде и какво още би искал да снима?

    За бъдещето, плановете и мечтите (Какво и къде още иска да снима?)

    Снимал е в Канада, САЩ, Южна Америка, Корея. Иска да снима в Източна Европа и Австралия, но говори най-запалено за най-източния бряг на Русия. Там иска да снима стара военноморска база за ядрени подводници.

    Въпреки това признава, че харесва всичко, което прави, и е готов да се захване с някой проект, дори той да е на 2 часа път с кола от дома му.

    Стивън Малън е роден във Великобритания, но още като дете родителите му се изселват в САЩ. Казва, че целият си съзнателен живот е изживял там. Жена му е от Австрия, двамата имат 7-годишна дъщеря. Мислят за Европа. Мечтае цялото семейство да живее в Рим за година.

    Казва, че между всички проекти, които е заснел, най-близо до сърцето му стоят влаковете. Смята, че в снимането на влак, особено когато е на релсите в движение, има огромно предизвикателство. Обяснява, че тогава от чисто фотографска гледна точка човек няма кой знае колко възможности за снимки. Има идеи за проекти, свързани с товарни влакове. Въпреки това възкликва: „Искам всичко – самолетите, влаковете, корабите. Не мисля, че ще съм щастлив, ако снимам само влакове в следващите 30 години!“ и се смее.

    Нагоре
       
    Отпечатай
     



    преди 17 минути
    Wizz Air вече лети до най-голямото летище в Германия
    Полетите от София до Франкфурт са всеки ден
    преди 59 минути
    НАП засилва контрола на фестивали и изложения
    Календарът на културните събития се наблюдава от служителите на приходната администрация
    преди 2 часа
    „Уилям Хюз“ инвестира в "Тракия икономическа зона" 1.7 млн. лева
    Новота производствена линия на британската компания ще осигури 10 нови работни места
    преди 19 часа
    Телерик Академия стартира нова програма със сертификат за 6 месеца
    Безплатното обучение е насочено към хора, които вече притежават базови познания по програмиране