Притча: Няма по-голямо богатство от времето

Един мъж решил, че желае да се наслаждава на живота. Вярвал, че за тази цел трябва да разполага с достатъчно пари. Смятал обаче, че не може да изпита истинско удоволствие, ако то бъде прекъсвано от неприятната потребност да печели пари. Понеже бил човек на реда, решил да раздели живота си на две, за да не се разсейва в нито един от етапите: първо щял да спечели парите, а после щял да се наслаждава на всички удоволствия, които му се приискали. Преценил, че един милион долара са достатъчни, за да изживее живота си спокойно. Мъжът посветил всичките си усилия да прави и трупа богатства. В продължение на години всеки петък разтварял счетоводната книга и пресмятал придобитото.

- Когато спечеля един милион долара - казвал си той, - ще престана да работя. Ще се отдам на удоволствия и развлечения. Няма да допусна да ми се случи това, което се случва на другите - повтарял си той, - които, като натрупат първия милион, започват да мислят за още един.

И за да не се разколебае, окачил огромен надпис: „Само $1 000 000“.

Минали години. Мъжът пресмятал и събирал. С всеки изминал ден се приближавал все повече до целта. Предвкусвал удоволствието, което го очаквало. Един петък подскочил от изненада, като видял числата. Сумата била 999 999,75 долара. Оставали само 25 цента до милиона. Той отчаяно започнал да търси в джобовете на всяко сако, на всеки панталон, във всяко чекмедже монетите, които му липсвали... Не искал да чака още една седмица. В последното чекмедже на един шкаф най-после намерил тъй желаните 25 цента. Седнал на писалището си и написал с огромни цифри: $1 000 000.

Доволен, той затворил книжката, погледнал надписа и си казал:

- Само един. Сега ще се наслаждавам...

В този момент на вратата се почукало. Мъжът се учудил, защото не очаквал никого. Отишъл да отвори. Една жена, облечена в черно и с коса в ръката, му казала:

- Време ти е.

Това била Смъртта.

- Не... - промълвил мъжът. – Още не...Не съм готов.

- Време ти е - повторила Смъртта.

- Но аз...Парите...Удоволствието...

- Съжалявам, часът ти настъпи.

- Моля те, дай ми поне още една година, отложих всичко в очакване на този момент, умолявам те...

- Съжалявам - казала Смъртта.

- Нека се споразумеем - предложил отчаяно той. – Успях да спестя един милион долара, вземи половината и ми дай още една година. Става ли?

- Не.

- Моля те. Вземи седемстотин и петдест хиляди и ми дай един месец...

- Няма сделка.

- Деветстотин хиляди срещу една седмица.

- Няма сделка.

- Тогава ти предлагам всичко, но ми дай поне един ден. Толкова неща трябва да свърша, толкова хора да видя, толкова разговори отложих...моля те.

- Време ти е - повторила неумолимо Смъртта.

Мъжът свел глава примирено.

- Имам ли още няколко минути? - попитал.

Смъртта погледнала зрънцата пясък в часовника си и отвърнала:

- Да.

Мъжът взел писалката си и един лист от писалището и написал:

„Читателю, който и да си ти. Не успях да си купя нито един ден живот с всичките си пари. Внимавай какво правиш с времето си. То е най-голямото ти богатство!“