петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    30307 прочитания

    Какви разновидности на меда има и как да разпознаем истинския?

    Михаил Михайлов, председател на Съюза на българските пчелари и пчелар с дългогодишен опит, пред Economy.bg
    19 април 2016, 10:43 a+ a- a

    Ежегодно България произвежда между 6 и 12 хиляди тона пчелен мед - сравнително малки количества в сравнение със световните добиви. Пазарният дял на българското пчеларство също не е много голям – под 2-3%. Затова пък като качество медът ни е уникален. По какво се отличава, какви разновидности има, как можем да бъдем сигурни, че си купуваме истински пчелен мед и защо е толкова полезен? Попитахме това Михаил Михайлов, председател на Съюза на българските пчелари и пчелар с дългогодишен опит.

    Колко пчелен мед произвеждаме годишно?

    Колко пчелен мед произвежда годишно страната ни и какъв е делът на българското пчеларство? 
    Съгласно агростатистическите данни ежегодно България произвежда пчелен мед в сравнително малки количества в сравнение със световните добиви в един широк интервал между 6 и 12 хиляди тона. Конкретно за миналата година имаме данни до края на месец октомври 2015 и те са за 10,5 хиляди тона пчелен мед. Обикновено две трети от този мед се изнася, останалата една трета остава в страната. Част от него пчеларите оставят за подхранване на пчелите, известно количество отива за хранително-вкусовата промишленост. Така че на практика това е една много добра износна листа. 

    Продаваме най-много на Германия. Германия е най-големият вносител и износител (прави реекспорт) на български пчелен мед. Продаваме и на други страни, но в по-малки количества. Рядко обаче се среща етикет с български мед в европейските страни – или го използват за подобрител, или го инициират като местен мед, но не и български. Затова ние искаме да направим регистрация по географска принадлежност на пчелните медове. Ако един мед с нещо е уникален, той може да бъде регистриран и да бъде признат в Европейската общност като уникален пчелен продукт. В момента се опитваме да регистрираме като такъв странджанския манов мед.

    Колкото до това какъв е пазарният дял на българското пчеларство, той е много малък – под 2-3%, но като качество медът ни е уникален. 

    С какво е уникален пчелният ни мед и какви разновидности има?

    С какво е уникален българският пчелен мед? 
    Огромна е разликата, особено за познавачите на този сладък продукт. Опитвал съм различни видове мед, включително африкански и южноамерикански, и разликата е огромна. Дори в сравнение с Италия, където има по-голямо разнообразие на медоносната растителност, нашият мед е много по-хубав. Публична тайна е, че се използва за подобрител на вносни китайски или аржентински видове мед, които са с по-ниски качества. Мога да вметна, че ни предстои международна среща с участие на китайска делегация, която е по повод на искането от тяхна страна да изнасяме пчелен мед. Китай е най-големият производител и най-големият износител, но медът му отстъпва многократно на нашия мед като органолептични и физико-химични показатели.

    Какви разновидности пчелен мед има и от какво зависи неговото качество? 
    Когато се прави анализ на един пчелен мед, трябва да се установи най-напред какъв е този мед. И това се съди по съдържанието на полен (прашец) в него. Дали е акациев, дали е липов, слънчогледов, кестенов, ментов, лавандулов, билков и т.н. Това са т.нар. нектарни медове. Другият клас е т.нар. манов мед, който пчелите добиват по друг начин – не от нектара на растенията. Така че по тези показатели медът е различен. 

    Диастазната активност е основен критерий при оценката на натуралността и условията на нагряване и запазване на меда. За долна граница на диастазното число се приемат 8-9 единици по Готе. Акациевият, лавандуловият и цитрусовият мед имат по-ниско диастазно число. Всички фалшификати имат ниска диастазна активност. Продължителното нагряване и престояване при високи температури понижават диастазната активност.

    При всяко загряване на меда над 50 градуса се повишава неговото ХМФ (хидроксиметилфурфурол), който е канцерогенен. За правилното втечняване на меда трябва да се спазва условието да не се надвишава температурата от 38-40 градуса. Това се постига чрез загряване на водна баня за няколко часа. Недопустимо и вредно е втечняването на мед в микровълнови печки. 

    Най-добрите качества на един мед са ферментите (ензимите), които се съдържат в него. Затова се следи диастазната активност. Има и друг показател, който показва дали медът е декристализиран, т.е. дали е затоплян, дали е надхвърлил 38-40 градуса, при което протичат промени в меда, или се отделя т.нар. хидроксиметилфурфурол (ХМФ). Има проценти и за киселинност.

    Друг важен показател са редуциращите захари – съдържанието на глюкоза, фруктоза и остатъчна захароза (в малки количества – 5-10%). Следи се водно съдържание, електропроводимост и други. 

    Фитонцидите в меда имат способността да унищожават или да спират развитието на едноклетъчни организми, бактерии, вируси, низши гъбички и други причинители на различни болести у човешкия организъм. Мед, получен от пчели, хранени само със захарен сироп не съдържа фитонциди. 

    По тези показатели се разбира кой мед какъв е. Но това, което отличава българският мед, са органолептичните му качества. Медът ни съдържа всичко – фитонцидите на прополиса и восъка. Когато медът съзрява в кошера, пчеларят не бърза да го извади и да го изцентрофугира, а го оставя да доузрее и продобие всички тези качества. По билково многообразие сме на едно от първите места по света и то дава различните видове мед, съдържанието също. Така че медът ни е наистина на високо ниво. И ако той не се подправя, защото той подлежи на такова, то тогава хората ще ядат истински мед. 

    Какво е пчелен мед и как да различим истинския?

    Какво представлява пчелният мед и как да различим истинския? 
    Каквото и да пишат производителите на етикета на буркана като прилагателно преди мед, там трябва да се запише, че е пчелен мед. Може да пише натурален, естествен и т.н., но задължително трябва да пише „пчелен“. Когато е записано това, означава, че този мед е произведен от пчелите. Когато пише само „мед“, като например „боров мед“, този мед не е пчелен. Да, има добри свойства, но това е сладко от борови връхчета. Това не е пчелен мед. Обикновено се смесва боров мед с манов мед, който е пчелен мед.

    Пчелният мед е концентрат на захари – преситен разтвор на захари. Но когато на кантара сложите от едната страна мед, а от другата страна един килограм захар, това би трябвало да бъде равно. Но всъщност медът в буркана съдържа още най-малко 300 допълнителни вещества – органични съединения, витамини, минерали, микроелементи и т.н. Това са съединения, които ги няма в сухата кристална захар. Така че медът е много силен енергиен източник и най-важното за него, за разлика от другите хранителни продукти, е че той се усвоява на 100 процента. Напълно се разгражда. Освен това като концентрат на захари дава енергия на човек. Освен като стимулант, медът служи и за лечение – вътрешно и външно.

    Медът е ценен продукт, който трябва да се консумира непрекъснато, а захарта да бъде отстранена от трапезата. Добре е още от малки децата да се научат и да привикнат с употребата на меда, защото по-късно става по-трудно. Медът в съчетание с други пчелни продукти също така е подходящ за лечение. Може да се комбинира с пчелен прашец, пчелно млечице и да се консумира наведнъж.  Така че медът е уникален продукт за хората, хората от хилядолетия са свързани с меда. Почти няма алергични хора, по-скоро има алергични към прополиса. Принципно не би трябвало да има алергизирани хора от продукти, които приемат орално, но има и изключения.  

    Защо може да  причини алергия? 
    В меда има и полен (прашец), който определя от какво пчелите са добили този мед. Той обикновено варира около 30% и той е показател за вида на растението – акация, липа и т.н. Когато е билков, той е комплекс от полени и не може да се установи от какво е, но при монофлорния мед това е възможно. И най-вероятно някои хора са алергични към полена, който се съдържа в меда. 

    Всеки истински пчелен мед ли се захаросва?

    Кога и защо се захаросва пчелният мед?
    Медът рано или късно преминава от течно в твърдо агрегатно състояние, т.е. той кристализира, или както се казва, се захаросва. Тъй като е преситен разтвор на захари, и той естествено преминава в това състояние – захаросан кристален мед. Всички видове мед преминават през този процес – едни по-рано, други по-късно. Може да се каже, че тези, които са в течно агрегатно състояние, имат повишено съдържание на фруктоза. В пчелния мед съотношението между глюкоза и фруктоза е средно 50:50 и остатъчно малко захароза. Но тогава, когато в меда, в зависимост от растението, имаме повишено съдържание на глюкоза, медът кристализира много бързо и такава кристализация се наблюдава при меда от рапица – той много бързо стяга. Слънчогледовият също, както и от някои други растения. Докато тогава, когато фруктозата е повече, глюкозата по-малко, медът по-бавно кристализира. И колкото по-голяма е разликата между тях, толкова по-дълго време продължава да бъде в течно състояние. Пример за това е акациевият мед – той може да стои 1,2 и дори 3 години в течно агрегатно състояние. За да не кристализира толкова бързо медът, той би трябвало да бъде чист и да няма примеси. Понякога и малки количества восък, останал след центрофугиране, може да остане източник на кристализационни центрове и да кристализира. Но когато е чист и филтриран, той може да трае сравнително дълго във вида, в който е добит. 

    Когато някой иска да консумира течен мед, а пък той вече е стегнал, той трябва да го разтопи и да го декристализира. Ако се прави в домашни условия, температурата не трябва да надвишава 38-42 градуса при бавно нагряване, за да не се унищожат ензимите. Така че по този начин медът се държи по различен начин в зависимост от своето съдържание, пашата, медоносните растения и начина, по който е съхраняван. Медът е много чувствителен и може да поеме миризми през капачките, ако се съхранява в помещения, в които се държи зимнина, туршии и т.н., затова трябва да се съхранява на подходящи места. 

    Как да сме сигурни, че купуваме истински пчелен мед?

    Как можем да сме сигурни, че си купуваме истински пчелен мед? 
    За да сте сигурни, че медът, който купувате, е истински, вие трябва да се обърнете към производител, не към търговец, не във веригата магазини. Тъй като там понякога съдържанието на меда е написано със ситни букви отдолу и трябва да се чете с лупа. През последните години чрез нормативната уредба  се създаде възможност и производителите да имат право на продажби. Купувайте от производители, не от прекупвачи, преработватели и търговци. Преработвателите хомонизират меда – те го събират от различни места и го смесват, за да уеднаквят свойствата. Обикновено това при износ се изисква, но се губи оригиналността и автентичността на меда. Когато го смесите, става всичко друго, но не и мед. 

    Има ли начини, по които можем да проверим дали медът е истински?

    Има ли някакви техники, с които да проверим дали един мед е истински, след като вече сме си го купили? 
    За съжаление, няма. Когато купувате мед вие трябва да изисквате сертификат от продавача, който производителят трябва да е предоставил на търговеца. В него са записани показателите на продукта (физико-химичните), партидата, количеството, което е произведено, данните за производителя. Така че вие купувате продукт и знаете от кого и къде е произведен. И вие добивате впечатление за вкуса и качествата на този продукт. Ако ви хареса, вие го търсите. Той ви е спечелил като клиент. Но когато консумирате всичко друго, но не и пчелен мед, естествено, че няма да се върнете при него. Няма начин как да се определи дали медът е истински, или фалшифициран. Това с химическия молив не е вярно. С него може да се тества само водното съдържание. Ако имате съмнение и решите да го изследвате, трябва да направите заявка в лаборатория. Но ако искате да изследвате всичките до 10 показателя, това струва около 150-160 лева. И обикновено това обезсмисля всякакви по-нататъшни действия. Дори в Комисията за защита на потребителя няма да помогне. Затова тук много важи моралът на пчеларя производител. Не говоря за търговците, защото те имат други цели и мотиви и често слагат брашно и други добавки, за да увеличат обема. Затова отговорността е на пчеларя. 

    Очаквайте още: Какво представляват прополисът, пчелното млечице и пчелният прашец? За какво са полезни и как можем да ги консумираме?   

     
    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 7 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 8 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 9 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 10 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 13 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк