Притча: Слепец води слепеца

В един манастир в планините на Северна Индия, прочут с духовните постижения на монасите, избрали нов настоятел. Наближавала зима, затова младите монаси попитали новия си духовен водач дали сезонът ще е студен или мек.

Новият настоятел все още не бил развил медитативните си способности дотам, че да предсказва времето. Но за всеки случай и за да впечатли учениците си, той отговорил, че зимата ще е студена и че трябва да съберат много дърва за огрев.

След няколко дни му хрумнало да позвъни в местната метереологична станция и да се консултира с високоерудирания професор, завършил Оксфордския университет. 

- Професоре, каква зима можем да очакваме през тази година? - попитал той, без да се представи.

- Признаците сочат, че зимата ще е студена – отговорил професорът.

Ето защо на другия ден настоятелят казал на монасите да съберат още дърва. 

Седмица по-късно той отново се обадил анонимно в станцията. 

- Все така ли има признаци за студена зима, професоре?

- Признаците са лоши, господине – отговорил професорът. - Изглежда, ни чака много студена зима.

На другата сутрин настоятелят обявил пред монасите, че трябва да съберат всичко, което намерят, до последната съчка. Според прогнозата му зимата щяла да е една от най-суровите, които са виждали в планините. 

Опасявайки се, че може да е прекалил и че ако сгреши, ще си изгуби репутацията, настоятелят се обадил отново на шефа на станцията. 

- Професоре, напълно ли сте сигурен, че признаците са за много студена зима?

- Напълно! - отговорил професорът. - Всъщност с всеки изминал ден признаците се влошават. Както изглежда, зимата ще е изключително студена.

- Откъде сте толкова сигурен? - попитал настоятелят, който и този път се обаждал анонимно.

- Сигурен съм, защото всички благочестиви монаси в местния манастир събират дърва за огрев като луди – отговорил ученият професор.

Из „Лиценз за щастие“ на Аджам Брам („Хермес“)