Нужни ли са ни върхове в живота?

Боян Петров, снимка: Facebook

Когато приключението е закодирано в ДНК-то, а сечивото се е превърнало в естествено продължение на ръката, единственият възможен път е нагоре. С успешната атака на Нанга Парбат през 2016 г. жадният за нови хоризонти Боян Петров вече е стъпвал на осем от най-високите върхове на планетата. Постижение, което прави увенчаването на България с престижната „Хималайска корона“ – изкачването на всички 14 осемхилядника – по-близо от всякога. 

Но как се оцелява толкова дълго насред пейзаж, изпъстрен с невъобразими скални отвеси и бездънни цепнатини, където просто няма място за грешки? Как едно 17-годишно момче, мечтаещо за гигантите К2 и Канчендзьонга от книгите на Джо Таскър, ще се научи да преглъща умората и болката, да крещи „не“ в лицето на болестта? 

В „Първите седем“, която излиза в България („Вакон“), Боян разказва за изпитанията, провалите и успехите, които съпътстват изкачването на първите 7х8000, формирали го като блестящ катерач и лидер. Книгата е своеобразен наръчник за изкачване на високи върхове, в който детайлно се описват физическата подготовка и организацията, предшестващи експедициите към връх над 7000 метра. Авторът не е професионален алпинист, а изследовател-зоолог, който съумява да приложи научния подход на всяка крачка от:

Избора на връх и стил на изкачване;

Изграждането на тренировъчен режим;

Привличането на спонсори;

Подбора на подходяща екипировка;

Определянето на хранителен режим по време на експедициите.

В „Първите седем“ Боян показва, че непостижимите цели са само поредната илюзия на ума. Публикуваме откъс от книгата, без редакторска намеса:

Нужни ли са ни върхове в живота?

Върховете далеч не са само високи точки от релефната карта в кабинета по география. Не са и места за вманиачени туристи, влюбени трекери или амбициозни алпинисти. Върховете са преди всичко необятно поле за изява на човешкия дух и място да изпробваш уменията си за оцеляване в живота – пряко и преносно.

Мързеливите в душата си хора записват по едва няколко върха през цялото си съществуване. Когато се обърнат назад, представителите на тази категория трудно правят разлика между изтеклите години, повечето им житейски дела се сливат в аморфна маса, от която с голямо усилие може да се извлече нещо запомнящо се. Активните хора работят, тренират и изкачват върхове. По пътя си те преодоляват редица стъпала, падат и стават, преборват съмнения и терзания и колкото по-нагоре се изкачват, толкова по-силни и борбени стават. Увереността, че ще издържат трънливите изпитания, нараства пропорционално с тяхното преодоляване. Колкото по-често се провокираш и изправяш пред нови трудности, толкова по-мотивиращо става ежедневието, толкова повече ти се живее всеки ден.

За мнозина върхът е точка, от която единствено се слиза надолу. За мен обаче той е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел. Тя е още по-трудна, още по-далечна и с времето става все по-желана. Спускам се само за да се подготвя още по-добре и пак да поема нагоре. И така животът ми преминава в планиране на нови скокове, изчисляване на рискове, изкачване на стотици малки върхове и гигантите зад тях. Колкото по-висока е пирамидата на върха, от толкова повече блокчета е съставена. Почти не сънувам проекти, за които не съм пренесъл достатъчно от малките, но тежки блокчета в основата, не съм пролял необходимата кръв, не съм съзерцавал стотици изгреви и залези. Стъпването на най-високата точка винаги носи спокойствие. Давам си сметка, че щом съм горе, значи съм уцелил правилните стъпки по дългия път към облаците. Става ми леко, крилата ми порастват с още няколко пера, а желанието за следващия връх е отново посято.

Далеч съм от мисълта, че написаното в тази книга е изчерпателно и съответства на догмите в класическите учебници и ръководства по алпинизъм. Не съм професионален алпинист, а изследовател-зоолог, почерпил вдъхновение най-вече от собствените си несполуки и успехи. Описал съм своя път, подход и причините, поради които изкачвам върхове. Спрях се на числото седем, защото осемхилядниците са общо 14 и вече се намирам малко след средата на тази знаменита колекция, известна като „Хималайската корона“. От друга страна, първите седем години са един от най-важните периоди в нашия живот. Тогава се формират повечето качества, определящи същността и целите ни.

Можех да напиша още доста за организацията, храненето, тренировките и ежедневието по време на експедициите. Много от детайлите в подобни книги остават скрити и недоизказани. Но нарочно пропуснах някои моменти, повечето от които пораждат въпроси и тревоги. Ще ги опиша по-нататък, надявам се във „Вторите седем“, когато ще съм преживял още трудности и ще съм записал в актива си нови върхове. Искам да съм сигурен в съветите, които давам, за да не ми тежи на съвестта, ако някой се нарани.

И да не забравяме – животът по върховете е ужасно ветровит. Колкото по-високо стъпваш, толкова повече трябва да си отваряш очите и да удържаш неговите пориви. Тази книга няма да ви пренесе на върховете, тя просто ще ви даде насоки за подготовка и данни за планините, които евентуално ще поискате да изкачите. Бъдете смели, истински живи, поставяйте си дръзки цели и изкачвайте върхове!

Боян Петров е изследовател-зоолог, височинен алпинист и мотивационен лектор. Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Екология“ и от 1998 г. насам работи в Националния природонаучен музей при БАН. Участвал е като експерт по прилепи, земноводни, влечуги и пещерна фауна в над 50 проекта за оценка на фаунистичното разнообразие в национални и природни паркове, резервати, защитени местности, природни забележителности и зони от екологичната мрежа НАТУРА 2000. Като биоспелеолог е проникнал в над 450 пещери и пропасти в България, Албания, Гърция, Македония, Черна гора, Косово, Хърватска, Турция и Китай, откъдето е събрал над 20 нови за науката вида. Автор е на десетки научни и научнопопулярни статии, експедиционни пътеписи и тестове на екипировка.

Извън България Боян е участвал в над 10 зоологични пътувания и 18 алпийски експедиции в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка. Когато през юли 2016 г. достига Нанга Парбат, той става българският височинен алпинист с най-много изкачени върхове над 8000 м, общо осем. На четири от тях, Канчендзьонга, Манаслу, Гашербрум I и K2, прави първо българско изкачване. През 2014 и 2016 г. успява да изкачи три осемхилядника за пo-малко от 100 дни. Всичките му изкачвания са реализирани без използване на кислородна маска и без помощта на височинни носачи. Носител е на редица високи отличия, сред които Годишна награда на Българската федерация по катерене и алпинизъм (2014 г., 2015 г.), Награда за цялостен принос от Българския хелзинкски комитет (2016 г.), Награда за лидерство на Harvard Club of Bulgaria (2014 г.), медал „Алеко“ на Българския туристически съюз (2014 г.), „Спортен Икар“ за най-впечатляващо представяне (2014 г.), награда „Спортист на годината“ (осмо място 2014 г., девето място 2015 г., седмо място 2016 г.), номинации за „Мъж на годината“ (2014 г., 2016 г.).