Житейски мъдрости от Артур Шопенхауер

На 22 февруари 2017 се навършват 229 години от рождението на големия немски философ Артур Шопенхауер. Сред от най-значимите му постижения са изобретателните решения на проблемите в битието на хората и разяснение за границите на човешкото познание. Самият Шопенхауер се смята за будист, а будисткото влияние е осезаемо в творчеството му.   

Шопенхауер използва аналогия между хората и таралежите, за да опише разбиранията си за състоянието на човешките взаимоотношения в обществото. Прави го в притчата си, станала известна като „дилемата на таралежите“. Тя разказва за няколко таралежа, които се скупчват един до друг, за да се стоплят в студа. Те трябва да намерят такова разстояние помежду си, при което да усещат топлина, без да се нараняват взаимно с бодлите си. Таралежите са принудени да жертват топлината заради спасението от болката. От тази притча Шопенхауер прави извода, че този, който има достатъчно собствена вътрешна топлина, може да избегне обществото и психологическата болка, която неминуемо следва от социалното взаимодействие.

Припомняме ви някои от неговите мъдрости и послания:  

„Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо.“

„Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.“

„Най-голямото удоволствие е да правиш нещо, да създаваш, без значение дали е кошница или книга. Непосредствено щастие е да виждаш как изпод ръцете ти излиза нещо, расте от ден на ден и накрая бива завършено.“

„Никого така ловко не лъжем и ласкаем, както самите себе си.“

„Богатството наподобява морската вода, от която жаждата ти се увеличава, колкото повече пиеш.“

„Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите.“

„Една от най-страшните и най-разпространените глупости е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма.“

„Онова, което хората наричат съдба, най-често са собствените им безумства.“

„Който не обича самотата – той не обича и свободата.“

„Човек непрестанно преминава от желание към задоволяване и от него към ново желание – бързият ход на това се нарича щастие, а бавният – страдание, за да не настъпи спиране, което се изразява като ужасна, смразяваща скука.“

„Не говори на приятеля си това, което не трябва да знае твоя враг.“

„От гледна точка на младостта живота е безкрайно бъдеще; от гледна точка на старостта – много кратко минало.“

„Повечето хора са толкова субективни, че всъщност не се интересуват от нищо освен от самите себе си.“

„Цялата истина минава през три етапа. Първо, смятана е за абсурд. Второ, тя е насила спирана. Трето, тя е приемана за очевидност.“

„Човекът е единственото животно, което причинява на другите болка, нямайки при това никаква друга цел.“

„Да се купуват книги, би било хубаво, ако можеше да се купува и времето, през което да ги четеш.“

„Всички неща са прекрасни за гледане, но мъчителни за преживяване.“

„Понякога ни се струва, че мечтаем да се завърнем на някое далечно място, но всъщност мечтаем да се възвърнем времето, което сме прекарали там.“

„Всеки припознава за граници на света границите на своето полезрение.“

„Красотата е препоръчително писмо, което отваря всички врати.“

„Само кралете и слугите – двете крайности в обществото – биват наричани с малките им имена.“

„Да нямаш никога и по никакъв начин нужда от другите, и да им го показваш – това е единственият начин да поддържаш превъзходство в отношенията.“

„Приятелите се обявяват за искрени, но такива са всъщност враговете.“

„Егоизмът отвращава – ето защо сме измислили вежливостта, за да го прикриваме.“

„Упорството е плод на волята, силом заела мястото на интелекта.“

„Човек е роб на чуждото мнение и хорските оценки.“

„Разликата в гордостта и суетата е в това, че гордостта е убеденост в собствената ни висока стойност, а суетата – желание да се създаде у другите такава убеденост.“

„Суетата ни прави приказливи, а гордостта – мълчаливи.“

„Славата трябва да се извоюва, а честта просто да не се губи.“

„Който не разбира от дума, ще разбере от бой.“

„Както и да е устроен човек, той служи най-вече на себе си. И ако за себе си не е полезен, значи е безполезен изобщо.“

„Всеизвестно е, че злощастията се преживяват по-леко, ако са споделени; към тях хората явно причисляват и скуката, защото се събират, за да се отегчават съвместно.“

„Добре е да показваме всекиму, бил той мъж или жена, че отлично можем и без него – това укрепва приятелството.“

„Първичните хора се справят по-бързо и по-успешно в живота.“

„Само преценката, изречена хладно и безстрастно, бива приета с доверие.“

„Страховит и опасен изглежда не онзи, който гледа свирепо, а който гледа умно.“

„Ако някой откаже на заблуден странник да му покаже пътя, не е несправедлив. Несправедлив е обаче, ако му посочи погрешен път.“

„Всяка истинска и чиста любов е състрадание и всяка любов, която не е състрадание, е себелюбие.“

„Природната надареност може почти изцяло да изкупи липсата на начетеност. Но никаква начетеност не може да запълни липсата на природна надареност.“

„Човек, който пише за глупаци, винаги може да разчита на широк кръг от читатели.“

„Между желанията и тяхното сбъдване минава цял един човешки живот.“

„Силата на волята може да се обрисува като могъщ, но сляп човек, носещ на раменете си сакат, който вижда.“

„Утрото е младостта на деня. Тогава всичко е весело, свежо и лесно. Човек не бива да го съкращава, ставайки късно.“

„Часовете на момчето са по-дълги от дните на стареца.“

„Хората са общителни само поради своята неспособност да понасят самотата, тоест себе си.“

„В самотата жалкият осезава цялото си нищожество, извисеният дух цялото си величие, накратко – всеки, онова, което е.“

„Всеки трябва да бъде за себе си върховна и най-значителна ценност.“