Притча: Най-големият ни враг

Попитали един мъдър суфит кой го е насочил към мистичния Път. Той отговорил:

- Едно куче.

- Как така? - изумили се учениците му.

И суфитът им разказал, че веднъж край реката видял толкова измъчено куче, че малко оставало да умре от жажда. Ала всеки път, когато се навеждало да пие, то виждало във водата собственото си отражение, плашело се и се дърпало, защото си мислело, че това е друго куче. Накрая обаче жаждата му станала нетърпима, то забравило страха, скочило във водата, отражението му изчезнало и кучето пило до насита. 

- Често човек открива, че сам представлява пречка за нещо, към което се стреми – добавил суфитът. - И когато изчезне препятствието, което сам си е поставил, той постига своето.

Из „Притчи за вътрешен мир и радост“, съставител: Огняна Иванова, (ИК „Изток-Запад“)