Математическа приказка: Справедлива подялба?

Из „Човекът, който пресмяташе“ от Малба Тахан (Colibri)

„Само от няколко часа пътувахме, без да спрем, когато ни се случи приключение, достойно да бъде разказано, и в което моят приятел Беремис приложи с голям талант уменията си на изтъкнат математик. Близо до полуизоставен кервансарай видяхме трима мъже, които спореха оживено, застанали до група камили. Те се нахвърляха ядно един върху друг с обидни и лоши думи: 

– Не може да бъде! – Това си е жива кражба! 

– Не съм съгласен! 

Умният Беремис се опита да разбере за какво се караха. 

– Ние сме братя – каза най-старият – и получихме в наследство тези 35 камили. Според изричното желание на нашия баща аз трябва да получа половината, брат ми Хамед Намир трябва да вземе една трета, а Харим, най-младият, една девета част. Обаче не знаем как да разделим 35 камили по този начин и когато един от нас предложи нещо, другите протестират, защото половината от 35 е 17 и половина. Как да намерим една трета и една девета от 35, след като не се делят точно? 

– Много е просто – отговори Човекът, който пресмяташе.  – Обещавам да разделя справедливо 35-те камили от наследството, ако ми позволите да прибавя към тях това красиво животно, което ни докара до тук в добър час. 

В този момент се опитах да се намеся в разговора: 

– Не мога да позволя подобно безумие! Как ще завършим пътя си, ако останем без нашата камила? 

– Не се притеснявай за резултата, багдадчанино – ми отговори тихо Беремис. – Много добре знам какво правя. Дай ми твоята камила и ще видиш накрая до какъв извод ще стигна. 

Той ми го каза с такава вяра и увереност, че не се поколебах да му дам моя красив хамал, който веднага прибави към 35-те намиращи се там камили, за да ги подели между тримата наследници. 

– Сега, приятели мои – каза той на тримата братя, – ще направя точна подялба на камилите, които вече са 36. 

И като се обърна към най-стария от братята, му каза така: 

– Ти, приятелю мой, трябваше да получиш половината от 35, тоест, 17 и половина. Сега обаче ще получиш половината от 36, а именно – 18. Няма за какво да негодуваш, ясно е, че само печелиш от такава подялба. 

Обърна се после към втория наследник и продължи: 

– Ти, Хамед Намир, трябваше да получиш една трета от 35, иначе казано  – 11 камили и нещо. Ще получиш една трета от 36, което е 12 камили. Не би трябвало да се оплакваш, защото очевидно е, че печелиш от подялбата. 

И най-накрая каза на най-младия: 

– На теб, млади ми Харим Намир, според волята на баща ти се пада една девета от 35, или 3 камили и част от друга. Ще ти дам една девета част от 36, тоест 4, и твоята печалба също ще е очевидна, така че остава само да ми благодариш за резултата. 

После продължи: 

– С тази подялба, която е благоприятна и е в полза на всеки един от вас, се падат 18 камили на първия, 12 на втория и 4 на третия, което дава в резултат 18 + 12 + 4 общо 34 камили. От 36 камили остават значи две. Едната, както знаете, принадлежи на моя приятел багдадчанина, а другата по право се полага на мен за това, че разреших в полза на всички ви трудната задача с наследството. 

– Умен сте, чужденецо! – възкликна най-старият от братята. – Приемаме вашата подялба с увереността, че беше направена справедливо и поравно. 

Хитрият Беремис, Човекът, който пресмяташе, бързо си взе една от най-красивите камили от групата и ми рече, докато ми подаваше юздите на животното, което ми принадлежеше: 

– Сега, приятелю, ще можеш да продължиш пътуването на гърба на твоята кротка и сигурна камила. А пък аз имам друга само за мен. И така отново поехме пътя си към Багдад.“

„Човекът, който пресмяташе“ е публикувана за първи път през 1938 г., преведена е на повече от 12 езика, между които английски, испански, френски, каталунски и др. Получава наградата на Бразилската академия за литература и печели възхищението на Хорхе Луис Борхес, най-известния съвременен автор, поклонник на арабските приказки.

Пътувайки към Багдад, разказвачът среща обикновен пастир с необикновени математически умения – персиеца Беремис Самир, Човека, който пресмяташе. Двамата продължават пътя си заедно, като минават през опасни изпитания и вълнуващи приключения. Благодарение на своите способности Беремис не само съумява да намира изход от търговски спорове, но и решава с лекота трудни математически задачи, печели турнири по находчивост и се изправя срещу прочути мъдреци и астрономи, зли шейхове и приказни девици. Пътуването на Беремис към Багдад е и пътешествие в света на математиката. Докосваме се до ключови моменти в историята на числата, научаваме за велики математици от Индия, Персия и Древна Гърция, за магическия квадрат и легендата за появата на играта на шах.

Освен очарователна арабска приказка книгата е и учебник по математика. Ала не със скучни и сложни формули, а основан на разсъжденията на находчивия Беремис, които разкриват тясната връзка между науката и заобикалящия ни свят.

Жулио Сезар де Мело е Соуза (1895-1974), по-известен с псевдонима Малба Тахан, е бразилски писател, математик и педагог. Запален почитател на арабската култура, пише десетки книги в духа на „Хиляда и една нощ“, доста от тях посветени на забавната математика. Повечето от своите произведения издава с името Малба Тахан – средновековен арабски автор, когото измисля, за да придаде по-голяма автентичност на творбите си. Най-значителният му успех е „Човекът, който пресмяташе“ (1938) – с него той става известен не само в Бразилия, а и в цял свят. През 1972 г. е отличен с Наградата на Бразилската литературна академия, което го превръща в част от бразилската литературна класика.