Имало едно време един човек, който вървял по брега не реката, за да стигне до селото си. Но пътеката била много трудна, пълна с тръни, камъни и къпини...
Имало едно време един човек, който вървял по брега не реката, за да стигне до селото си.
Но пътеката била много трудна, пълна с тръни, камъни и къпини. Като се огледал добре, той забелязал пътеката на отсрещния бряг – по-лесна, сенчеста и доста оживена. Тъй като пътуването било дълго и човекът трябвало да върви още два дена и две нощи, решил да си построи сал, за да премине на другия бряг и да измине останалото разстояние по леката пътека. Събрал пръти и клони, свързал ги с лиани и преплавал реката. Като стигнал на другия бряг, погледнал сала и си помислил: „Салът е чудесен, грешно е да го изостява, беше ми полезен. Ами ако ми потрябва и занапред?“. Затова решил да натовари на гръб тежкия сал и да продължи пътя си.
А вие колко сала носите на плещите си?
Из "Освободи живота си" от Лучия Джованини, Colibri