Възможно ли е да натиснем „пауза“ на границата между живота и смъртта?

Възможно ли е да натиснем „пауза“ на границата между живота и смъртта? Според привържениците на криониката - наука за нискотемпературното запазване на хора и животни, отговорът на този въпрос е положителен.

Процесът по криозапазване може да започне, след като от гледна точка на действащото законодателство човек бъде обявен за мъртъв. Тялото се охлажда до температурата на течния азот. Така се предотвратява разпадането на тъканите. Сериозен проблем при този процес се оказва свойството на водата да формира кристална решетка. С това тя причинява увреждане на клетъчно ниво. Определени химикали, наречени „криопротектори“, позволяват частичното преодоляване на тази пречка. За сметка на това те са токсични. И така, в крайна сметка, никой мъртвец още не е събуден успешно след криогенен сън.

Институтът по крионика нарича хората в това състояние „пациенти“. Основан е през 1976 от считания за баща на криониката - Робърт Етингер. Оттогава насетне организацията се е разраснала значително. Към днешна дата обслужва над 100 пациенти и има над 1000 членове от 12 различни държави. Представлява една от най-големите организации в света, занимащи се с нискотемпературно запазване на хора и една от малкото, които предлага тази услуга и за домашни любимци.

Хората в Института вярват, че в бъдеще науката ще напредне до такава степен, че пациентите не само ще могат да бъдат съживени, но и излекувани и подмладени. По думите им само допреди 100 години, всеки човек със спряло сърце е бил считан за безвъзвратно загубен. За съвременната медицина това е обратимо състояние. Значи след още 100 години, днешните болести може да изглеждат като детска играчка, посочват те.

Самият Институт е организиран на демократичен принцип. Ръководи се от Настоятелство, в което влизат 12 души, всичките избирани пряко от членовете на организацията. Настоятелството пък назначава президент, вицепрезидент, главен секретар и касиер. Всички те са избрали един ден да се влеят в редиците на „пациентите“.

Според Денис Ковалски, президент на Института по крионика именно това е най-добрата гаранция, че ръководството ще защитава интересите на членовете на организацията. „Всички ние сме капиталовложители. Дълги години сме работили на доброволни начала. Дори сега много от служителите ни работят без заплата само за идеята“, разказва ни той.

Вижте какво още сподели Ковалски за условията, при които човек може да бъде нискотемпературно запазен и развитието на криониката, пред екипа на Economy.bg:

При нискотемпературното запазване на хора се използва процес, наречен „витрификация“. Той има ли странични ефекти и очаква ли се да бъде открит по-добър метод скоро?
Към момента хора биват замразени до температурата на течен азот и след това съживявани без проблем. Повечето от нас не го виждат по този начин, защото се касае за ембриони, сперматозоиди или яйцеклетки. Много просто е да замразиш малки части тъкан и да получиш позитивен резултат. Може да съхранявате ембриони без ограничение във времето, много десетилетия, без да настъпи увреждане. Сега повечето хора в Криобиологията се стремят да намерят начин да съхранят по-големи групи от клетки и дори органи. Помислете колко живота биха били спасени, ако при трансплантация на сърце, вместо да разполагаме само с 3 дни, разполагаме с 3 месеца. Оттук идва и нашата идея за подходящи начини за запазване на нашата тъкан. Към момента формулата, която ние използваме, превръща всичко в лед. Вместо да се получи кристализиране вътре в клетката, което би могло да я увреди, органелите просто застиват на място. Но процесът не е перфектен. Има определена токсичност при по-високи температури. Не сме обезкуражени от този факт. В бъдеще лечение със стволови клетки може да бъде способно да излекува всяко увреждане. Постоянно се случват големи открития. Например наскоро се установи, че наночастици железен оксид във витрификационния разтвор предотвратяват формирането на кристали при преминаването към по-висока температура.

Има ли някакво научно доказателство, че при нискотемпературното запазване на човешкия мозък се запазва и личността на човек?
Имаше скорошно проучване, при което са изследвали нематоден червей. Той бил обучен да следва няколко маршрута през лабиринт, за да намери храна. След като бил замразен и след това затоплен, червеят все още помнел маршрутите. Експериментът показва, че спомените могат да бъдат запазени.

Колко време може човек да бъде съхраняван в криогенен сън при съвременните технологии?
В това е красотата на криониката. Можете да бъдете запазен, колкото е необходимо. Статистически погледнато колкото по-дълго време мине, толкова повече проблеми могат да възникнат като например някое природно бедствие. Ние съществуваме от 40 години. С натрупването на пациенти ставаме все по-добри.

Институтът по крионика е организация с нестопанска цел. Как финансирате дейността си?
Началната ни такса е 28 хил. долара, което звучи като много пари, но разбира се, трябва да държим пациентите постоянно замразени. Повечето от тези пари отиват във фонд, инвестиращ в ценни книжа и акции. Доходността от тези инвестиции е тази, която плаща за постоянните разходи – данъци, заплати, разходите за течен азот.  С времето парите нарастват. Така че можем да изчакаме да се появи необходимата технология. Дори тя да бъде скъпа първоначално, впоследствие ще поевтинее както повечето технологии. Виждаме това при компютрите и телевизорите.

Колко души сте съхранили досега и колко са членовете на Института по крионика?
Имаме членове от цял свят. Общо 1425 души. До момента имаме 157 пациенти. Основно членовете ни са от САЩ, Австралия, Обединеното кралство.

Как организирате транспорта за тези хора?
Не е лесно. Често се превръща в нещо, което хората сами трябва да направят. Ние предоставяме мястото за съхранение в дългосрочен план. Да ви транспортираме там от точка А или точка Б е малко по-сложно. В много от случаите хората сключват договор с погребални агенти. Такива има по цял свят. Така или иначе има нужда от такъв човек, за да се премести тялото на пациента. Когато има предварителна подготовка, дори зад граница не е толкова сложно. Може предварително да транспортираме оборудване и медикаменти. При липса на подготовка е възможно пациентите да не получат криопротектори. Това не значи, че каузата е загубена. Просто за медицината в бъдеще би било много по-трудно, защото увреждането на тъканите ще бъде по-голямо.

Има ли ограничение във времето след настъпване на смъртта, в рамките на което човек трябва да бъде вкаран в криогенен сън?
Няма ограничение във времето. Но повече време значи по-малко запазен мозък. Всяка минута, която минава при стайна температура, е възможно да ви коства мозъчна тъкан и спомени. Но ние зачитаме вашите желания. Ако сте били мъртви повече от 72 часа, не мисля, че шансовете ви са толкова добри. Трябва поне да бъдете охладени до 0 градуса, за да се запази структурата на тялото и мозъка. Но дори това да не се случи, ние се придържаме към договора ни.

Разглеждате ли криониката като потенциален ключ към безсмъртие?
Криониката дава възможност за удължаване на живота в по-голяма степен, отколкото това е възможно сега. Думи като „безсмъртие“ навяват асоциации с „вечно“, а това е много дълго време. Статистически най-вероятно е никой да не живее вечно. Но от физическа гледна точка не виждам защо да не може да съществувате много дълго време. Да вземем за пример стволовите клетки. Вече могат да бъдат взети стари клетки от ръката ви и да бъдат превърнати в стволови клетки. Де факто можем да пренастроим часовника, да се отървем от стареенето.

Кой ще бъде отговорен за събуждането на хората във вашите съоръжения, ако  необходимата технология стане достъпна?
Сега всички пари отиват за съхраняване на пациентите. Когато необходимата технология стане достъпна, няма причина да не осребрим инвестициите си и да използваме средствата, за да събудим пациентите. Отново, ние сме организация с нестопанска цел и не харчим парите, които постъпват. Повечето от служителите и директорите ни работят без заплата. Не всички организации с нестопанска цел са еднакви. Както знаете някои плащат много добри заплати. Нашите финансови отчети са публични, всеки може да ги разгледа и да види точно как изразходваме средствата си. Всички пари отиват за пациентите, защото един ден ние ще бъдем пациентите. Ако питате кой ще бъде морално отговорен – ние. Ние започнахме това и ние сме отговорни един за друг. Много от нас са роднини. Включваме бащите и дядовците си, бабите си, децата си. Ние ще искаме да видим тези хора. Повечето хора ще искат да видят своите роднини. И в крайна сметка това ще доведе до първите хора, които са замразени.