Притча: Къде се крие истинското спокойствие?

Един крал мечтаел да има картина, която излъчва мир и спокойствие. Искал всеки път, когато я погледнел, да му става спокойно и леко на душата. Затова обявил конкурс да му нарисуват такава картина срещу една торба злато.

Много художници се заловили на работа. Когато всички картини били нарисувани, царят ги разгледал, но сред тях само две привлекли вниманието му.

На едното платно било изобразено тихо езеро. Досущ като огледало то отразявало извисяващите се около него планини и синьо небе с бели облаци. На брега растели чудни цветя, а над тях пърхали пъстри пеперуди. Всеки, който погледнел тази картина, виждал, че това е съвършената картина на покой.

На второто платно имало планини - стръмни и голи. Над тях небето бушувало, валял проливен дъжд и просветвали мълнии. От планинската скала падал буен водопад. Тази картина не изглеждала никак спокойно...

Но вглеждайки се, кралят видял край водопада мъничък храст, израсъл в ниша в скалата. Върху него птица била свила гнездо. Там, сред стремително падащата бушуваща вода, въпреки всичко, тя продължавала да се грижи за малките си пиленца.

Кралят осъзнал, че покоят e не там, където е тихо и спокойно и където няма шум и безпокойство. А там, където въпреки обстоятелствата, той продължава да живее. И избрал втората картина.