Притча: Всички сме част от нещо голямо

Един изследовател вървял по пътя в долината и се натъкнал на група работници, които пренасяли големи камъни с количките си. Носачите идвали от единия край на долината и поемали по прашната пътека, която се изкачвала по склона на планината.  Изненадан от това оживление, изследователят се приближил до един носач и го попитал: 

- Какво правиш?

- Не виждаш ли, глупако? - отвърнал мъжът. - Пренасям камъни с количка.

Изследователят се приближил до втори носач, не толкова начумерен като първия, и го попитал: 

- Какво правиш?

- Пренасям тези камъни, за да мога с парите, които получа, да платя образованието на децата си.

Изследователят се обърнал към друг носач, на чието лице била изписана лека усмивка. Задал му същия въпрос: 

- Какво правиш?

- Погледни натам, страннико, на върха на планината. Виждаш ли го? - попитал работникът, като посочил нагоре.

После добавил: 

- Строим храм.

Третият отговор можем да дадем единствено, ако притежаваме дълбока осъзнатост за самите нас, която ни позволява да се възприемаме като част от едно по-голямо цяло, допринасяща за общия резултат. 

Ние сме като частите на автомобил – всички имаме предназначение и смисъл. И нито един от нас не е излишен. Трябва да осъзнаем, че всички сме нужни. Едни може да изпълняват функция, която изглежда първостепенна, а други – второстепенна; едни са звездите на отбора, а други може би само разнасяме вода в стадиона, но всички сме част от случващото се. И е важно да помним това. По този начин ще можем да преосмислим всичко, което правим. 

 Из  „Пътят на духовността“ от Хорхе Букай („Хермес“)