Какви авторски права трябва да спазва хотелът?

„Платеният абонамент към кабелен оператор не урежда правата за музика, която звучи в хотела. Ако се вгледате в детайлите от договора си, ще видите, че операторът ви предоставя само технологична услуга. Независимо дали в помещенията звучат песни от телевизор или YouTube, обектът трябва да регламентира отношенията си с двете организации за колективно управление на права – съответно МУЗИКАУТОР, която се грижи за правата на текстописци, композитори, аранжори и т.н, и ПРОФОН, която защитава правата на артист-изпълнителите и продуцентите на съответния звукозапис.“ Това сподели изпълнителният директор на ПРОФОН София Щерева на среща с представители на бизнеса в рамките на петата годишна конферeнция на Travel Academy, която се проведе в Правец. С изпълнителния директор на МУЗИКАУТОР Иван Димитров бяха специални гости в дискусия на тема „Какви авторски права трябва да спазва хотелът?“.

„Когато музиката e част от бизнес модел и той ви носи добавена стойност, логично е да споделите част от вашите приходи с нейните автори, изпълнители, продуценти. Музиката е много специален инструмент за психологическо въздействие, тя създава емоционален контекст за клиента и го кара да удължи престоя си, да инвестира повече в продукта, да се върне отново на същото място.“, обясни Димитров. Той уточни още, че тарифите за така нареченото „публично изпълнение“ реферират към добрите практики на дружествата за колективно  управление на права в Централна и Източна Европа, но крайната цифра е адаптирана към българския пазар и е съгласувана със съответната браншова организация – в случая с БХРА (Българска асоциация на хотелиерите и ресторантьорите).

Тарифите за заплащане  са утвърдени от Министерство на културата, а интересът на бизнеса е защитен и стимулиран с различни отстъпки. На въпроса „Колко ще дължи за права един обект със 100 легла и сезонно работно време от 6 месеца?“, от дружествата отговориха: „С БХРА вече 9 години имаме споразумение за така наречената „браншова отстъпка за обем“, която е в размер на 50 %. С калкулирана отстъпка един хотел със 100 легла ще трябва да плаща за използването на лицензиран репертоар около 500 лв годишно. Ако направите разбивка на тази сума, излиза, че обектът ще инвестира в неограничен достъп до музика по 7 лв на ден, което е изключително разумна цифра.“

В добавка по темата за музиката в хотела София Щерева направи ясно разграничение между частното ползване на звукозаписи и експлоатацията им в един магазин или ресторант: „Акаунтът в Spotify, например, е свързан с личното право на всеки от нас да слуша музика у дома и сред приятели, но когато музиката звучи в търговски обект, който продава услуга, то тогава правата не могат да бъдат уредени с платен абонамент към доставчик, или чрез закупуването на определен носител, какъвто е дискът на любимия ви изпълнител.“

За максимално улеснение на бизнеса ПРОФОН и МУЗИКАУТОР предлагат услугите си “на едно гише” -  това е онлайн платформа, в която се изпраща само една заявка за сключване на договори с двете дружества. В услугата е заложен и единен тарифен калкулатор, който помага на ползвателите лесно да изчислят дължимите от тях възнаграждения за авторски и сродни права. „Посочвате къде се намира хотелът или заведението, каква е неговата категоризация, капацитет места, колко месеца работи годишно, и ще получите цифрата, която трябва да заплатите за използването на защитен репертоар.“, обясни София Щерева.

Във връзка с промените в Закона за авторското право и сродните му права, обнародвани в Държавен вестник от 29 март, представителите на дружествата обясниха, че пазарът за лицензиране на музика  ще толерира и малки фирми с ограничен репертоар от 1000 песни. Те предоставят услугата „аудио маркетинг“, която може да бъдат използвана за озвучаване на външни части като хотелските фоайета. „Ако клиентите ви са млади, динамични хора, обръщат достатъчно внимание на звуковата среда и прекарват поне 40 минути във вашия обект, то еднообразния репертоар тип „асансьорна музика“ със сигурност ще ги отблъсне“, категорични бяха от дружествата.

Друга ключова промяна в ЗАПСП е децентрализацията на контрола на публично изпълнение. Освен длъжностните лица от Министерство на културата проверките за уредени права за музика в барове, молове, хотели, ресторанти и т.н. ще се извършва и от общините - лицата, които проверяват търговските обекти за техническа изправност, ХЕИ и т.н., ще следят и за уредени права.

Досега 5 души бяха отговорни за 100 000 обекта на територията на цялата страна,  но това ще се промени от началото на 2019 г. В случай на нарушения глобите ще са от 2 000 до 10 000 лв, като 50 % от сумата ще бъде зачислена към бюджета на общината за културни проекти.

На въпроса „Какво би мотивирало търговските обекти да плащат редовно за права за музика“ София Щерева бе категорична – регулярната информираност на бизнеса за  ползите, които уреждането на правата носи за творческите индустрии у нас. „Малка част от хората си представят какво прави организация като нас и колко важни са средствата, които разпределяме между артист-изпълнителите и продуцентите, за да могат те да работят спокойно и да създават нови произведения. Съвсем скоро ще проведем разяснителна кампания по общини за каузата на дружества като ПРОФОН и МУЗИКАУТОР, и огромният обем работа по администриране на правата, които извършваме. За съжаление българският пазар е много млад в авторско правно отношение, но в държавите със 100 годишни традиции в тази сфера музиката е призната за един от най-ценните елементи в бизнеса.“, сподели Щерева.