„Всичките наши тела” събира 103 „свръхкратки истории”
„Всичките наши тела” е новата книга на Георги Господинов, която излиза в самото навечерие на 24 май, съобщават от издателство „Жанет 45”. В нея са събрани 103 „свръхкратки истории”, както ги нарича авторът. Книгата е завършена през януари в Ню Йорк, където Господинов печели една от най-престижните писателски стипендии в света - тази на Нюйоркската обществена библиотека.
Свръхкратките истории на Господинов са едновременно смешни и абсурдни, меланхолни и иронични – стил, който разпознаваме безпогрешно от „Естествен роман”, „Физика на тъгата” и „Сляпата Вайша”.
„Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство...”, пише за книгата Иван Теофилов.
„Избрани автобиографии”, „Преброяване на нощната стража”, „Трите пъти в които Х.Х. беше щастлив”, „Страхът на коректорката от грешка”, „Петел в Пирогов”, „Гинко Билоба в Ню Йорк”, „Ангелът на непрочетените книги”... Това са само част от заглавията в книгата, които вече носят историите в себе си.
Във време на битката за роман Господинов отново изненадва с рязка смяна на жанра, провокира читатели и писатели в нови посоки. Послесловът на книгата е защита на краткостта в бъбриви времена.
„Днес, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута. Щè ми се да е така.”, казва Георги Господинов.
Ето още едно описание на кратката история, което той дава:
„Като деца се надпреварвахме кой ще издържи повече под вода без въздух. Потапяш главата си, при липса на море – в цинкова кофа, бучене в ушите, клаустрофобия в гръдния кош, не дишаш половин минута, минута, някои минута и половина, горе-долу колкото трае една кратка история, и бързо вдигаш глава, връщаш се в живота. Първото вдишване е рязко и припомнящо. Нещо такова трябва да е с кратките истории. Няма да се удавиш, но след всяко потапяне вдишваш като за първи път.”
Ето какви отзиви за книгата дават първите читатели на ръкописа:
„Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство. Един особен, още по-чувствителен, по-вътрешен поглед. Усет, нюх, интуиция, прозорливост... Близки до предишните книги на Георги Господинов и в същото време нещо съвършено ново.” - Иван Теофилов
„Широта, любопитство и утеха. Нито един фалшив тон...” - Марин Бодаков
„Когато превръща думите в неща, Георги Господинов ги дарява с история; когато превръща нещата в думи, той ги спасява от всепояждащото време.” - Бойко Пенчев.