Вали ли сняг в Космоса?

На Земята снеговалежите са често срещано явление, но вали ли сняг на Титан или Марс? Въпреки че звучи като лесен въпрос, извънземната метеорология е сложна. Учени успяха да съберат повече информация за това и да разгледат проблема на Марс. Температурата на повърхността достига до -60 градуса по Целзий. През 2008 мисията „Феникс“ на НАСА улови сняг, образуван от водни кристали. Той бе забелязан в близост до северния полюс на планетата. В същото време на южния полюс на Марс има замръзнал въглероден двуокис, още наречен „сух лед“. През 2012 изследователи успяха да наблюдават и снеговалеж от сух лед около южния полюс. Въпреки това на Марс снеговалежите са рядкост. Около планетата има много облаци, но атмосферата ѝ е доста тънка – близо 100 пъти по-тънка от тази на Земята. Течната вода пада доста бавно и се изпарява почти незабавно. Въпреки това учените успяха да наблюдават снеговалежи в горните части на атмосферата. За съжаление снежинките се стопяват, преди да достигнат до повърхността.

Ново проучване от 2017, публикувано в Nature Geoscience разкрива, че температурите на Марс варират с 111 градуса по Целзий между деня и нощта. Това води до турбуленция между облаците.

„Подобни промени образуват силни ветрове, които се движат нагоре и надолу между облаците с близо 10 метъра в секунда“, споделя пред Space.com планетарният учен от университета „Пиер и Мари Кюри“ в Париж Аймерик Спига. 

Според учения при условия на бури като тези снегът може да достигне до повърхността достатъчно бързо през нощта, но ще се стопи до сутринта.

На други планети от соларната ни система като Юпитер през май 2017 повърхността бе напълно замръзнала. Метеорологичните условия позволяват формирането на снеговалеж от вода и амония, който наподобява ситна градушка.

В същото време шестата по големина луна на Сатурн – Енцелад се счита за най-доброто извънземно място за снеговалежи в нашата система. Според информация от най-скорошната мисия на НАСА – „Касини“ през 2011 в атмосферата има частици изхвърлени от гейзери. Те падат обратно на повърхността в предвидима траектория, създавайки склонове от ситни ледени кристали наподобяващи фин сняг. Въпреки това снегът се сипе изключително бавно – по-малко от една хилядна от милиметъра в година. За натрупването на покривка от 100 метра ще са нужни няколко десетки милиона години.

На други планети като Kepler-13Ab условията са още по-необикновени. Масивната екзопланета е 6 пъти по-голяма от Юпитер и се намира на 1730 светлинни години от Земята. На повърхността ѝ вали титаниев диоксид – една от активните съставки в слънцезащитните кремове.

Друг интересен факт който споделят астрономи е, че на Уран и Нептун са възможни дъждовни бури от диаманти.