„Нищо не е абсолютно. Всичко се променя, всичко се движи, всичко се върти, всичко лети и все някога си отива.“
На 6 юли преди 111 години е родена легендарната мексиканска художничка Фрида Кало, популярна с непокорния си дух и неконвенционалния си стил както в изкуството, така и в личния си живот. Фрида е автор е на 143 картини, 55 от които автопортрети, но като цяло творчеството ѝ остава непознато за широката публика десетки години след смъртта ѝ. Всичко това се променя едва през 80-те години на 20-ти век. Вижте някои от най-вдъхновяващите ѝ думи:
„В края на деня можем да постигнем много повече, отколкото си мислим, че можем.“
„Нищо не е абсолютно. Всичко се променя, всичко се движи, всичко се върти, всичко лети и все някога си отива.“
„За какво са ми крака, след като имам криле, с които да летя?“
„Нищо не е по-ценно от смеха.“
„Обичам да рисувам цветя, защото в картините те никога не увяхват.“
„Не рисувам мечти или кошмари, а своята собствена реалност.“
„Пия, защото се опитах да удавя мъките си, но проклетите неща се научиха да плуват.“
„Иска ми се да можех да правя това, което ми харесва, без да се притеснявам от завесата на лудостта. Бих искала да аранжирам цветя по цял ден, да обичам, да се смея, да плача, да изпитвам болка... Ако можех да изградя свой собствен свят, той щеше да е в пълно съгласие с всички останали светове. И никога не бих ги определила като „ненормални“, само защото те са различни от моя.“
„Бях свикнала да вярвам, че съм най-странната жена на света. Но после се замислих, че на тази Земя има толкова много хора и все някъде съществува друга жена, която се чувства по същия начин, както аз. Е, ако си някъде там и те има, и четеш това, знай, че не си сама – аз съм същата странница като теб.“