Свръххора по рождение?

Робърт Уинстън, удостоен със званието Лорд през 1995, е професор в Импириъл Колидж, Лондон. През 70-те години на ХХ век той доразвива техниките, с които се подобрява лечението на безплодието, а по-късно става пионер в усъвършенстването на ин-витро оплождането. Професор Уинстън е познат от популярните серии на Би Би Си "Човешкото тяло", "Суперчовек", "Тайният живот на близнаците", "Дете на нашето време", "Човешките инстинкти" и много други

Напредъкът на репродуктивните манипулации и нарастващото търсене на подобни услуги в глобален план изправят обществото пред сериозна опасност – обезценяване на човешката стойност. В един бъдещ момент може да достигнем до ситуация, в която би било възможно да се манипулират гените, свързани с интелигентността и външните черти на децата и създаване на поколение от „свръххора“.

На тази реална опасност от намеса в човешката еволюция обърна внимание в София считаният за пионер в инвитро технологията лорд Робърт Уинстън. Професорът изнесе лекция на тема „Манипулирана репродуктивност“, с която откри тазгодишният Софийски фестивал на науката. 

По време на изказването си Уинстън за пореден път постави етични въпроси за историята, смисъла и използването на репродуктивното генно инженерство.

Възраждането на евгениката?

Евгениката е наука, която отстоява подобряване на човешките наследствени белези чрез различни форми на вмешателство в човешката популация. Тя цели отсяване на „най-качествения човешки материал“ както чрез откриване и изменение на „вредни” гени, спирайки възпроизвеждането им, така и с откриване на „добрите” гени и стимулиране възпроизвеждането между хора, които са техни носители. Евгениката обикновено се свързва с опитите на доктор Менгеле по времето на Хитлер в Германия, но и днес това движение има множество последователи.

Именно на това обърна внимание и професор Уинстън. Днес идеите на евгениката се възраждат в генното инженерство и предизвикват широки дискусии, свързани с приемането или отхвърлянето им. Тя има своите защитници що се отнася до идентифициране на болести, които застрашават плода или предотвратяване на нежелан резултат („негативна“ евгеника), но и противници, що се касае до опасностите, свързани с манипулирането на човешките гени и подобряване интелектуалните и физически характеристики на човека („позитивна“ евгеника) и въздействието върху хода на еволюцията. 

По време на лекцията си професор Уинстън обърна внимание и на комерсиализацията на науката. Нарастващото търсене на репродуктивните манипулации е довело до появата и рекламата на разнообразни и скъпоструващи услуги, много от които без доказан ефект. И даде пример с няколко такива технологии, които са се развили бурно с оглед на пазарното търсене. 

С усъвършенстването на предимплантационните генетични технологии  скоро би било възможно цялостно програмиране на интелектуални и физическите характеристики на човешкия ембрион. Освен за решаване на репродуктивни проблеми, генетичните технологии могат да бъдат използвани за създаване на по-интелигентни, по-силни и по-атрактивни поколения. Но морално ли е това и каква би била стойността на човешкия живота, ако създадем поколение от „свръххора“? 

Ключът към по-добрите бъдещи поколения е в епигенетика?

Епигенетиката е сравнително нова наука, която оборва заключенията от допреди няколко десетилетия, че генетичната информация е статична и изследва влиянието на околната среда и начина на живот върху гените. Това влияние може да включи, изключи, забърза или забави определени гени и доведе до промени в интелекта и дори външните черти на човек. Или накратко активността на нашите гени се влияе също и от това дали например се храним здравословно, спортуваме ли, пушим ли и т.н.

Поставяйки въпроса за опасностите, които крият манипулираната репродуктивност и новите опити за евгенетика, професор Уинстън насочи вниманието към епигенетиката и подобряването на средата и условията, в които ще растат бъдещите поколения. Според него тя е ключът към отглеждането на по-умни и по-добри поколения, а не манипулирането на човешката природа и създаването на суперхора. Според него епигенетиката ще става все по-популярна занапред.