Българката Наташа Бохорова, участваща в създаването на лекарство срещу смъртоносния вирус, пред Economy.bg
Броят на жертвите на ебола вече надхвърля 5 420 души, сочат данни на Световната здравна организация (СЗО). Ебола е един от най-опасните вируси, а настоящата епидемия се смята за една от най-тежките до момента. Досега няма одобрено лекарство или ваксина срещу болестта.
Експерименталното лекарство ZMapp на американската компания Mapp Biopharmaceutical засега се счита като най-обещаващото в борбата срещу смъртоносния вирус. Ефективността му беше потвърдена в изследване, при което всички предварително инфектирани с вируса на ебола маймуни оживяват след третиране със ZMapp. Резултатите от изследването бяха публикувани в престижното научно списание Nature през октомври.
Все още не е ясно дали лекарство действа при хора. Досега според данни на изследователския институт Scripps пет от седем третирани със ZMapp пациенти са оцелели. Клинични изследвания на лекарството са планирани за началото на 2015.
ZMapp е смес от три антитела, които имунната ни система използва, за да неутрализира опасния вирус. Те се изолират и извличат от генетично модифицирани тютюневи листа. Производството обаче отнема месеци.
В разработката на Zmapp участват двама български учени – съпрузите Наташа и Огнян Бохорови.
Economy.bg се свърза с Наташа Бохорова, за да ни разкаже повече за работата си по едно от най-търсените в момента лекарства в света. Вижте какво сподели тя за предизвикателството да работиш под натиска на времето и обществените очаквания.
Г-жо Бохорова, премина ли според Вас опасността от Ебола?
По данни на Световната здравна организация (СЗО) повече от 14 400 души са инфектирани с вируса на ебола. Без съмнение предприетите досега профилактични мерки имат положителен ефект върху ограничаване на епидемията, но на този етап трудно може да се направи точна прогноза, кога това опасно инфекциозно заболяване ще бъде поставено под контрол.
В реч преди дни Бил Гейтс подчерта, че светът трябва да научи уроците от епидемията от ебола. Какви са според Вас изводите, които трябва да извлечем?
Настоящата епидемия от ебола е най-голямата и най-смъртоносната в съвременната история, засегнала няколко държави в Западна Африка. Тя е предупреждение към света и показа колко неподготвен е той да реагира бързо и адекватно при подобни ситуации.
Същевременно епидемията показа и какви мерки трябва да се предвидят, за да се предотвратят бъдещи епидемии. Акцентът трябва да бъде върху: ранна диагностика, координирани действия за ограничаване на първите доказани случаи на ебола и мерки за предотвратяване разпространението на вируса, сформиране на медицински екипи за бързо реагиране в страните, засегнати от ебола, болнична инфраструктура и подготвен медицински персонал, повече научни изследвания върху вируса на ебола, разработване на нови и ефективни методи за профилактика и лекуване, ускоряване на клиничните изследвания с нови и перспективни ваксини и лекарства.
Подготвен ли е според Вас светът за възможността вирусът на ебола да мутира?
Научни изследвания показват, че вирусът на ебола мутира. Тъй като ебола е РНК вирус, всяка нова репликация в човешкото тяло води до малки мутации. Повечето от тези мутации обаче не го превръщат в по-устойчив, по-смъртоносен или по-труден да се третира.
Въпросът не е дали вирусът на ебола мутира, а дали мутиралият вирус се адаптира по-добре в нова обстановка и дали по-бързо и по-лесно може да се предава от човек на човек, което го прави и по-смъртоносен. Съвременната наука все още няма ясен и точен отговор на този въпрос. Няколко научни групи усилено работят върху мутациите при този вирус.
Разкажете малко повече за себе си: откога сте в САЩ, откога работите за Mapp Bio, какво сте завършили в България?
Научната ми кариера започна като аспирант в Институт по генетика на растенията- БАН, където защитих дисертация и получих степен "Кандидат на биологическите науки". С обявен конкурс спечелих място за научен сътрудник в същия институт, където работих като старши научен сътрудник и pъководител на секция „Растителни биотехнологии”. Cпециализирах в областта на растителните биотехнологии в Нотингамския университет, Англия. През 1991 с конкурс бях приета като ръководител на Лаборатория по прилоҗно генетично инҗенерство в Департамента по приложни биотехнологии в Международния център за подобряване на царевицата и пшеницата в Мексико (CIMMYT). CIMMYT е един от 15-те научни института, разположени в различни страни в света, които cа част от Консорциума за международни научни изследвания по селско стопанство (Consortium of International Agricultural Research Centers (CGIAR, Washington, USA). В CIMMYT ръководих проекти, финансирани от United Nations Development Programme (UNDP), за повишаване ефективността от продукцията на царевицата и пшеницата чрез приложение на растителните биотехнологии, като се запазят и използват наличните генетични ресурси.
Едно ново направление в биотехнологиите изцяло пренасочи моя научен интерес – експресия на гени и синтезиране на протеини в растителни видове за биофармацевтични цели. След успешно интервю в началото на 2003 започнах работа в МАРР Biopharmaceutical, Сан Диего, САЩ, като директор по научните изследвания.
Съпругът ми е научен сътрудник в областта на медицинската биохимия и е работил във водещи научни институти, като CIMMYT, Мексико; Санфорд-Бърнам научен институт за медицински изследвания, САЩ; Скрипс научен институт, САЩ. От 2009 той работи в MAPP Biopharmaceutical като Senior scientist.
Дъщеря ни e старши икономист в Световната банка (Вашингтон), синът ни e банкер в Goldman Sachs, (Ню Йорк), имаме две умни и палави внучета Томас и Габриел.
3-D модел на това как антителата в ZMapp се свързват с вируса Ебола Снимка: Ward lab/ The Scripps Research Institute
Доколко сте ангажирани с разработването на експерименталното лекарство срещу ебола?
Научните изледвания на компанията са насочени към експресията в тютюневи растения и производството на моноклонални антитела срещу pазлични инфекциозни болести като ебола, Марбърг, СПИН и др.
Работата върху експерименталното лекарство срещу Ебола започна преди повече от 10 години. Eкспериментираxме и тествахме много и различни моноклонални антитела. На базата на получените резултати от неутрализaция на вируса и от опити с експериментални животни, селектирахме трите най-ефективни антитела, които са компонентите на ZMapp.
Аз работя върху този проект от самото начало. Научнитe ми изследвания включват подготовка на конструктите, инфилтрация на тютюневи растения, екстракция и характеризиране на моноклоналните антитела. Моят съпруг е отговорен за измерване концентрацията на екстрахираните антитела, тестване на тяхната стабилност и за факмако-кинетичните опити при експериментални животни.
Как се чувствате като българи, участващи в разработката на вероятно най-търсеното в момента лекарство в света?
Гордост е за нас да бъдeм представители на българските учени, които допринасят за развитието на науката в света.
Трудно ли се работи, когато си притиснат от времето?
Може би изключителната ни амбиция и трудолюбие (което имаме от българския народ като цяло или от семействата, от които произхождаме), нашето умение и отговорност, с които подхождаме във всеки един аспект, не създава у нас натоварване или напрежение. С нашия професионален подход, както и с добрата организация, факторът време не се чувства като бреме.
Надпреварата с времето за създаване на лекарство при подобна епидемия поражда и етични въпроси. Стояха ли такива пред вас?
Отчитайки размерите на епидемията в Западна Африка производство на ваксина срещу ебола или производството на лекарство за третиране на вече заболели от ебола пациенти е приоритет на няколко държави, компании и научни институти. Нашето мнение е, че няма нищо по-хуманно и по-етично от това да се произведе лекарство, с което да се спаси животът на хиляди хора.
Вярно ли е, че в момента запасите от Zmapp са изчерпани и че за производството на нови количества ще са необходими поне шест месеца? Има ли възможност да се ускори процесът?
Тъй като ZMapp беше в експериментален стадий, разполагахме с ограничени дози. Малките налични количества бяха използвани за лечение на първите пациенти, заболели от ебола (лекари и медицински сестри).
Работи се усилено за увеличаване на производството на ZMapp чрез различни подходи и технологии. При постоянното увеличаване на смъртните случаи от вируса на ебола, необходимостта от бързото увеличаване на производството на лекарството е критично.
Нашата цел е: да се повиши нивото на експресия на антителата, с което ще се увеличи производствения процес на ZMapp; да се установи дали по-ниски дози от това лекарство ще бъдат ефективни срещу вируса, което означава, че ще се разполага с повече дози.
В производството на ZMapp се включиха и големи фармацевтични компании. Отпуснатите 42 милиона долара от правителството на САЩ ще допринесат за по-бързото производство на достатъчни количества от ZMapp, които ще бъдат необходими за планираните клинични изследвания и доказване на неговата ефективност и липсва на странични ефекти.
Започнаха ли вече тестовете на лекарството срещу ебола върху хора?
Клиничните изследвания са планирани за началото на 2015.
