четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    17087 прочитания

    Соня Йончева: Успехът е нещо много преходно. Трябва да се защитава всеки ден

    Оперната дива, която покори света, пред Economy.bg
    02 април 2015, 16:13 a+ a- a

    Photography: Gregor Hohenberg / SonyClassical

    „Сензация в последната минута”. „Най-ярката нова оперна звезда на Америка”. Такива определения дават на младата българска оперна певица Соня Йончева авторитетни издания като New York Times и Vogue. А немският Die Welt я нарежда сред Хилари Клинтън и Ангела Меркел в класация на влиятелните хора, за които ще се говори много през 2015.
    Едва на 33 години, Соня Йончева вече е покорила най-престижните оперни сцени по света. Имала е концерти със звезди като Стинг и Пласидо Доминго.

    Музикалният й път започва от родния Пловдив. След това завършва Женевската консерватория, а през 2010 печели конкурса „Опералия”, който Пласидо Доминго организира всяка година.
    Този сезон българското сопрано е звезда на „Метрополитън” в Ню Йорк. Графикът й е запълнен за 5 години напред с участия на най-големите оперни сцени в света. Късметът я съпътства постоянно, като внезапно от изпълнител по заместване тя се издига до „най-ярката нова звезда на Операта”.

    Соня Йончева е в България по покана на фондация „Америка за България”, за да изнесе голям концерт в зала „България” заедно със Софийската филхармония на 5-ти април. Диригент ще е съпругът й - венецуелецът Доминго Гарсия Хиндоян.

    Economy.bg разговаря със Соня преди концерта й в София. Вижте какво сподели тя за успеха, за работата със световни звезди, за майчинството и вдъхновението.

    За пътя към успеха и цената му

    Соня, дълъг ли беше пътят до успеха?
    Това е един огромен процес – от първите ми стъпки в музиката, когато бях дете, до последните ми участия в „Метрополитън” и сега в Централна Европа. Труден, да, защото се изисква много работа и много концентрация. Човек се учи, докато е жив. Така че не смятам, че съм стигнала все още до най-големия успех. Предстои ми още повече.

    Какво е нужно на човек, за да постигне такъв успех? Кураж, талант, късмет...? Изглежда съдбата е имала голям пръст с всички тези покани в последната минута?
    Това е вярно. Изисква се от всичко по много. Много талант. Работа – изключително много. Кураж, за да се вземат правилните решения. И много хладнокръвие, защото в много от случаите трябва да се вземе решение в последната минута за неща, който никой друг не може да знае освен мен самата. Човек трябва да знае на какво ниво е и дали е готов за съответното нещо, или не.

    Работили сте с някои от най-големите звезди на световната оперна сцена. Какво според Вас е успехът? Какво дава и какво отнема той?
    Успехът е нещо много преходно, защото ако тази вечер пея добре, това не означава, че след два дни ще се повтори същото. Успехът е една величина, която човек трябва да защитава всеки път, когато е на сцената. Никога не си сигурен в това. Успехът ни води до едно огромно вътрешно размишление и ни кара постоянно да търсим нещо – дали сме достатъчно добри, да търсим нови нива, нови измерения, нови вдъхновения. Така че, да, дава ми страстта за още повече в нематериалния смисъл на думата.
    От друга страна, ми отнема страшно много от времето. Времето, което бих искала да дам на сина си в момента. Това е една огромна цена, която трябва да платя. Но в същото време двете неща се допълват взаимно, защото са две огромни любовни истории – едната към сина ми, семейството ми и съпруга ми, а другата – към работата ми. Няма как да стане без едното или другото.

    Споделяли сте, че не е най-важното да печелиш, а да си подготвен и да си в добра форма винаги? Защо това е по-важно за Вас?
    Защото ако един ден победиш и вземеш някоя награда от конкурс или пееш толкова добре, че всички медии пишат за теб, това въобще не означава, че след 5 дни ще можеш отново да го повториш. Ние сме единствените отговорни за това, как гласът ни се развива, как интерпретираме музиката, дали все още имаме вдъхновението. Това е много важно за един творец и артист. Смятам, че да сме винаги подготвени и да дадем 100% от нас, е най-важното нещо.

    За майчинството и кариерата

    Съпругът Ви е диригент. Пречи или помага това, че работите заедно?
    Помага ми страшно много. Защото моят съпруг е диригент и той вижда нещата от другата страна. Ние певците сме едно ято от странни птици, много артистични, понякога много крехки, понякога твърде силни, докато диригентите са много здраво стъпили на земята и знаят много добре отговорността, която носят, а тя е огромна. Те носят отговорността да се случи целия спектакъл – от първата до последната нота на певеца. Всичко е на техния гръб. Изпитвам огромно уважение към тях.

    През октомври се ражда синът Ви Матео. Какво Ви даде майчинството? Как Ви промени то?
    Никога не съм се чувствала по-щастлива в живота си. Защото това е натуралната среда за една жена. Една жена, ако й е възможно, според мен би трябвало да стане майка в живота си.

    Излизате на сцената на „Метрополитън” само 5 седмици след като се ражда синът Ви. Как успяхте да се подготвите за толкова кратко време?
    И аз не знам. Беше наистина доста интензивно, защото за 5 дни трябваше да приготвя всичките документи. Матео още дори нямаше паспорт, защото беше новородено малко и крехко бебче. Трябваше да си извадим визи за Америка, което въобще не е лесно. И в тези 5 дни трябваше да науча и ролите. Спомням си, че кърмех денонощно. През деня ходех до Берн за изваждането на визите в посолствата – в българското и американското. Но това е интензивността на живота и кариерата. Избрах да започна толкова рано, защото имах нуждата от това. Трябваше да се завърна. И „Метрополитън” ми предложи фантастична възможност. Нямаше как да откажа.

    Как едно момиче избира операта за свой път?

    Споделяли сте, че имате майка лъвица. Как тя разпозна талантът у Вас? И как въобще едно малко момиче избира за свой път операта?
    Всъщност нямах много време да я избера, защото бях пианистка дълго време. Завърших средното си образование в Пловдив със специалност „Пиано”. Когато бях на около 15 години, си спомням, че чух една певица, която имаше ангелски глас. Беше дошла на репетиции при нас. Попитах я къде се е научила да пее така. Тя ми каза: „Не знам. Не съм се учила. Това е един натурален талант, който имам. По професия съм учителка по математика”. И аз бях шокирана как е възможно някой да има такъв талант, а да се занимава с нещо друго. Когато се прибрах вкъщи си казах, че трябва да имитирам този глас. Казах си: „Искам да опитам и аз от това нещо”. Докато си пеех сама пред едно огледало, майка ми беше около мен и чу как пея. Каза: „Мисля, че имаш талант. Би трябвало да опиташ”.

    За интересите в и извън музиката и за срещите с вдъхновяващи хора

    Какво Ви вдъхновява? Каква музика обичате да слушате?
    Слушам много различни неща. Всичко, което достигне до ухото ми. Например последната ми любов е „Дафт Пънк”. Много харесвам тази група. Последният им албум е невероятно попадение. Харесвам много „Пинк Флойд”. За мен те са група култ. Харесвам друга група, която се казва Dream Theater. Най-много ме впечатлява техният барабанист. Не съм виждала подобна техника. Така че интересите ми към музиката са огромни. Слушам и джаз. Мишел Петручани. От италианските певците слушам Лучо Далла, който има много философски текстове.

    Извън музиката какви други интереси имате?
    Обичам да рисувам. Това беше моята мечта, като бях дете. Исках да стана художник. Дори ходих на курсове по рисуване. Но музиката надделя в мен. Обичам и тениса. Ако мога, ходя на мачове – на „Уимбълдън” или на Rolex Masters. Това ми харесва страшно много. Сега покрай мъжа ми, гледам даже и футболни мачове. Той е много голям фен на „Реал Мадрид” и постоянно гледа мачове, което е супер.

    Имате ли ментор? Считате ли някого за свой ментор?
    Не, нямам ментор. Но има много хора, с които съм се запознала и които са оставили в съзнанието ми някакъв силен отпечатък. Например срещата ми със Стинг, с Пласидо Доминго, с Уилям Кристи. Или моята учителка Даниел Борст. Това се все артисти, които са с много богата натура. Имат огромен чар, невероятна харизма и са страшно вдъхновение за артисти като мен.

    Интервю: Детелина Калфова

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 3 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 4 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 5 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 7 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 9 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк