BHTC: Ще удвоим броя на служителите си в България

„Няма автомобил, който не ползва наши части”, подчерта Мартин Ниланд, генерален мениджър на BHTC за България. И наистина сред клиентите на германския производител на автомобилни климатични системи са компании като "Даймлер", "БМВ", "Ауди", групата "Фолксваген", "Волво", "Рено", МАН, "Скания".
BHTC mроизвежда панели и уреди за обслужване и управление на автомобилни климатични инсталации. В портфейла й влизат също климатични сензори, контролери за въздух и нагреватели за стъкла. Освен за леки автомобили компанията се похвали, че е единственият производител на климатични системи и за тежкотоварни автомобили.
Освен в Германия BHTC има заводи в Китай, САЩ, Япония, Индия и България, а тази година ще бъде открит и заводът й в Мексико.
През май 2015 BHTC откри производствено предприятие и развоен център в Божурище. Година по-късно в производството у нас са заети 150 души, а 55 инженери работят в развойния център. Плановете са до пет години броят на служителите да достигне 500. Размерът на инвестицията към момента е над 50 млн. лв. В рамките на около три до пет години е планирано ново разширение на завода и се очаква инвестициите да достигнат 100 млн. лв. Според BHTC у нас към момента има 12 компании, които произвеждат части за автомобилната индустрия. Само две или три от тях обаче, сред които и BHTC, доставят директно на автомобилните производители. Останалите са поддоставчици на доставчиците.

С какви предизвикателства се сблъсква компанията у нас и какъв е потенциалът на индустрията Economy.bg разговаря с Мартин Ниланд, генерален мениджър на BHTC за България.

Г-н Ниланд, година след като открихте завода в България, какъв прогрес отчитате?
Имахме агресивни планове, когато стартирахме завода, но се наложи известно забавяне, свързано със строителството. Но след една година мога да кажа, че наваксахме и вече вървим по първоначалния план. Може да се каже, че очакванията ни се изпълниха. Успяхме да изпълним и целта си за служителите, които искаме да наемем. Резултатите ни също са според очакванията.

Значи сте доволни от решението си да откриете завод тук?
Засега можем да кажем, че да. Нямаме негативен опит освен забавянето при строителството. Всичко останало беше според плановете.

Планирате ли да увеличите размера на инвестицията си в България?
Досега сме инвестирали около 50-60 млн. лв., като това са средства, инвестирани в строителството, в проекта и в оборудването. Същата сума ще инвестираме и през следващите 2-3 години. Много е вероятно също да разширим тази сграда.

Ще наемете ли още хора?
Очакваме със сериозните инвестиции, които планираме през следващите 2-3 години, да увеличим и броя на служителите си. Планираме до 2018-2019 да достигнем 500 души, стига пазарът на труда в България да го позволи, защото има трудности, особено когато става дума за висококвалифицирани хора, нужни за развойния център. На пазара вече има сериозна конкуренция за тях и много известни компании се опитват да наемат същите хора, към които и ние се стремим.

От какъв тип професионалисти ще имате нужда?
Ще имаме нужда от всякакъв тип хора – обикновени работници, мениджъри на средно и високо управленско ниво, хора с бакалавърска или магистърска степен по машинно инженерство, хардуерни и софтуерни специалисти, дизайнери и разработчици.

Какви са плановете ви за развойния център?
В развойния център вече работят 50 души. До края на годината те ще станат 60, а към 2018-2019 планираме броят им да достигне 100 души. Но това до голяма степен ще зависи от това дали има налични квалифицирани кадри на пазара тук.

Как привличате квалифицирани кадри за развойния център?
Опитваме се да им предложим предизвикателна и интересна среда за разработване на продукти. Представяме им предимствата на средна компания като нашата, която поддържа тесни контакти с клиентите. Освен това поддържаме близки отношения и между самите нас. От друга страна, ние предлагаме атрактивен социален пакет, даваме възможност на служителите ни да поддържат баланс между работа и личен живот и предлагаме уникални за тази индустрия социални придобивки.

Как проблемът с недостатъчното квалифицирани кадри у нас може да бъде решен? Българските университети подготвят висококвалифицирани кадри, но проблемът е, че тези кадри не могат да бъдат задържани в страната. Много хора напускат България, привлечени от условията в чужбина.

Как плановете за въвеждане на дуално образование могат да помогнат за разрешаването на този проблем?
Проблемът има две страни. На първо място, според мен правителството е отговорно до някаква степен да поддържа България атрактивна за гражданите си. Има доста положителни неща в страната, които просто трябва да се представят по подходящ начин.
На второ място е дуалната система. Това е инициатива между няколко компании в България, към която и ние се присъединяваме. Идеята е, че така ще получим подготвени кадри, които имат практически опит в компания. Не съм сигурен дали това ще помогне да се задържат работоспособните хора в страната. Но поне ще подготвим кадри със специални умения и опит, които може да помогнат за развитието на средния бизнес в България.

Как вие като компания подкрепяте тази инициатива?
Ние ще предоставим места за практическо обучение.

Откога?
Това е нов проект, който ще започне в средата на април с първата селекция. Надявам се най-късно следващия учебен срок да имаме хора, които ще започнат програмата с нас. Обучението ще трае поне две години.

Как оценявате потенциала на аутомотив индустрията в България?
Потенциалът на аутомотив индустрията зависи според мен от два фактора: първият е дали страната ще привлече автомобилопроизводител. Върху това предполагам работи сериозно и правителството. Great Wall е първата стъпка, но те трябва да се развият още. На второ място е работната сила. В страната има известни трудности да наемеш достатъчно квалифицирани кадри особено в автомобилната индустрия. Трудно е да се прогнозира как ще се развие секторът в бъдеще.

Кои според Вас са основните пречки България да привлече автомобилопроизводител?
Ако погледнем към Европа, досега автомобилопроизводителите са предпочитали локации с големи традиции в производството на автомобили, като Fiat в Сърбия или Renault в Румъния.

Как евентуалното привличане на автомобилопроизводител в България би се отразило на сектора и на BHTC?
Конкретно на BHTC не би се отразило сериозно. Ние сме световен доставчик и за нас няма голямо значение дали даден производител е базиран в Сърбия, Румъния или България.

Като немски инвеститор в България бихте ли препоръчали на други германски компании да инвестират тук?
Да, вече сме го правили. Често ни посещават компании с интерес да инвестират в страната и ние им препоръчваме да го направят. Разбира се, споделяме им за проблема с недостатъчните квалифицирани кадри в някои специфични индустрии. Но като цяло има доста компании, които могат да инвестират в различни региони на България и това би бил много добър избор.