петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    5676 прочитания

    Германският бизнес за средата у нас: Само ниските данъци не стигат

    За много немски фирми марката България все още не е чак толкова позната – д-р Ахим Деркс, зам. гл. управител на Асоциацията на германските индустриално-търговски камари, пред Economy.bg
    30 януари 2018, 14:48 a+ a- a

    С какви предизвикателства се сблъскват германските компании у нас и да очакваме ли съживяване на немските инвестиции, вижте какво сподели в интервю за Economy.bg д-р Ахим Деркс, зам. гл. управител на Асоциацията на германските индустриално-търговски камари. Той беше в София за връчването на наградите на Германската икономика в България.

    "Все още за много фирми марката България не е чак толкова позната. Само ниските данъци като предимство не стигат".

    Д-р Деркс, в София сте за връчването на наградите на Германската икономика в България. Как оценявате развитието на българо-германските икономически отношения?
    Смятам, че отношенията се развиват много положително. Миналата година станахме свидетели на възходяща тенденция при българо-германските икономически връзки: немският износ към България се е увеличил с 5%, а българският експорт към страната ни се е повишил с 20%. Забелязва се положителна динамика.

    Кои са предимствата на страната ни като инвестиционна дестинация в сравнение с другите източноевропейски страни?
    Едно от предимствата е членството на България в ЕС, което носи със себе си всички преимущества на вътрешния пазар. Това отличава страната ви от много от съседите й, които още не са част от ЕС. Разбира се, членството носи не само икономически предимства. В региона южно от България се случва да има политически турбуленции и затова много предприятия предпочитат да инвестират именно в рамките на ЕС.
    Други предимства са тези, които България споменава, когато се рекламира, а именно: ниските данъци. Те определено имат значение. Като цяло обаче смятам, че има потенциал да се направи още по отношение на маркетинга на страната. Все още за много фирми марката България не е чак толкова позната. Само ниските данъци като предимство не стигат, защото те не дават цялостна картина.

    Пред какви предизвикателства са изправени немските компании у нас?
    Най-напред трябва да отбележа, че има доста немски компании, които присъстват в България. Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) има над 500 членове. Това е свидетелство, че има доста немски фирми тук. Както немските, така и българските предприятия тук, изпитват трудности да намерят достатъчно квалифицирани кадри. Сред причините за това са емиграцията на българи в чужбина, която продължава вече много години. Някои от тях, разбира се, се насочиха към Германия. Това е една от темите, която притеснява всички.
    Освен това има и политико-икономически предизвикателства, като премахване на бюрокрацията, по-голяма прозрачност при обществените поръчки и т.н. Това са все въпроси, които немските инвеститори, отдавна отправят към българското правителство.

    Това ли са причините за спада на немските инвестиции през последните години?
    Не смятам, че отделни години трябва да бъдат приемани за стандарт. Понякога числата зависят от това дали немското предприятие не трябва да връща обратно кредит към компанията майка в Германия. Затова трябва да се гледа по-дългосрочно, а в това отношение се отчита положително развитие. Разбира се, подобни спадове винаги са като малък предупредителен сигнал, че трябва да се работи по темите, които вече споменах: липса на квалифицирани кадри, правна сигурност, прозрачност при обществените поръчки. Само така положителното развитие може да продължи в бъдеще.

    "За германските доставчици на автомобилни части важна тема е наличието на квалифицирани кадри в България. В момента основната им грижа е, че няма достатъчно обучени специалисти".

    Очаквате ли съживяване на немските инвестиции в България и какво е нужно, за да се случи това? Как може българското председателство на Съвета на ЕС да спомогне за това?
    Да, председателството на Съвета на ЕС определено е голям шанс за България. Ще се говори повече за страната – в Германия, в нашите медии. България ще е в светлината на прожекторите. И ако председателството на Съвета на ЕС се увенчае с успех, що се отнася до дипломация и цялостна организация, но и, разбира се, като съдържание, ако се създаде добро впечатление, то тогава цялостният имидж на България ще се подобри. Това винаги е добра основа за развитието на икономическите отношения, защото първият импулс е какъв образ за съответната страна човек е изградил в главата си. В този смисъл председателството на Съвета на ЕС е един добър шанс, защото в момента репортажите в Германия за България са положителни. Когато България посредничи по различни теми, това може да е положително и в икономически план.

    В кои сектори има потенциал за увеличаване на немските инвестиции у нас?
    Германия е особено специализирана в областите: автомобилопроизводство, машиностроене и химическа индустрия. Логично, компаниите от тези браншове търсят инвестиционни възможности по цял свят. Затова тези основно са секторите, от които идват немски инвестиции в България. Ситуацията е добра и в сравнение с други региони по света в момента всички страни от ЕС имат предимства, защото навсякъде има някакви кризи или политически турбуленции. Затова немските компании предпочитат да останат във вътрешния пазар на Европа. Това е шанс и за България.

    Значението на индустрията за компоненти на автомобили у нас нарасна през последните години. Можем ли да привлечем германски производител на автомобили, или да очакваме да стъпят нови доставчици на автомобилни части?
    В момента в България няма автомобилопроизводител. Това, разбира се, е недостатък за доставчиците на автомобилни компоненти. Аз не съм представител на автомобилен концерн и не знам дали някой от тях не планира подобна стъпка. Поне на мен не ми е известно. Важно е, че както видяхте снощи при връчването на наградите на Немската икономика, доставчиците на автомобилни компоненти постигат успех тук. Има положителни примери. Привличането на нови определено зависи от рамковите условия в страната. За доставчиците важна тема е наличието на квалифицирани кадри. В момента основната им грижа е, че няма достатъчно специалисти. Все пак има примери, че в България може да се намерят професионалисти. Важен фактор би бил също, ако правителството окаже подкрепа на доставчиците по отношение на търсенето на кадри.

    Бихте ли посъветвали немска компания да инвестира в България в момента?
    С оглед на факторите, които вече споменах, опредено бих посъветвал немския бизнес да обърне по-голямо внимание на България. Страната ви в момента не е толкова на фокус както други държави. От гледната точка на германския бизнес България е част от ЕС, но е малко далече, по-трудно може да се стигне с автомобил до тук. Това са причините, поради които на първо четене при избор на място за инвестиции немските компании проучват други страни. Но все пак тук има много интересни перспективи. Страната си струва и развитието на немско-българските икономически отношения през последните години показва, че има много успешни германски компании тук. Важно е бизнесът да не се фокусира само върху ниските данъци, но и да обръща внимание на икономическите показатели как фирми от същия или подобен бранш са постигнали успех тук и тогава да преценят дали и за тях това също може да се окаже успешен модел.

    "Конкуренцията за кадри ще става все по-интензивна. Всяка страна трябва да помисли как да стане по-атрактивно място за все по-ограничения брой квалифицирани специалисти".

    Отбелязахте недостига на кадри. За много немски компании у нас това е важен проблем. Решение ли е дуалното обучение?
    В Германия отдавна имаме опит с модела на дуално обучение, т.е. комбинацията между практическа подготовка във фирма и училищно образование. Разбира се, този модел не може просто да се пренесе от една в друга страна, защото ситуациите са много различни. Но основната идея е, че младите хора не трябва да учат нещата само на теория в училище, но и да има практическа подготовка в предприятия, последвана от изпит, който е признат. Все пак, тази практика не може да се въведе от днес за утре. Но мисля, че си струва да се направят усилия. Само така може средносрочно да се промени ситуацията с образованието и оттам с кадрите. Това само по себе си обаче не може да реши всички проблеми. Демографската ситуация в почти цяла Европа показва, че населението застарява, а работната сила намалява. Този проблем не е само български, сблъскваме се сериозно с него и в Германия. Така че дуалното обучение е едно възможно решение, но определено не е единственото.

    Споменахте, че и България като Германия има проблем със застаряването на населението. Какъв ефект ще окаже това на пазара на труда? Какво може да се предприеме в тази посока?
    Вече усещаме ефектите на този проблем. Конкуренцията за кадрите ще става все по-интензивна. Наблюдаваме и миграция в рамките на ЕС – много специалисти от Източна Европа се преместват в Германия, но и кадри от Южна Европа търсят шанса си у нас заради доброто икономическо развитие. Посоките обаче може да се сменят след няколко години. Защото за младите хора мобилността в Европа е нещо естествено. В Германия мигрантите от ЕС са 300-400 хил. годишно, но след няколко години те могат да се преместят в друга страна от Съюза. Преди 10 години много хора мигрираха към Великобритания, след което тези процеси спряха. Това показва, че конкуренцията ще става все по-интензивна. Всяка страна трябва да помисли как да стане по-атрактивно място за все по-ограничения брой квалифицирани кадри.

    "През последната година около 35 хил. души от България са дошли в Германия. Сред тях има много, които учат и остават като квалифицирани кадри в страната ни. Но това е като нож с две остриета: кадрите от България са от полза за Германия или обратно, те се връщат в родината си. Няма как да ги поделим".

    Неотдавна коментирахте, че недостигът на кадри е бизнес риск номер 1 за Германия. По думите Ви възможно решение би била миграцията. Какво имате предвид с това – бежанците или квалифицирани кадри от страни от ЕС като България?
    В Германия имаме поне три различни типа миграция. Първата съвсем естествено е от съседните страни, която е изцяло опростена и неспъвана от бюрокрация. Младите хора идват да работят и учат. И макар че доста хора се насочват към Германия, защото по правило веднага намират работно място и място за живеене и това става напълно безпроблемно, към страната ни преди две години се насочи огромен поток от бежанци. Те обаче в по-голямата си част нямат квалификация. Някои имат, но повечето са още твърде млади, за да са завършили образованието си. Това определено е предизвикателство. Но много компании се ангажират и опитват да обучават бежанци. Налага се те първо да научат немски език, което също е една голяма бариера. Все пак това може да е от помощ в средносрочен план, но ще отнеме време. Затова не разглеждаме тези процеси като миграция на кадри – хората са дошли, мотивирани от други причини.
    Третият път е миграция от трети страни извън ЕС. Много компании търсят начини да интензифицират тези процеси. По света има доста страни с толкова много млади хора. Страни като Китай, Индия, Виетнам, Филипините, страните от Магреба, от Северна Африка. Това също би могло да е възможност за осигуряване на кадри.

    В кои сектори имате най-голяма нужда от мигранти?
    Изпитваме недостиг на кадри в широк кръг области. Много голям дефицит има при почти всички професии в здравеопазването. Доста свободни позиции има в хотелиерството и ресторантьорството. Същото е и по отношение на техническите професии – инженери, техници, механици, защото дори в Германия твърде малко млади хора се обучават в такива професии.

    Могат ли специалисти от България да работят в тези сфери?
    Да, това вече се случва. През последната година около 35 хил. души от България са дошли в Германия. Сред тях има много, които учат и остават като квалифицирани кадри в страната ни. Това е едната възможност. Но то е като нож с две остриета: кадрите от България са от полза за Германия или обратно, те се връщат в родината си. Няма как да ги поделим. В крайна сметка – младите хора са тези, които решават къде и как ще живеят. Трябва да им осигурим добри перспективи за образование както в България, така и в Германия, защото всички печелим от добре обучените кадри в рамките на ЕС. Те повишават потенциала за растеж на икономиките. Например един млад българин може да работи първо в Германия, а по-късно да реши да се върне в България. Това според мен ще е съвсем нормално развитие след 10-20 години.

    "В Германия вече сме притеснени от Brexit, защото Великобритания е третият най-голям пазар за износа ни."

    Какъв ефект ще има Brexit върху европейската икономика?
    Ще има голям ефект. Разбира се, всичко зависи как ще се случи излизането на страната от ЕС. Но ние в Германия вече сме притеснени, защото Великобритания е третият най-голям пазар за износа ни, 90 млрд. евро е реализираният обем на експорта. Сравнимо е с износа ни към САЩ. ЕС е много важен пазар за нас, а Великобритания като една голяма страна – част от него, също. Имаме стотици хиляди работници в Германия, които разчитат на износа към Великобритания. Има много смесени дружества, има доста немски компании, които са инвестирали във Великобритания и имат заводи там. След Brexit работата им ще се усложни, ще имат по-високи разходи за бюрокрация заради митата, например. Пресметнахме, че разходите на автомобилната индустрия за мита ще са в размер на 2 млрд. евро годишно. Така че, като цяло това ще е голям товар както за немската, така и за британската икономика. Затова от гледна точка на немския бизнес Brexit не е добра идея, но за съжаление британците решиха така.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 10 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 11 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 12 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 13 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 15 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк