Доверяваме се на непознат за десета от секундата

Александър Тодоров е професор по психология в Принстънския университет в САЩ. Той също е част от преподавателския екип в Princeton Neuroscience Institute и Woodrow Wilson School of Public and International Affairs. Тодоров е и гост лектор в Radboud University, Холандия.
Има докторска степен по психология от New York University, магистърска степен от New School
 for
 Social
 Research в Ню Йорк и бакалавърска степен от Софийския университет. В САЩ е от 1996.
Изследванията му са фокусирани върху изграждането на първи впечатления. Негови работи са публикувани в над 30 авторитетни издания, включително Science, PNAS, Trends in Cognitive Sciences и Psychological Science. Носител е и на множество награди.

Г-н Тодоров, как си създаваме първи впечатления?
Хората използват всякакви характеристики, свързани с външността, за да направят бърза преценка за другите като например: черти на лицето, изражения на лицето, показващи емоция, друго невербално поведение, дрехи и разбира се вербално поведение.

Колко време ни е нужно, за да създадем първо впечатление?
Преценките на база външност се правят много бързо и при минимум информация. В лабораторията ми сме представяли примери, при които за хората са достатъчни по-малко от 100 милисекунди (или по-малко от 1/10 от секундата), за да решат дали могат да се доверят на непознат човек, чието лице им е било току-що показано. Няма доказателство, че тези преценки са точни, но не можем да ги избегнем.

На какво обръщаме най-много внимание, като си създаваме впечатление от пръв поглед – очи, усмивка, структура на лицето...?
Това е сложен въпрос. По принцип описваме лицевото възприятие като холистично. С други думи, сумата от всички части на лицето дава повече информация от отделните лицеви части. Например усмихнатите лица се възприемат като по-приятелски. Но усмивката може да направи дадено лице да изглежда зловещо при съответната конфигурация на други лицеви характеристики. За да се уверите, можете да нарисувате лице с вежди, оформени като буквата V, и да добавите усмивка.

Какво разчитат хората по лицето на даден човек?
Както казах вече, няма убедително доказателство, че преценките от снимки на лица са точни. В реалните социални взаимодействия ние получаваме повече информация от динамичното вербално и невербално поведение и специфичния контекст на комуникацията. Тук също има място за грешки при впечатленията, но при някои от тях може да има и зрънце истина. Хората правят всякакви заключения на база лицето на даден човек, като това колко е интелигентен, колко може да му се има доверие или колко е доминиращ. Много зависи от контекста. Ако се интересуваме от специфична характеристика (например дали е екстроверт), ще търсим черти, сочещи тази характеристика.

Кои лица ни изглеждат убедителни и такива, на които може да се има доверие?
Не е въпрос на лице, а на човек. За съжаление първият източник на информация, до който имаме достъп, са лицата на хората. По принцип хората с по-женствени лица и лица, изглеждащи щастливо, се възприемат като такива, на които може да се има доверие.

Има ли истина в твърдението, че първото впечатление никога не лъже?  Може ли да се разчита на него за правилна преценка?
Лично аз мисля, че има малко истина в това твърдение. Първите впечатления могат да са много подвеждащи. Ако решението ви е важно, по-добре намерете и друга информация в подкрепа на това решение. Например, ако решавате дали да наемете някого, препоръките ще ви дадат много по-ценна информация, отколкото вашите първи впечатления. Препоръките обобщават релевантни наблюдения за по-дълъг период от време, докато вашите впечатления са в резултат на бърз поглед върху даден човек, които могат да бъдат оборени от множество фактори. Например някои хора са срамежливи и не се справят така добре по време на интервю. Срамежлив и въпреки това брилянтен човек обаче може да е точният човек за вашата позиция.

Защо отдаваме такова значение на първото впечатление?
Първите впечатления са възприятия, а не заключения. Вярваме на това, което виждаме. Но това, което „виждаме” у другите, е ограничена от множество фактори представа, включително и от нашата собствена предубеденост.

Какво влияние имат първите впечатления при различните типове избори, които правим ежедневно?
Има много ситуации, при които имаме кратки взаимодействия с непознати. В тези ситуации много вероятно е нашите решения да са ръководени от първите ни впечатления. Има много експерименти, показващи ефектите от първите впечатления при различни избори. Например много по-вероятно е хората да инвестират пари в други, когато те им изглеждат с доверчиви лица. Това е факт дори да има информация за възвръщаемостта от инвестицията. Разбира се, това е в контекста на единични експерименти, където репутацията не е от голямо значение. В реалните дългосрочни икономически транзакции репутацията е това, което е от значение.

Променил ли се е с годините начинът, по който формираме първо впечатление?
Това, което се е променило, е, че има повече лична информация онлайн и ние си създаваме впечатления на база тази информация. Това може да има лоши последици в някои ситуации. Не бихте искали например потенциалният ви работодател да види ваша снимка пиян.

Как може да се научим да произвеждаме добро първо впечатление?
Впечатленията се различават в зависимост от повода. Да си на парти, където целта е да се забавляваш, е различно от това да си на интервю за работа, където целта е да получиш работата. Трябва да знаеш какво се очаква от теб и да си подготвен.

Вие лично имате ли случай, при който сте бъркали в първата си преценка?
Опитвам се да не разчитам на първите си впечатления. В някои случаи това може да е малко или много нерелевантно, или неуместно. Няма значение дали първото ви впечатление е точно, или не, ако то се отнася за непознат на улицата, който няма да видите отново. Разбира се, ако се намирате в опасен квартал късно нощем, това променя ситуацията и вашите първи впечатления ще са най-ценната информация, с която разполагате. Когато вземам решения дали да приема даден студент да работи с мен, или да наема управител на моята лаборатория, за мен от голямо значение са техните препоръки, както и документите, доказващи тяхната академична компетентност, като оценки, резултати от тестове, предишен изследователски опит. Много психологически изследвания показват, че неструктурираните интервюта за работа почти не осигуряват полезна информация. Впечатленията надделяват при решенията в подобни интервюта.

Върху какво работите в момента?
В моята лаборатория работим върху множество проекти едновременно. Правим компютърни модели на първите впечатления, които ни помагат да визуализираме какви промени в лицето предизвикват различни впечатления. Провеждаме невроимиджинг (neuroimaging) експерименти, за да разберем как лицата са представени в мозъка. Правим и поведенчески експерименти, за да научим как се променя мисленето ни по отношение на другите с времето, когато имаме повече информация за тях. Работя в момента върху изследване, което показва как различните снимки на даден човек могат да провокират много различни впечатления, които да повлияят на последващи решения.

Интервю: Детелина Калфова