четвъртък, 28 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    10749 прочитания

    Да прочетеш света за една година

    За предизвикателството да прочетеш по една книга от всяка страна в света за една година, британската писателка и журналистка Анн Морган пред Economy.bg
    15 януари 2014, 09:22 a+ a- a

    Анн Морган е британски писател и журналист на свободна практика, който пише за издания като Guardian,Vanity Fair и Financial Times. През 2012 тя стартира проектът „Година на четене на света” - ayearofreadingtheworld.com. В рамките на една година тя прочита по една книга от всички признати от ООН страни в света плюс Тайван и една книга от отделна територия, за която са гласували читателите в блога й – общо 197 книги. Проектът я вдъхновява да напише книгата Reading the World: Postcards from my bookshelf.

    Проектът на Анн Морган привлича вниманието на медии от цял свят, включително CNN и BBC.
    Свързахме се с Анн по Skype, за да ни разкаже за предизвикателството да „прочетеш света” за една година.

    За идеята и очакванията от проекта

    Как ти хрумна идеята да прочетеш книга от всяка страна в света?
    Получих коментар на блога си, който ме накара да се замисля какви книги чета и въобще колко книги от различни точки на света имам. Осъзнах, че имам само британски или американски автори и нито една книга в превод, което е доста ограничаващо. 2012 беше много международна година за Великобритания и аз реших, че в годината на Олимпиадата ще се захвана с предизвикателството да прочета по една книга от всяка страна в света.

    Кога започна четенето?
    Проектът траеше една година. Стартирах на 1 януари 2012, но подготовката започна няколко месеца по-рано. Нямах идея откъде да намеря тези книги и помолих читателите на блога си да ми помогнат, като ми препоръчат какво да прочета от всяка страна. Получих множество препоръки, което много ми помогна.

    Имаше ли някакви очаквания, когато започна проектът?
    Наистина не знаех какво ще се получи. Смятах, че ще съм си аз и моето четене. Не предполагах, че някой би се заинтересувал. Знаете, има всякакви проекти в Интернет. Удивително беше обаче колко бързо хората застанаха зад проекта, заинтересуваха се и наистина искаха да ми помогнат.

    За предизвикателството да намериш и прочетеш за една година по една книга от всяка страна в света

    Беше ли една година достатъчна, за да прочетеш по една книга от всяка страна в света?
    Успях, но беше доста трудно. Четях средно по 4 книги на седмица, пишех в блог за всяка от тях, правех проучване за следващите книги, защото често имах по няколко препоръки за книга от дадена страна. Така че трябваше да проуча и да преценя коя точно да прочета. А това също отнема време. Доста работа е това и в края на годината се чувствах вече много уморена, но успях. Прочетох по една книга от всяка призната от ООН страна плюс Тайван. Това прави 196 книги. Прочетох и още една книга от отделна територия, за която посетителите в блога ми гласуваха. Това беше Кюрдистан.

    Как успя да намериш книга от всяка страна?
    Много хора ми помогнаха. Въпреки че английският е езикът, на който се публикува най-много, не можеш да намериш книги на английски от всички страни. В някои страни просто книгите не са преведени, на други места като Маршаловите острови по-голямата част от историите се предават от уста на уста и не се издават. Трудно беше да намеря книги от подобни места. В някои случаи хората ми пращаха ръкописи на книги, които не са публикувани, но са преведени. Писателка от Южен Судан пък написа история специално за целта, защото тъкмо бяха признали страната и нямаше още нищо публикувано.
    Имах случай, в който не можех да намеря нищо, което да прочета. Такъв беше случаят с малката африканска островна държава Сао Томе и Принсипи, където се говори португалски. Въпреки че имаха няколко книги, публикувани на португалски, нямаше нищо преведено на английски. Какво ли не направих, за да намеря нещо. Влязох в контакт с лекари, работещи в страната, благотворителни организации, всеки, който би могъл да помогне. И никой нямаше идея. Наистина се чувствах безпомощна. Тогава годеникът ми предложи да помоля някого да преведе за мен дадена книга. Първоначално реших, че никой не би се съгласил да направи подобно нещо просто така. Все пак реших да пробвам. Писах във Facebook и Twitter и само след една седмица се включиха толкова много хора с желание да помогнат. Изпратих им книга с кратки истории и след един месец те я преведоха, а аз започнах да чета, което беше изумително.

    Ти четеше само на английски, така ли?
    Мога да чета на немски и френски, но за проекта реших, че ще чета само на английски, защото идеята беше как един човек в Лондон може да „прочете” целия свят.

    От кои страни беше най-трудно да намериш книга?
    Имах трудности с много от африканските страни, където се говори португалски или френски. И бях изненадана, че много от книгите в тези страни, които са изключителни, не бяха преведени на английски. В някои от тихоокеанските островни страни живеят много малко хора и е безсмислено да се публикуват книги, защото няма да има кой знае колко хора, които да ги прочетат. Това беше предизвикателство. В някои случаи трябваше да намеря креативно решение. За една от книгите – от Маршаловите острови, книгата беше от истории, събрани от актьор, който е посетил страната. Разказвачи му позволили да запише и напише историите и да добави към тях илюстрации, така че пресъздаде историите им по най-реалистичния начин. Книгата беше много необичайна. Така че имаше много различни предизвикателства.

    Коя книга Анн избира да прочете от България и как се спира на нея?

    А коя беше книгата, която прочете от България, и как я избра?
    Книгата от България, която прочетох, беше „Естествен роман” на Георги Господинов. Попаднах на нея в книжарница в Ню Йорк, докато бях там на почивка. Привлече ме и нямаше как да не я прочета. Заинтригува ме много. Беше напълно различно от това, което съм свикнала да чета.

    В списъка с книги в блога ти присъстват доста български книги. Те ти бяха препоръчани от българи ли?
    Мисля, че беше смесица. Повечето бяха българи, но ми е трудно да си спомня. Всъщност имаше голям интерес от страна на българи към проекта ми.

    Как избираше конкретна книга сред толкова много предложения?
    Беше трудно. Мисля, че най-трудно ми беше да избера книга от Индия, защото имах страшно много препоръки. Това е голяма страна и има много книги, написани на английски. Беше трудно да избера и всеки път, когато питах читателите в блога си какво от тези препоръки да прочета, те ми предлагаха още книги. Един ден индийска журналистка ми писа, че всичките ми препоръки са за книги, написани на английски, а имало толкова добри книги, написани на един от многото официални езици в Индия. И така тя ми препоръча книга преведена на английски от един от тези езици.
    Случваше се понякога някой от читателите в блога ми да ме убеди за конкретна книга. А понякога няколко души препоръчваха една и съща книга. Така че всеки път беше различно.

    За най-интересната книга и за уроците от "четенето на света"

    Коя беше най-интересната книга, която прочете?
    Много, много труден въпрос. Много от книгите бяха интересни или заради начина, по който си ги набавих, или заради самите тях. Например книгата от Бурунди ми я изпрати местна писателка. Беше ми много трудно да намеря книга от тази страна. Книгата се казва „Не плачи, бежанецо” (Weep Not, Refugee). Разказва се за младо момче - бежанец. Чрез нея имах възможността да погледна през перспективата на бежанец. Обикновено четем новини за бежанци, но е друго да погледнеш отвътре, което беше много силно.
    Изборът ми за книга от Монголия също беше интересен. Разказва се за младо момче овчар високо в планините, чието семейство води номадски начин на живот - толкова различно от това, което ние познаваме. Но книгата беше много красиво написана, пресъздаваше много добре живота там, успяваше да те пренесе там.

    Какво научи, „четейки света”?
    Много е трудно да се обобщи. Едно от най-важните неща беше силата на историята, начинът, по който тя може да те пренесе в мислите на някой друг и да ти позволи да погледнеш на света през неговата перспектива. Няма друго нещо, което да има подобна сила. Дори филмите не успяват да го направят по подобен начин. Чрез книгата можеш да видиш света през очите на някой друг, както и да се изгубиш, може би не напълно, но до голяма степен. Освен това книгите са чудесен начин за премахване на бариери. Те допринасят за по-доброто разбирателството между хората.
    Ние, британците, имаме много конкретна представа за света, знаете т.нар. „западна” представа. И да мога да погледна на света през очите на някой друг, беше много интересно. Книгата, която четох от Катар, също много ме впечатли. Романът се казва „Пиратът” (The Corsair), а авторът е Абдул Азиз Ал Махмуд. Имаше едно изречение в книгата, което помня много добре – „Щеше да мислиш по друг начин, ако тази земя беше твоята и тези хора бяха твоите хора”. Мисля, че това изречение обобщава проекта ми.

    Твоето четене вдъхнови ли и други хора да четат?
    Мисля, че да. Много хора ми пишат, че ще използват списъка ми с книги, за да се ориентират какво да четат.

    Четенето на книги допринася ли за премахването на стереотипите?
    Мисля, че да. Но трябва да сме внимателни с това. Често се случва хората да ме питат какво съм научила за Словения например в рамките на тази година. Но аз съм прочела само една книга от страната, което е само една гледна точка, една история, а съм сигурна, че има много перспективи. Затова трябва да се внимава с обобщаването. Не мога да кажа: „Прочела съм една книга от Словения и вече познавам страната”. Но мисля, че четенето на повече книги определено разширява кръгозора. Аз планирам да прочета още книги от различните страни.

    Какво означава четенето за теб?
    Да видиш света през очите на другия. Да създадеш връзки, шанс да комуникираш с хора, с които иначе не би имал възможност.

    Как предпочиташ да четеш – от хартиена или електронна книга?
    И двете. Около 50 от книгите, които прочетох, бяха електронни. Като цяло няма значение. Понякога просто е по-удобно да прочетеш дадена книга като електронна, ако например е много голяма и е трудно да се носи. Но и двете форми си имат предимства.

    Какво е предизвикателство ти за тази година?
    Едно от предизвикателствата ми е да довърша книгата, която пиша за проекта. Очаквам това да стане през март, а книгата да излезе на пазара през 2015. Замислила съм и друг проект, наречен „Жените могат”, който се опитва да представи какъв би бил светът, ако жените го управляваха.

    Интервю: Детелина Калфова

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 20 минути
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 2 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 4 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк
    преди 4 часа
    „България Еър“ променя терминалите за опериране в в Рим, Мадрид и Прага
    Те са предвидени за полети от шенгенското пространство и предоставят възможност за по-добри транспортни връзки и влизане в страните без паспортна проверка
    преди 5 часа
    Предлагат бърза ликвидация на неработещи фирми
    От 30 хил. до 50 хил. нови дружества се създават на година, като над 90% от новостартиралите компании се провалят още в началните стъпки