петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    13718 прочитания

    Все повече отъждествяваме щастието с трупането на вещи

    Как ставаме заложници на самите себе си, защо по-често губим опорите в живота си и как се управляват ефективно конфликти - Джордж Колризер, професор по лидерство и съветник на бизнес лидери от цял свят, пред Economy.bg
    27 март 2014, 10:07 a+ a- a

    Снимка: IMD

    Джордж Колризер е международно признат експерт по лидерство, награждаван автор на бестселъри, консултант, медиен коментатор и мотивационен лектор.
    Той е професор по лидерство и организационно поведение в едно от най-известните бизнес училища в света – IMD Business School, Швейцария. Там създава и ръководи програмата High Performance Leadership – HPL.
    Колризер използва 40-годишния си опит като психолог и преговарящ при заложнически кризи, за да консултира организации и бизнес лидери от цял свят. Сред тях са компании като Coca-Cola, HP, IBM, Nestlé, Nokia, Toyota и др.
    Автор е на бестселъра Hostage at The Table: How Leaders Can Overcome Conflict, Influence Others and Raise Performance и е съавтор на Care to Dare: Unleashing Astonishing Potential Through Secure Base Leadership.
    Канен е като гост-коментатор в медии като BBC, CNN, ABC и CBS. Негови статии са публикувани в Wall Street Journal, New York Times, Economist и др.

    Разговаряхме с г-н Колризер в рамките на форума SEE Growth Summit 2014, на който той беше един от лекторите.

    Как се разрешават заложнически кризи, как ставаме заложници на себе си и как да се справим с подобна ситуация?

    Г-н Колризер, Вие сте дългогодишен преговарящ при заложнически кризи. Самият Вие сте ставали заложник няколко пъти. Какво научихте от този период? Какво е важно за успешното разрешаване на заложническа криза?
    Най-важното нещо е как да създадеш връзка с този, който е взел заложници. Това, което прави посредникът, е да създаде емоционална връзка, независимо дали харесва човека. После трябва да създаде диалог, опитвайки се да разбере какви са мотивите му. Следват признанията и процесът на преговорите, при който трябва да убедиш човека да предаде оръжието си, да освободи заложниците и сам да се предаде, съзнавайки ясно, че ще отиде в затвора. Преговорите с участие на парламентьори завършват успешно в 95% от случаите. Интересното е, че техниките, които преговарящият при заложнически кризи използва, могат да са от полза и за лидерите. По този начин те могат да постигнат по-добри резултати, защото повечето от тях не постигат обикновено 95% успеваемост при управление на конфликтите.
    Друго важно нещо е, че човек може да е заложник и без насочено срещу него оръжие. Можеш да се чувстваш заложник на шефа си, на служителите си, на колега, на съсед, на дадена ситуация.

    Как ставаме такива заложници?
    Когато се чувстваш безсилен. Тогава ти губиш способността си да се фокусираш върху това, което трябва да направиш.

    Как можем да излезем от тази ситуация?
    Най-важното е да знаеш какво искаш, да контролираш емоциите си и да ги насочиш към положителен развой. Дори и да имаш оръжие, опряно в главата ти, не е задължително да се чувстваш заложник. Нелсън Мандела прекара 27 години в затвора, но като излезе, говореше за помирение и прошка. Така че да не се чувстваш заложник, не означава, че няма някой, който да се опитва да те контролира. Означава, че не си позволяваш да се чувстваш заложник.

    За опорите в живота и защо все по-често се чувстваме свързани с вещи и технологии?

    Какъв съвет бихте дали на хората, които са загубили опорите (secure bases) в живота си?
    Това, което трябва да направят, е да си позволят да изживеят мъката си, да кажат сбогом и да пуснат това, което ги тревожи. Защото в противен случай ще им е трудно да намерят нова опора. Трябва да си дадат сметка също от каква точно опора или зона на безопасност имат нужда – дали е човек, цел, място или др. Какво могат да използват за опора, която да им даде основите и вътрешното вдъхновение, за да станат успешни. Опорите са от фундаментално значение за успеха.

    В днешния технологичен свят по-често ли губим опорите си?
    Да, за съжаление. Чувстваме се по-свързани с вещи и технологии. И всъщност технологиите се превръщат в опора. За някои устройства като iPhone и iPad са по-голяма опора от хората. Така че всички ние като родители трябва да започнем да учим децата си как да изграждат връзки с хората. Лидерите на компании все по-често се сблъскват с младо поколение, което невинаги притежава емоционална интелигентност, което не знае как да изгражда връзки с хората и как може да се справи с мъката и емоциите.
    Днешното общество все повече се сблъсква с предизвикателството на променящ се климат на повече технологии, повече изолация и откъснатост. Може във Facebook да имаш 60 хиляди приятели, но да няма с кого да поговориш на живо.

    Как от преговарящ при заложнически кризи станахте професор по лидерство и организационно поведение?
    Бях клиничен психолог, занимаващ се с домашно насилие. В даден момент започнах да се занимавам с преговори при заложнически кризи. Скоро разбрах, че конфликтите в организациите са голямо предизвикателство. С времето придобих експертиза по разрешаване на конфликти. Беше естествено развитие – от работата ми като преговарящ при заложнически кризи към управление на конфликти в компании. Имах възможността да дойда в Европа, да обучавам организации и лидери тук. После ме поканиха от Международния институт за управленско развитие (IMD) в Швейцария, където ръководя програма по отлично лидерско представяне.

    Какво е общото между разрешаването на заложнически кризи и управлението на конфликти в компании?
    Конфликтите са различни. Общото е как създаваш емоционалната връзка. Трябва да демонстрираш някаква степен на загриженост. Това може да изненада слушателите ти. За да разреши заложническа криза, посредникът демонстрира загриженост за заложниците, но и за този, който ги е взел за заложници. Лидерите на компании трябва да овладеят тези умения, за да са ефективни и да вдъхновяват служителите си.

    Учи ли се лидерството и защо някои лидери не могат да делегират задачи?

    Създават ли се великите лидери, или те се раждат такива?
    Всеки може да стане лидер. Зависи от житейския опит, от мисленето, от обучението, от менторите. Лидерството се учи още от дете. Родители, баби и дядовци, чичовци и лели, семейството възпитава децата да бъдат лидери или не. След това е важно да имаш визия, да имаш точна самооценка, да имаш дисциплината да постигнеш преследваната цел, да създадеш емоционални връзки. Добрата новина е, че винаги можеш да се научиш как да станеш добър лидер.

    Защо за много лидери е изключително трудно да делегират отговорност?
    Смятам, че става дума за власт - „Аз имам властта”. После е въпрос на доверие - „Аз не се доверявам. Имам доверие само на себе си” – което е голяма грешка. От значение е също да позволяваш на служителите ти да се провалят. Намери подходящите хора и ги обучи да станат ефективни. Защото никой не може да успее без хора около себе си, без екип.

    Защо повечето хора са мотивирани от външни фактори днес?

    Какво основно мотивира хората днес?
    Най-добрата мотивация е вътрешната. Правиш нещо, защото искаш да научиш нещо, т.е. идва отвътре. За съжаление, изследванията показват, че мнозинството от хората са мотивирани от външни фактори – бонуси, пари, повишение. Все повече развиваме култура на консумеризъм, в която отъждествяваме щастието с това да имаме повече вещи. Трябва да помогнем на хората да разберат, че мотивацията трябва да идва от вътре. Само тогава има трайни високи постижения.

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 16 минути
    Богданов: ЕК одобри проект за единен инвестиционен портал
    Целта е да се обедини цялата административна дейност около обслужването на потенциалните инвеститори у нас
    преди 19 минути
    БНБ: Има риск от нарастване на необслужваните кредити
    Очаква се затягането на условията в еврозоната да се пренесе върху лихвените проценти в страната
    преди 1 час
    TSMC планира да увеличи работната си сила до 100 000 души
    Най-големият производител на чипове наема с огромни темпове
    преди 17 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 17 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България