Светлин Наков: Софтуерните фирми в България могат спокойно да планират разрастване

Светлин Наков има докторска степен в областта на компютърните науки, както и медали от Международни олимпиади по информатика (МОИ). Автор е на  7 книги за компютърно програмиране и софтуерни технологии, C# и Java. Има опит като хоноруван преподавател по компютърни науки в СУ „Св. Климент Охридски”, НБУ и ТУ София. До миналата година беше част от Софтуерната академия на „Телерик”, а от началото на 2014 стартира проекта „Софтуерен университет”.

Срещнахме се с него, за да го попитаме какъв е интересът към университета и какви са плановете му за развитие. Запознахме се и с някои от студентите, които споделиха с какво са се занимавали до този момент и защо са решили да продължат обучението си в областта на информационните технологии.

Г-н Наков, как се развива Софтуерният университет?
Софтуерният университет много силно тръгна с около 2500 кандидати. Около 1000 човека се явиха на входния изпит и след пресявката влязоха около 550 човека, за които или ние от Софтуерния университет дадохме стипендии, или си платиха, тъй като са сериозни хора, които възнамеряват да завършат нашето образование и да започнат работа в софтуерната индустрия. Стартирахме с основи на програмирането със С#. В момента изучават Java. Предстои HTML и CSS. След това PHP и JavaScript. Всичко това до септември, когато започваме да им търсим работа и да ги пускаме по фирмите. Планираме да направим кариерен фестивал, където да ги срещнем с работодатели и да намерим работа на една част от тях. Все още е рано за това, но есента вече ще имат базови умения и най-силните от тях могат да започнат работа. Вече имаме и 5-6 човека, които започнаха своята кариера и в същото време учат при нас.

Колко от студентите учат присъствено?
Почти поравно са тези, които учат онлайн и присъствено. Много хора се преместиха и в София. Успяхме да уредим, както бяхме обещали,общежитие, макар и не най-луксозното. Успяхме да стартираме и дуалните програми с Варненски свободен университет и с MT&M колежа, които дават бакалавърската степен по информатика и професионален бакалавър по икономически дисциплини и предприемачество.

Какви бяха вашите очаквания и оправдаха ли се?
Броят хора, които минаха на платения режим, защото все пак, за да се развива този проект, ние трябва да имаме приходи, надминаха очакванията ни. Очаквахме може би една група от 150-200 човека, а имаме две по толкова присъствено и отделно онлайн. Реално, вече имаме проблем, как с една зала да поберем всички, защото те искат да учат предимно в извънработно време.

Това ли е пълният ви капацитет, или за следващия семестър си поставяте още по-високи цели?
За следващия семестър очакваме още толкова може би, за да достигнем 1000 души за една година. А индустрията има нужда от 20 000 души. 1000 души не са достатъчни, но са добър старт. Ние все още не сме толкова популярни. Още има баби на село, които смятат, че детето трябва да учи в Техническия университет, въпреки че там няма бъдеще. Но те имат шанса да отидат в Техническия университет и да видят, че няма да научат програмирането и професията на софтуерния инженер. Тогава ще дойдат на втора вълна при нас, както се е случвало винаги.

Какъв е профилът на студентите ви?
Болшинството от хората са на студентска възраст, между 22-23 до 27-28 години. Това е най-масовият случай. Има и ученици в 7-8 клас. Има и такива, които идват с родителите си, т.е. много малки. На колко са, не знам – не съм ги питал. Имаме и по-големи хора, които сменят професията. Типичният профил обаче е някой, който е разочарован от държавните и всякакви други университети, и се мести при нас.

Какви са възможностите за стипендии?
Ние дадохме стипендии, както бяхме обещали, на 10% от най-силните кандидати. Беше много трудно, защото имаше твърде много хора с максимален брой точки на изпитите. Наложи се  да правим индивидуални интервюта и да подбираме по допълнителни критерии, но все пак „хванахме“ мотивирани хора, на които наистина им се учи и които споделят нашата идея. Те ни помагат сега и като асистенти, помощник-преподаватели и активно се включват в цялостния живот на Софтуерния университет. Стипендии ще има освен нашите вътрешните, и от фирми. На фирмите ще им се дава пълно досие на човека – всичките му изпити, домашни, целия код, който той е писал по време на обучението си – месеци наред, това са стотици хиляди редове код – фирмите го получават.

Това е нещо уникално, няма HR агенция, в България със сигурност, а по света - не знам, която да ти дава толкова цялостна картинка на човека. Ние даваме обратна връзка от неговите съотборници и за работата му в екип. Ако някой е бил капут, този човек няма да го вземат на работа.

Как реагират компаниите, търсят ли контакт с вас?
Компаниите потъркват ръчички и чакат. Аз до момента имам със 100-тина компании контакти и без да ги търсим активно, те казват: „Давайте, давайте хора”. Но не, все още ние не пращаме хора, защото на тях им трябват такива, които могат да правят мобилни приложения, уеб приложения, а ние не сме стигнали дотам. Аз искам да произведа качествени хора, а не някакви занаятчии, които са чували по-малко от нещо. Това отнема време. Ние ще започнем реално работа с компаниите септември месец. Тогава те ще са минали първите 5-6 изпита, което ще позволява добро проследяване на резултатите. Така компаниите ще могат да си харесват хора, да ги викат на интервюта и да започнат работа с тях.

Какви ще бъдат отношенията между университета, компаниите и студентите?
Вариантите са няколко. Първо, компаниите могат да дадат стипендия и просто човекът да си учи при нас, но да си знае, че ще работи в тази фирма, освен ако не се издъни. Вторият вариант е стажант. Започва някакъв стаж, дават му някакви задачки и паралелно учи при нас. Третият вариант е половин ден при нас, половин ден - при тях, и последният вариант е маха се оттук и отива само да работи. Когато една фирма даде стипендия тя си резервира човека и след това, ако го назначи, дължи някаква такса към нас, защото стипендията е жест към човек, а това, че взема човек от нас и ние му даваме този човек на тях, а не на друга фирма, ще дължи такса. Така сме го измислили като бизнес модел, в момента го разработваме като платформа. Ще има човек от наша страна, който ще работи и със студентите, и с фирмите. Той ще ги свързва, ще подготвя студентите и изслушва фирмите.

Какво ще могат студентите септември месец?
Септември месец те ще имат базови умения по програмиране. Ще могат да пишат код, което е най-важното изискване за нашата професия, но не достатъчно. Ще познават различните езици и платформи. Например могат да хванат един сайт, нарисуван от дизайнер, и да го направят „живичък“. Но няма да са учили уеб програмиране, база данни и мобилни приложения. Това са нещата, които са предвидени за втори и трети семестър.

Кога ще приключи второто ниво и колко време трябва да имат търпение фирмите да изчакат човека, на когото са се спрели септември?
Наистина готови кадри ще има март - април месец. Тогава ще излезе първата вълна от 550 човека и ще плъзнат по фирмите, ще залеят пазара и ще има богат избор. И тъй като ние на всички четири месеца приемаме нов випуск, това няма да спре. Идните години ще има, ще има, ще има. Така че фирмите могат да се приготвят за растеж. Въпреки че с 500 души една птичка пролет не прави, но спрямо 0 тази цифра от 550 не е лошо. И това е за една година по три, значи 1500 души за старта. А след това, като плъзнем и по другите градове, каквито са плановете, предполагам, че ще увеличим този мащаб. Трябва да си намерим нова сграда обаче, защото тук вече ни е тясно.

Какво беше най-трудно в целия този процес от идеята до реализацията на Софтуерния университет?
Най-трудно беше да съберем подходящ екип и да намерим наистина подходяща зала, защото това е страшно скъпо нещо. Не е лесно за един старт-ъп  да даде 50 -100 хиляди ей така за мебели и ремонти. Ние не сме тръгнали с 20 000 000 инвестиция. Нито пък разполагаме с учебната база на Техническия университет. Ние правим всичко точно на старт-ъп принцип. Сега вече, тъй като посъбрахме малко стабилност, предстои да си разширим екипа, да си назначим хора, да си разширим учебните зали. А и натрупваме опит. Другото предизвикателство е учебната система. Например има система, която акредитира учебните заведения в България. Да кажем, школа по английски, за която те трябва да ти дадат лиценз, иначе си нелегален и не можеш да приспадаш ДДС. Което означава, че студентите трябва да плащат 20% повече.

Ако изключим бюрократичните пречки, които всеки бизнес среща, можете ли да удвоите вашия капацитет, ако разполагате с по-голяма база или втора зала?
Със сигурност залата е пречка в момента, но удвояването на капацитета не зависи само от залата. Все още го има мисленето – а, тези са някакви частници, ще запишем детето в Техническия университет, та да стане инженер като баща си. Това мислене няма да умре скоро. Дори и мисленето, че ти трябва диплома, за да работиш. В нашата индустрия никой не иска диплома, но мама и тати искат. Слава Богу, ние имаме дипломи чрез партньорските дуални програми. И въпреки това все още хората не ни знаят.

Мислите ли, че този проект може да бъде успешен и каква е личната Ви мотивация?
Успешен проект за мен означава, всеки, който иска в България да се занимава с програмиране, да има този шанс. Да му дадем професия и работа, пък между другото ще вземем и ние някой лев, защото няма как да работим безплатно. Но ние ще растем. Имаме планове по градовете да отворим центрове, поне в 10-20. Към края на годината смятаме да го направим. Трябва да си разширим екипа, което не е лесно. Вдъхновителят е преподавател, който наистина е добър. Такива не се намират лесно. Ние ще ползваме от нашите студенти. Сега ги тестваме, пускаме ги да водят, да преподават. Имаме много доброволци асистенти. Аз вече съм разказвал, че ние в една зала вкарваме 150 човека, понякога и до 200 човека и благодарение на многото асистенти и доброволци, които са най-добрите от предния випуск, успяваме с малко преподаватели. Всъщност, в момента съм само аз на пълен щат, всички останали са за едно курсче, две курсчета или за една група.

Какво планирате оттук нататък?
Едното развитие е по градовете. Второто сериозно развитие е, когато ще пуснем още специалности, защото в момента всички учат едно и също. За целта обаче ни трябват зали и преподаватели с опит. Планираме да предложим на бизнеса много готино нещо и то ще е да си подберат група хора с интерес в определени технологии. Да кажем, някоя фирма иска да програмира Cisco рутери. Това не е нещо масово, но могат да си избират 20-тина човека, които да отделим, да има техен преподавател или наш преподавател или някакви комбинирани програми и да си ги обучават.

Подобно на вътрешните академии, които компаниите си правят?
Академия, която взема кадърни хора, които просто ги няма другаде. И второ, ги обучава на тези технологии, които директно след СофтУни да влязат във фирмата, което много трудно може да стане. И третото е, че техният преподавател от фирмата партньор може да види кои са звездите и да си ги избере.

Все повече компании правят собствени академии. Вие какво мислите за тези инициативи?
Виждам, че най-сетне ни чуха. Аз преди три-четири години им казах: „Стига сте мрънкали, че няма кадри. Обучете ги сами”. Е, вече има над 20 академии и се произвеждат кадри. За всички има хора. Аз не смятам, че едната академия взема хората на другата. Не, просто се разширява пазарът. Освен това има кадърни академии и не толкова кадърни. Някои казват, че имат  академия, но ти дават една книга и ти казват след един месец да отидеш на изпит. И наистина, хората, които без обучение успяват от един учебник да научат – те са добри. Но това е просто селекция. Не е обучение, а подбор.  Повечето това правят.  Докато ние правим истинско обучение, с много практическа работа, с хора, които стоят на главата. Дават ти задачи, минаваш изпити, имаш работа в екип. Така че, все едно „Ферари“ да се страхува, че „Тойота“ съществува. Има хляб и за „Ферари“, има и за „Тойота“. Просто сме различни ниши.

Но наистина аз се чувствам като вдъхновител и човек, който прокарва тази промяна, и съм сигурен, че след време университетите ще изкопират нашите материали и нашите курсове, защото те са по природа опън сорс. Ние им показваме пътя. А ние вече сме по-големи от ФМИ. На ФМИ приемът е 400 души на година. Нашият е 550 на семестър – 1500 на година. Така че   компаниите могат да планират разрастване. Ако им трябват джуниър хора, 5-10 до 20 души – може да се уреди. Ако им трябват 10 000 души - да ходят в Индия. Но при нас има талант, има ценни хора и в един момент ние ще ги потърсим, ще вдигнем шум, няма смисъл сега да ни звънят всеки ден и да казват: „Давай, давай”.  Наистина, предстоят хубави години за софтуерната индустрия, защото ние ще растем и предполагам всички останали и те ще растат. И аз няма да се учудя, ако се появи втори софтуерен университет след няколко години.