Как да възвърнем детския си ентусиазъм?

„Всяко велико и внушително движение в историята на света е триумф на ентусиазма. Никое велико не е било постигнато без ентусиазъм“. - Ралф Уолдо Емерсън 

Защо приемаме детството за идиличен период от живота? Причината е, че за щастие за повечето от нас детството е период на относителен духовен рай. Активно изследваме всички области на знание и задаваме силно вълнуващи  и провокативни въпроси. След този период върху раменете ни се стоварва житейското бреме, което постепенно се увеличава: сметки, данъци, ипотеки, болести, отговорности на възрастния. Със съзряването ни проблемът често е не толкова какво ни се случва, а как реагираме на случилото се. Ставаме все по-сериозни и строги към себе си, наказваме се за грешките си и губим чувството си за игра.

За щастие тази тенденция може лесно да се преобърне, за да върнем детския си ентусиазъм. В книгата си „Силата на духовната интелигентност“ (ИК „Изток-Запад“) британският психолог Тони Бюзан предлага няколко лесни упражнения за тренировка на ума:

1. Въведете разнообразие във всички области на живота си. Поставете си за цел да пробвате от всичко поне  по веднъж – нова храна, ново хоби, нови местности. Превърнете се в любител на преживявания. Подхождайте към всичко с изследователски дух.

2. Ценете моментите, в които сте изпитали задоволство. Трябва да държим очите си отворени за моментите, в които сме изпитали задоволство, да ги признаваме и ценим. Децата са способни да извлекат удивителна радост и доволство от най-простите неща. Започнете да си създавате собствени такива моменти и им се наслаждавайте.

3. Създайте си игрива нагласа. Тя променя начина, по който се чувстваме, когато имаме някакво задължение или трябва да свършим дадена задача. Колкото и да е странно, това, което ви кара да се чувствате зле, е единствено собствената ви настройка, че нещо е досадно или безинтересно.

4. Бъдете радостни. Каквото и да ви прави нещастни, в определен момент винаги може да изберете да сте радостни. За да започнете този процес (ако ви се струва трудно), усмихнете се или просто се щипнете по бузите (това стимулира мозъка да вярва, че сте щастливи. Той започва да произвежда химически вещества, свързани с щастието, които ви създават съответното чувство). 

5. Отворете съзнанието си за нови неща. Имайте нагласа на готовност да преоткривате живота. Възможно е „другият начин“ за правене на нещата да носи по-големи ползи, отколкото избраният от вас. 

6. Пътувайте необременени. Причината, поради която децата така се радват на живота, донякъде се крие във факта, че не носят „много багаж“. Захвърлете вашия. Започнете един внимателен процес на преценка на излишния багаж – стари идеи и нагласи – и след това измислете начин да се отървете от тях. 

7. Не забравяйте естествената щедрост на детството. Малките деца обичат да споделят, да помагат и да дават. Давайте, без да искате нищо в замяна. 

8. Бъдете гъвкави. Гъвкавостта има два аспекта – физически и психически. На физическо ниво съхраняването на гъвкавостта и пластичността на тялото е тайната на „вечната младост“. Опитайте се да приложите някоя по-лека програма за разтягане. Незакостенелият ум също е източник на вечна младост. Изследвайте алтернативите, опитвайте да правите нещата по различен начин. Гъвкавото мислене поддържа ума ви жив и пъргав. 

9. Танцувайте. Танцът прави тялото и съзнанието гъвкави, той е чудесно аеробно упражнение и насърчава изявата на радостта и смеха.