Третата голяма вълна и предизвикателствата пред пазара на труда

Първите две индустриални революции бяха болезнени за много хора, но в крайна сметка облагодетелстваха всички. Дигиталната революция, на която ставаме свидетели в момента, поражда много повече разногласия, смята икономистът Райн Ейвънт, автор на доклада „Третата голяма вълна“, който списание The Economist публикува през октомври. 

Както първата индустриална революция от края на 18 век, така и втората, от близо 100 години по-късно, взеха своите жертви на пазара на труда, но и доведоха до появата на открития, които подобриха живота на всички хора по света. Разрушавайки старите икономически структури и трансформирайки обществото, те създадоха нови икономически възможности и широко поле от нови професии, които замениха старите.

Третата вълна на нововъведения и икономическа трансформация, стартирала с напредъка в изчисленията и ИКТ в края на 20 век, поражда подобни сътресения и обществен стрес. Изкуственият интелект, масовият достъп до интернет и напредъкът в роботиката доведоха до иновации като самоуправляващи се превозни средства, безпилотни самолети, машини, които могат да превеждат на стотици езици, мобилни технологии, които елиминираха връзката между лекар и пациент, ученик и учител... Предстои да видим дали дигиталната революция ще създаде достатъчно нови работни места и професии, които да компенсират масовото разрушаване, на което ставаме свидетели в момента, пише авторът на доклада.

Напредъкът на ИКТ и ползите за обществото Райн Ейвънт илюстрира с една стара легенда, свързана със създаването на играта шах. Впечатлен от новата игра, индийският шах искал да възнагради богато нейния създател. Извикал го в своя двор и го попитал какво иска. За негова изненада той пожелал „съвсем малко“. Извадил дъската за шах и пожелал върху първото квадратче да сложат едно зърно ориз, върху второто – 2 зърна, върху третото – 4, върху четвъртото – 8, върху петото – 16 и така нататък, без нито да намаляват, нито да прибавят.  Учуден от „скромността му“, индийският шах наредил на своите математици да пресметнат крайния брой на оризовите зърна. Но вместо няколкото шепи ориз, с които си представял, че ще се раздели, след няколко дни пресмятане се оказало, че за да задоволи желанието му, трябва да осигури планина с ориз с размерите на Еверест и да обрече своите поданици на глад. Ерик Брайнжолфсен и Андрю Макафи, автори на „The Second Machine Age: Work, Progress, and Prosperity in a Time of Brilliant Technologies“, твърдят, че напредъкът в областта на ИКТ вече е отвел човечеството до началото на втората половина на шахматната дъска. Тази вълна, подобно на предходните две, има потенциала да донесе огромни подобрения в стандарта на живот и благосъстоянието на хората, но историята показва, че адаптацията на обществото към нея ще бъде бавна и трудна.  

Във видеото по-долу Дейвид Оутър, професор по икономика от MIT, обяснява кои задачи и професии са застрашени най-много от автоматизацията. Ефектите от нея засягат както развитите, така и развиващите се общества, но по различен начин. Карл Фрей, икономист от Oxford University, заедно със свои колеги, е анализирали около 700 професионални области в САЩ и установили, че близо половината (47%) ще бъдат засегнати от автоматизацията през следващите две десетилетия. Във видеото той обяснява какво е общото между всички тях.  

Най-застрашените от промяна и изчезване професии са свързани с рутинни задачи, които се упражняват от хора със „средни“ умения, като например заетите в производството и банковото обслужване. Но дигиталната революция не означава намаляване на влиянието на човешкия фактор на пазара на труда. „Защото колкото и да са напреднали машините и колкото да са добри в решаването на определени проблеми, те не са способни да задават правилните въпроси. И това е причината хората да продължават да бъдат толкова важни на пазара на труда в бъдеще“, посочва Карл Фрей.