сряда, 20 септември 2017  RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    3855 прочитания

    Как изглежда пазарът на труда от гледната точка на консултанта?

    Колко сериозен проблем са застаряването и неграмотността, споделя доц. д-р Драгомир Бояджиев - Управляващ партньор на DB Interconsult
    02 юли 2015, 18:50 a+ a- a

    Доц. д-р Драгомир Бояджиев

    Доц. д-р Драгомир Бояджиев е консултант по управление на човешките ресурси. Основател и управляващ партньор на DB Interconsult (1991). Преподавател в Университета за национално и световно стопанство. Автор на редица учебници, монографии, студии и статии по проблемите на управлението на човешките ресурси.

    Доц. Бояджиев, вие сте един от първите консултанти по управление на човешките ресурси в страната, следите пазара на труда още от началото на промените. Смятате ли, че пазарът на труда у нас все повече страда от застаряване и неграмотност?
    Да. Застаряването и неграмотността са част от причините за сериозни проблеми на трудовия пазар. Ниската раждаемост и наличието на групи хора без образование и квалификация за работа рефлектират негативно върху работодателите и държавата. Това води до ситуация, в която редица работодатели с месеци търсят нужния работник или специалист и не успяват да го намерят, а нивото на безработицата е високо. Работодателите са принудени да правят компромис, назначавайки хора, чийто „профил годност“ се различава от изискванията на длъжността. Те разбират, че дори допустимият компромис крие подводни камъни, които могат да създадат проблеми в бъдеще.

    С какви проблеми сесблъскватеВие?
    Едно ново за страната явление е потомствената безработица. При нея няколко поколения от едно семейство са безработни. Потомствена безработица има и в развити европейски страни. Скоро четох едно изследване за Великобритания, което насочваше към семейства, при които вече две поколения са безработни. За разлика от българските условия в някои от развитите страни има и среда, която „подхранва“ потомствената безработица. Имам предвид страни, в които се изплащат социални помощи, чийто размер не стимулира търсенето на работа. При нас нещата са различни: от една страна, дали си мотивиран да търсиш работа, от друга дали имаш нужните знания и умения да я извършваш.

    Има и една друга група високообразовани хора, с които ме сблъсква работата ми на университетски преподавател. Те са вече на над 30 г. и продължават да учат без нито един ден трудов стаж. Получили са една или две бакалавърски степени, магистратури у нас или в чужбина и продължават да търсят нови възможности да не излязат на пазара на труда примерно чрез друго образование. Те се страхуват от навлизане в практиката, приемат образованието като средство, което ги отдалечава от първия работен ден. Надявам се, ме разбирате правилно. Най-малкото аз съм човекът, който не цени образованието и трупането на знания. Но в случая, който цитирам, се касае за учене, за да не се работи. Това не е от полза нито за тези, които го практикуват, нито за родителите им, които ги издържат, нито за обществото. Смисълът на образованието е да добиеш компетентности, за да си полезен за себе си и обществото, като прилагаш наученото в практиката.

    Само застаряването и неграмотността ли са проблемите на пазара на труда?
    Наред със застаряването и неграмотността има още един много сериозен проблем. Това е липсата на компетентности. Тя е свързана не само с тези, които не са учили и нямат нужните знания и умения. Все повече са хората, които са учили, имат диплом, но нямат необходимите компетентности да работят професията, за която са се подготвяли. Тук стигаме до образованието, средно и висше, и ролята му на пазара на труда да постъпват знаещи и можещи специалисти, отговарящи на съвременните изисквания. В днешния си вид висшето образование не е бариера за хората дошли с идеята да вземат само диплом, без да притежават всичко това, което ги прави ценни в очите на бъдещите им работодатели, без наличието на компетентностите на истинския професионалист. В тази връзка си спомням една от констатациите от едно проучване - нежеланието на много хора да се развиват. Според мен това е закономерната последица от нежеланието да „подплатиш“ дипломата си с необходимите знания и умения. Когато не си инвестирал в придобиване на знания и умения по време на следването си, едва ли ще го правиш и по време на трудовия си живот. Проблемът е изключително сериозен и ако не се предприемат мерки в недалечно бъдеще работодателите ще са изправени не пред днешната дилема, че липсват специалисти, а пред наличие на специалисти, нямащи компетентности да изпълняват трудовите си задължения.

    Как да излезем от тази ситуация, да решим проблемите?
    Още един път да си спомним за ролята на образованието в подготовката на бъдещите специалисти и да положим усилия за реформирането му. Средното образование да бъде коренно преустроено, един прочит на финландския модел и адаптирането му към българските условия е възможно решение.

    По отношение на висшето образование считам, че в основата на бедите е финансирането му, основано на принципа „парите следват студента“. По този начин висшите учебни заведения се стремят да имат повече студенти, да акцентират на количеството, не на качеството. Този принцип рефлектира негативно на висши учебни заведения, чиято специфика не предполага наличие на голям брой студенти, например тези в областта на изкуствата. Същевременно университетите са заинтересовани да завършат всички приети студенти, дори тези, които не полагат и минимални усилия да докажат, че знаят и могат. Висшите училища нямат интерес да освобождават тези, които не могат или не искат да учат. Недобросъвестни студенти използват ситуацията и вървят напред не защото знаят, а защото са записани като студенти. Накрая получават диплом, който е равностоен на този с усърдните им колеги. Да му мислят работодателите. Спомням си един от ръководителите на катедрата, в която работя. Когато му ходатайстваха за изпит, той казваше “ще го пусна, ако го вземеш на работа при теб“. Това бързо охлаждаше желанието за лесно вземане на изпита.

    И още един пример: на една специализация във Виенския университет колегите бяха повече от студентите си. Ще кажете: богата държава, може да си позволи това. Мисля си, дали не е богата и затова, защото държи на качеството, не на количеството.

    Друг проблем на висшето образование е липсата на визия какви и колко специалисти да се подготвят. За решаването му е нужна тясна връзка между бизнес и образование. Бизнесът да дава ясни параметри какви са бъдещите му потребности. Подготовката на специалисти да се извършва за тези специалности, от които практиката се нуждае.

    Всекидневно се срещате с ваши клиенти. Какво мисли бизнесът?
    Все повече предприемачи споделят „няма хора“. Да, днес това е така, но с усилия можеш да откриеш нужния специалист. Част от последните ни конкурси за подбор са за търсене на инженерни специалисти в провинцията. Много трудна, но изпълнима задача. Виждайки ситуацията, бизнесът е притеснен, че ако нещата не се променят, съвсем скоро може да има хора, но те ще са без компетентности да изпълняват възложените им задачи.

    Нагоре
    Отпечатай
     

    преди 2 часа
    Започна изграждането на комплекс Central park в Бургас
    Проектът предвижда 690 апартамента и офис площи с до 5 000 работни места
    преди 4 часа
    Wizz Air ще лети вече и до Малага
    От март компанията ще стартира най-новия си маршрут: София – Малага
    преди 7 часа
    Първите проверки за пари на каса сочат масова липса
    Фирмите имат 10 дни за корекция на декларациите си
    преди 7 часа
    В Бургас стартират безплатни обучения по програмиране
    За записване не се изисква предишен опит, а завършилите курсовете ще имат статут на младши програмист