Светлин Наков: Мечтая следващият Skype или Google да се роди в България

Светлин Наков

Първият випуск на СофтУни завършва основната част от обучението  си и това беше причината да се срещнем с неговия основател – Светлин Наков. 

„Ако си направя равносметка – исках да направя образователен център – случи се. Исках да обучавам хиляди хора – случи се. Исках да изградя екип - и това се случи. Искахме да предложим на хората алтернатива пред другите университети - и това се случи. Исках да покриваме много специалности и това е на път да се случи. Сега поредната ми цел, към която вървя, е да завършват много повече хора”, казва Наков.

Това са малките стъпки към голямата му цел – да станем Силициевата долина на Европа. „Пожелавам си след 5-10 години следващият Skype или Google да се роди в България точно от тези хора, които се обучават тук, в залата”, споделя той. И вярва в това, защото според него България става все по-хубаво място за живеене. 

Първият випуск сега завършва. Колко влязоха преди година и половина и колко от тях успяха да завършат?
Кандидатите за първия випуск бяха около 2600 човека. Тогава може би имаше някаква еуфория, много хора кандидатстваха. От тях влязоха 570 души общо - присъствено и онлайн. Сега завършват около 150 човека, което е доста малко и това е една от посоките,  в които ще работим. Не да става по-лесно, а повече хора да се научат и действително  да покрият нашите не ниски изисквания. Зависи обаче и как броим. Защото ние си задаваме въпроса, защо отпадат по пътя и причина номер едно е, че започват работа някъде и почти винаги  в софтуерната индустрия. Т.е. те само след три или пет месеца учене при нас си вдигат достатъчно квалификацията, за да започнат като програмисти или друго в ИТ индустрията. Моята статистика е, че около 250 човека започнаха работа. Това са много повече от завършващите. 

Колко от хората искат диплома?
Оказва се, че само 10% от хората искат дипломи. Когато им сложиш на масата, че трябва да учат още две години, за да си вземат хартийката, и казват: „А, не. Мерси!”.  Така че се оказва, че какво казва и какво прави човек, са различни неща. Ние имаме три университета партньори, в които нашите студенти могат да се дипломират като бакалаври по софтуерно инженерство или други специалности.

За работодателите имат ли значение дипломите? 
За работодателите няма значение дипломата, но за някои HR-и, които са под работодателите - има. Ще ви дам пример. Връщали са ни момче от топ хората, от най-най-най, за което с две ръце мога да се подпиша, защото в CV-то пише, че е работил като барман. Което само по себе си е плюс, защото означава, че е натрупал комуникационни умения – не може да си бил барман и да не можеш да си кажеш името. Те обаче не го искат на интервю. В следващата фирма изтриваме този ред от CV-то и го назначиха на хубава заплата. За мен има огромен проблем с HR -ите. Те не познават индустрията. Не познават техническите хора, не знаят термините, пишат  грешни обяви.  Гледат си документите, някакви CV-та, където пада едно надлъгване. За щастие, ние работим директно с фирмите и ги заобикаляме и няма такъв проблем.  

От тези, които завършват в момента, колко реално работят и те ли избират компаниите, или компаниите избират тях?
От хората с добър успех, мога да кажа, че 95% вече са назначени, преди официално да е завършило обучението, и да си им раздадени сертификатите. Как става? Първо говорим с човека. Питаме го къде иска да работи, с какви технологии. Той казва примерно java.  Ние знаем, че имаме 12 или 36 такива фирми, и му казваме да избере, след което  започваме да го пращаме на интервюта. Тези, които са силни, са в позицията да избират. Няма тайна, че програмист, който е добър, може да работи, където иска.  Тези, които са на средно ниво, ние не се ангажираме активно да им търсим работа, освен ако някоя фирма не каже изрично, че търси такъв човек. Хората на средно ниво обикновено успяват да започнат работа сами. Някои осъзнават, че искат повече и се записват пак на някои курсове и успяват да се справят. При най-слабите? Ами трудничко е при тях. Ние не смеем да ги пратим на интервю. Някои от тях повтарят и успяват да си вдигнат резултата. На мен ми е мъчно, че не мога да помогна на всички да си намерят работа, но няма как. Ако на една фирма й пратиш три пъти поред слаб човек, тя ще прекрати всякакви взаимоотношения с теб.

Според теб професиите в областта на ИТ стават ли по-привлекателни за младите хора?
Професията на ИТ хората е привлекателна от 10 години насам, но да кажем последните пет е особено привлекателна и това вече се тръби по медии и навсякъде. Гледах около 24 май интервюта с абитуриенти, ами те искат да стават програмисти. Това се случи. Но аз смятам, че ние се доказахме като бранд. При нас като влезеш и положиш усилия, почти сигурно е, че ще започнеш работа. Това е нещо много-много важно, което се гради с годините. И освен това ние малко по-агресивно подхождаме с маркетинга. Правим семинари два пъти седмично на всякакви теми – технически, бизнес, дори и личностно развитие. Каним стотици хора. Идват по 500 човека на седмица, които научават, че нас ни има. 

Остаря ли стереотипът, че няма жена програмист?
Има жени програмисти, но са малко. Истината е, че на повечето момичета мисленето им е по-ориентирано към работа с хора, маркетинг, неща, свързани с комуникация и по-малко към това, да си говорят с компютъра.

Как се справят, виждам доста жени?
На входа сред кандидатите жените достигат до 30 процента. След първия изпит намаляват може би до 15% и на изхода са около 10%, което е ужасно малко.  И аз знам защо. Нашата професия е тежка и малко жени имат това мислене. Просто не им е интересно, не че не могат да го научат. На малко мъже им е интересно да готвят или да играят балет.  Не че не могат да се научат.  Аз имам решение и то е – развитие на QA направлението. Всеизвестно е, че 80% от тях - хората, които тестват софтуера и намират бъговете,  са жени. Често  пъти и хора, които не се справят много добре с програмирането, се справят с тестването. На много хора от  QA мениджърите им се иска да не е такава фактологията, но е такава. Провалилият се програмист става QA на 90%. Счита се, че е малко по-скучна работа, повтаряш много пъти едни и същи неща. Другата специалност, за която има огромен наплив, е в дизайна. Искат хората да рисуват, да правят дизайнчета и пак 80% са момичета. Но ние нямаме такива обучения. Причината е, че не искам да произвеждам гладни хора. Ние нямаме запитвания за такива специалисти от фирмите. Ако някой си търси дизайнер, пуска си обява, кандидатстват 36 човека, вика 10 на интервю и си избира трима. Но при програмистите не е така.

Сред компаниите, с които вие работите, има ли такива, които имат ли собствени академии?
Компаниите, които имат академии, общо взето си произвеждат хората. Обикновено те имат специфични нужди и адаптират обучението за тях. Често се случва наши студени  да получат тук основата и да отидат в някои от техните академии. Защото вече имат базата за техния входен изпит и второ, те обещават да се учи три месеца, след което да започнат работа. Аз обещавам да учиш една година и половина и ако се справиш, ще имаш работа. Там офертата изглежда по-привлекателна. Но те не осъзнават, че това не са три месеца, а са три месеца накрая, след като си прекарал една година в обучение, за да можеш да минеш теста и да стигнеш до тези три месеца.  Това много заблуждава и не е коректно, защото те ти казват, ако ти си готов за джуниър дивелъпър, аз за три месеца ще те направя такъв джуниър, че да ставаш за нашата фирма. Това казват другите академии.

Все повече компании имат собствени академии и вече като че ли не се конкурират да наемат хора, а да намерят и обучават хора?
Да. Битката отдавна се прехвърли да намериш хората, които имат акъл и потенциал, за да бъдат научени. И ние затова толкова много се борим за маркетинг и брандинг, защото осъзнаваме, че да хванеш умен плюс мотивиран, който е научаем, това е много трудно. Просто хората са малко. Това е най-големият проблем. Не само за нас, за другите академии, за цели други индустрии, за официалните университети и частните училища. Няма кого да обучиш. Само в детските градини е наобратно. 

Имате ли инициативи, насочени към по-малките, към ученици?
Предстои да направим ученически програми. Наскоро направихме курс за деца, който беше много занимателен. Говорим за 1,2,3 клас. Това е нещо, което се случва и предстои да правим регулярно. Оттам смятаме да направим школа за малко по-големи - 4,5, 6 клас, и една вече за хора 10,11,12 клас, на които им предстои кариерно да се ориентират и къде да учат. Децата трябва да се научат още на 10 години да пишат код, не всички, разбира се, но да знаят, че това е  нещо интересно и че бъдещето е там.  Радва ме, че професията се популяризира. И това няма как да не се случва, защото децата вече се раждат с телефон в ръката.  И с игри и интернет. Те не са чак толкова глупави, че да не си зададат въпроса: „Добре, аз не мога ли да правя тези неща, които ги играя?”. Органично, постепенно със смяната на поколенията и мисленето, България отива на добре благодарение на технологиите.  Аз вярвам, че след няколко години нашият отрасъл ще стане структуроопределящ – над 4% от БВПняма запетая. Вярвам, че дори може да надмине туризма, дори и селското стопанство като дял, защото тук има много ниска инвестиция - обучаваш се веднъж и работиш цял живот, а заплатата ти само расте. Аз не знам на някой програмист заплатата да му е паднала. Дори да е некадърен. Той сменя фирмата и пак си вдига заплатата.

Как виждаш потенциала на ИТ индустрията. Колко може да расте?
Може да расте няколко пъти, но е ограничена.  Смятам, че по едни няколко хиляди души могат да се вливат на година. Аз съм правил сметка, че от 60 хиляди ученици, които завършват, около 10 хиляди биха имали интерес към ИТ и още 10 хиляди да решат да се преквалифицират от други професии. Целият пазар, на всички университети, академии, ИТ обучители, е около 20 000 души, по моите сметки. Нека да са 30 000. От тях тези, които наистина биха се научили, можем да го докараме до 5 000, ако много-много внимание им обръщаме и наистина едва ли не ги държим за ръка.

Какъв е реалистичният брой?
Реалистичният е половината на това. Няколко хилияди. Те и в момента поне едни  1000 човека се вливат по някакъв начин. Ако закрием всички образователни инсититуции, пак ще има едни 1000 човека, които ще се влееят, защото има търсене. Има хора, които са умни и могат да хванат две книги и да се научат, както аз съм се учил. 

Компаниите в момента се конкурират за хора чрез заплати. 
Което е много грубо и много неприятно.  

Има ли риск заплатите да стигнат такива нива, че за някои компании да е необосновано да са в България? 
Има риск. Всъщност някои по-малки играчи с не толкова стабилен бизнес просто не успяват и затварят, но големите растат толкова много, че компенсират. Трендът е, че липсата се задълбочава. Действително има канибализиране на индустрията. Едната фирма, за да вземе човек, дава необосновано високи заплати, другата пък, за да го вземе, и тя нещо подобно прави. Особено фирми, които искат за много кратък период  да съберат екип от 200-300 души. Те го правят със заплати. И получават едни хора, които са грешно мотивирани. Дай пари и ще работя. Спираш да давш пари или спираш да ми вдигаш през три месеца заплатата, и си тръгвам и отивам в друга фирма, която ще ми го предложи и ще ми даде и служебна кола, и апартамент, и на когото каквото му трябва. Но това не е добре и трябва да спре.  

На каква заплати започват хората от СофтУни?
Има я на сайта. Тя тръгва от 500-600 лева нето и стига до 1200. Примерно той е абсолютно начинаещ, сега се учи, тогава може да започне някъде като стажант за 500-600 лева. Като мине второто ниво, заплатата се вдига и последният сегмент е от 900 до 1200 лева. Това е препоръчителното заплащане, като  разбира се, ако си сред топ 5 процента, ще се бориш за нагоре. Имаме хора, започнали от 1500 лева чисто, но те са единици. Ако си ходил на 26 интервюта и получаваш само откази, би трябвало да се съгласиш и без пари да стажуваш, защото не е коректно, без да произвеждаш, да вземаш заплата. 

Лично за теб каква е твоята равносметка, оправдаха ли се очакванията, които имаше, когато стартира тази инициатива?
Аз съм доволен – да. Смятам, че нещата вървят по план. Ако си направя равносметка – исках да направя образователен център – случи се. Исках да обучавам хиляди хора – случи се. Исках да изградя екип, защото сам ми беше ужасно трудно. Особено миналото лято, спях в офиса. Горе-долу се случи. Вече имаме стабилен екип, с  трейнъри, администрация, маркетинг, процеси, които спазваме. Исках да имаме диплома – случи се. За общежитията не се случи. Всъщност случи се, но условията не бяха добри и развалихме договора. Искахме  да предложим на хората алтернатива пред другите университети - и това се случи. Исках да покриваме много специалности - и това е на път да се случи. Сега поредната ми цел, към която вървя, е да завършват много повече хора.

Колко? 
Ако в момента да кажем, че от кандидатите завършват 10%,  да станат поне 30%. По този начин със същите усилия едва ли не, със същия брой лектори, зали, занятия, кандидати и т.н., ние ще успяваме да произвеждаме три пъти повече програмисти. Това за мен е много важен измерител. Това е новото ми предизвикателство, защото другото го постигнахме.

Имаш ли идея как да го постигнеш?
Да, вече го правим. Ще включим система, в която топ студентите ще правят индивидуални обучения и ще оказват индивидуална помощ на хората. Ще работим по-близо с хората, ще добавим обучение в посока мотивация. Искаме хората да са една общност. Примерно ние забелязахме, че те не са познават. Първата работа е да ги запознаем. Да им направим тиймбилдинг и да им дадем общи задачи. И те да идват с кеф тук, защото ще видят своите приятели. А не да отидеш свит някъде, където никого не познаваш и не смееш с никого да се заприказваш. Много неща правим. Много се радвам, че основните неща вече сме ги свършили и можем да мислим за подобрения на тези не чак толкова очевидни неща, като интеграция и сплотяване на екипа, мотивация. До момента сме имали над 10 000 кандидати и аз лично ще съм доволен, ако на изхода имаме 3000 човека, а не 150, както сега в първия випуск.

Като бизнес успяхте ли да намерите формулата, така че да направите тази инициатива устойчива и да се развива?
Да, смятам, че е устойчиво. Развиваме се добре, нямаме външно финансиране. Строим в момента трета зала. Успяваме да си платим сметките, заплатите. Аз никога не съм гледал на това като бизнес, а като на инициатива, която ме вдъхновява и е полезна за обществото. Ако мога бих я правил безплатно, но не мога. Никога не съм слагал печалбата като някакъв важен параметър. Но трябва да можем да си плащаме сметките, заплатите. Да остават пари, които да инвестираме, и да се развиваме. Но не мечтая за вила на Хаваите.

Какви цели си поставяш?
Поставям си за цел да имаме по 3000 човека  на изхода, кадърно обучени. И да докараме най-големите гиганти, като Google, Microsoft, IBM, Facebook да дойдат в София и да отворят офиси, защото тук ще бъдат хората. 3000 човека ако на година изкарваме, измежду тях ще има 300 много, изключително кадърни  - статистика. Това е достатъчно основание да се замислят големите да дойдат тук. Това ми е мечта. По-далечната ми мечта е да станем Силициевата долина. Защото тези хора, като понатрупат опит, ще станат предприемачи. Аз не вярвам, че първата ти работа трябва да бъде предприемач. Това според мен е грешно. Но след 5-10 години си пожелавам  следващият Skype или  Google да се роди в България, точно от тези хора, които се обучават, тук в залата. Аз вярвам, че България става все по-хубаво място за живеене, колкото и медиите да се опитват да ни пробутват други истории. Тук идват хиляди хора, които са позитивни, които са образовани, които учат и с труд постигат много. Това е бъдещето ни.