Сбогом, 8-часов работен ден?

Остарял ли е моделът на 8-часовия работен ден, по който работим днес? Идеята за фиксираното работно време води началото си от индустриалната революция, много преди появата на електричеството, да не говорим за Интернет. Но адекватен ли е този модел днес? Много компании предпочитат режим на фиксирано работно време, който им позволява по-голям контрол върху хората. А това, че някои дават възможност да работиш от вкъщи в един ден от седмицата, да си тръгваш по-рано от работа в петък или да работиш само 4 дни седмично, не представлява истинска гъвкавост, а напротив – затягане на правилата, коментира Лизи Пени, съосновател на Huckleberry Partners and Futureproof, за вестник Guardian.

Според нея обаче тенденцията се обръща. Днес хората поемат контрола над баланса работа-личен живот в свои ръце. Така например един от всеки седем служители във Великобритания приема работата за себе си като най-ефективен начин да поемеш този контрол. 

Тогава какво е бъдещето на работата? Макар и да сме чували много различни отговори на този въпрос, според Лизи Пени всичко се свежда до съпричастността, независимо дали става въпрос за индивидуален, или бизнес успех. За да може един служител да се чувства отдаден и мотивиран от работата си и от своя работодател, взаимното разбиране е от решаващо значение. 

Това изисква от работодателя да е истински съпричастен към „човека“ зад служителя и да цени богатството и сложността на личния му живот. И колкото по-малко се съобразява с това, толкова повече от неговите служители ще търсят „по-грижовен“ работодател или ще предпочетат да работят за себе си. 

Всеки, който управлява екип или е част от такъв, е наясно, че е по-ефективно и по-приятно да се работи с мотивирани и ентусиазирани хора. Не знам как е при другите, но когато всичко в живота ми е добре балансирано, аз съм в състояние истински да се наслаждавам на това, което правя, без чувство за вина или каквито и да е било задръжки, казва Пени.

Благодарение на технологичния напредък постигнахме повратна точка и вече можем да работи по-гъвкаво. Бъдещето на работа е в гъвкавостта и единственият начин да отговорим на това е да се доверим на хората, които работят за нас  и да бъдем наистина съпричастни към техния личен живот, смята тя.

Според Лизи тенденцията към децентрализация на работата ще се засилва и ще се изгради общност от талантливи и амбициозни хора, които създават свои собствени стилове на работа. Те могат да работят от разстояние, но ще бъдат свързани чрез доверие, взаимно уважение и съпричастност, за да осигурят възможно най-добри резултати. Свободата да вършат работата си по своите правила е тази, която ще ги мотивира. И това ще доведе до пренаписване на правилата за следващото поколение работна сила. 

В новия свят и нарастването на виртуалните екипи доверието ще бъде крайъгълен камък, от който ще зависи успехът на всички. Присъствието ще се превърне в отживелица, а личният живот в нещо, което все повече ще уважаваме. Един ден ще погледнем към 2015 и ще се запитаме защо ни е било нужно толкова време, за да осъзнаем това.