Как често сами си пречим и хабим силата си?

Бернхард Мьощъл, роден през 1970 г. във Виена, е живял много години в Азия. При своите гостувания в манастира Шаолин в китайската провинция Хънан той натрупва ценен опит, живее там заедно с монасите и изучава всекидневието им и силата на тяхното мислене. Върху тези знания той изгражда своите книги и семинари

„Ръката, която най-добре може да те подкрепи, е на твоето собствено рамо.“, е казал Джон Мейсън. Няма да сбъркаме, ако кажем и, че „ръката, която най-добре може да ти навреди, също е на твоето собствено рамо“.

В книгата „Пътят на тигъра“ („Изток-Запад“) австрийският лектор Бернхард Мьощъл разказва една история, която много добре показва как много често сами си пречим и хабим силата си. 

Един лъв живеел в пустиня, в която непрекъснато духал вятър. Затова водата в дупките, от които обикновено пиел, никога не била спокойна и гладка. Един ден лъвът се скитал из една гора. Ловувал и играл, докато не се уморил и  не усетил жажда.  Търсейки вода, той стигнал до езеро с най-студената, най-примамливата и най-приятната вода, която можем да си представим. Лъвовете – впрочем, подобно на останалите диви животни, - могат да усетят мириса но водата, а тази вода за него ухаела невероятно хубаво. Лъвът се приближил до езерото и протегнал главата си над водата, за да пие. Внезапно обаче видял отражението си и си помислил, че това е друг лъв. „О – рекъл си, - водата принадлежи на друг лъв, трябва да бъда предпазлив.“ Оттеглил се, но жаждата го върнала обратно при езерото. Пак видял главата на един страшен лъв, който го гледал от огледално гладката повърхност. Този път решил да хване своя противник и отворил устата си, за да издаде страховит рев. Но щом си показал зъбите, другият лъв също отворил муцуната си и опасната гледа го уплашила. Отново и отново се оттеглял и връщал при езерото.  И отново и отново ставало все същото. След като минало известно време, бил толкова жаден и отчаян, че си рекъл: „Каквото ще да става, сега ще пия от тази вода.“ и наистина, щом потопил лицето си във водата, другият лъв изчезнал. 

За мен този „друг лъв“ е отражение на всички нерешени проблеми, които непрекъснато носим със себе си, пише Мьощъл. Той символизира всичко, което ни пречи, но от което бягаме, защото не сме готови да понесем срещата.