Михай Чиксентмихай за корените на щастието

Какво ни дава основание да смятаме, че животът, който водим има смисъл и стойност? Кога в нашето всекидневие и в обичайните си преживявания се чувстваме истински щастливи?  В търсенето на отговор на тези въпроси посвещава живота си популярният професор по психология Михай Чиксентмихай - един от пионерите в научното изследване на щастието. В презентация за TED той разказва за своите проучвания и изводите от тях. 

В началото на своите изследвания Чиксентмихай интервюира творци и учени, опитвайки се да разбера какво ги мотивира да правят неща, за които не очакват да получат слава или богатство, но които правят живота им смислен и стойностен. Един популярен композитор описва състоянието, в което композира с лекота, като екстаз. По дефиниция това е състояние на ума, при което чувстваш, че не изпълняваш всекидневните си рутинни задължения.    

Когато някой е наистина увлечен в процес на създаване на нещо ново, както прави този човек, на него не му остава достатъчно внимание да следи как се чувства тялото му или проблемите вкъщи, обяснява Чиксентмихай. Не чувства, че е гладен или уморен. Тялото му изчезва, идентичността му изчезва, защото неговото внимание е изцяло погълнато. Така че съществуването е временно спряно. Това означава да се потопиш изцяло в нещо. Много от хората, които интервюира, описват подобно спонтанно увличане. Чиксентмихай нарича тези преживявания „поток“.  

Състоянието на „поток“ е оптималното преживяване на пълна концентрация и отдаденост, в което човек реализира най-пълно своя потенциал. Чиксентмихай и неговият екип правят над 8000 интервюта с хора от цял свят, които изпитват радост от работата си. И независимо от културата, независимо от образованието и каквото и да е друго, съществуват няколко условия, които са налице, когато човек е в състояние на поток. Има фокусиране, което щом стане интензивно, води чувство на екстаз. Има и чувство на яснота - знаеш точно какво искаш да направиш във всеки един момент и получаваш веднага обратна връзка. Знаеш, че това, което трябва да направиш, е възможно, макар и трудно. Чувството за време изчезва, забравяш себе си и се чувстваш част от нещо по-голямо. И щом тези условия са налице, това, което правиш, придобива стойност само за себе си. Крайният резултат престава да е толкова важен, самият процес е този, който има значение. Твоята деятелност те изпълва с чувство на удовлетворение. С усещане, че си поставил възможностите си на изпитание и си надмогнал себе си.

За нещастие обаче, много от преживяванията на хората са в състояние на апатия, твърди психологът. Най-големият проводник на това преживяване е гледането на телевизия, а следващият е да седиш в тоалетната. Вижте видеото: