петък, 29 март 2024   RSS
    Барометър | Региони | Компании | Лица | Назначения


    26055 прочитания

    Защо работим?

    Начинът, по който мислим за работата, е сбъркан, смята психологът Бари Шварц
    27 септември 2016, 15:27 a+ a- a

    Защо работим? Защо всяка сутрин ставаме от леглото и се подготвяме за работа, вместо да живеем живот, преминавайки от едно приключение към друго? Всеки от нас си е задавал този въпрос. „Знаем, разбира се, че работата ни е нужна, за да се прехранваме, но едва ли някой вярва, че това е отговорът“, казва психологът Бари Шварц на сцената на TED. В своята презентация той разсъждава за смисъла на работа и нещата, които я правят удовлетворяваща. Освен заплатата, има други нематериални ценности, които според Бари Шварц нашето съвременно възприятие за работа игнорира. 

    Много хора имат предизвикателна, интересна, удовлетворяваща и смислена работа. Да, те не биха работили, ако не им се плащаше, но не това е причината да го правят. Приемаме материалните облаги като лоша причина да си вършим работата, но въпреки това работата на по-голяма част от хората по света, няма нито една от характеристиките, които ни карат всяка сутрин да ставаме от леглото с желание за работа. „Как е възможно мнозинството от хората на планетата да правят нещо, което е монотонно, безсмислено и отегчаващо?“, пита Барш Шварц.

    Хората, които вършат такава работа, независимо дали са в заводи, кол центрове или складове, го правят за пари. Със сигурност няма друга причина да вършат това, освен парите. Въпросът е „Защо?“. Според Бари Шварц отговорът се крие в технологиите. Но не технологиите на нещата, свързани с автоматизацията на труда, а „идейни технологии“, както той ги нарича. В социалните науки те се свеждат до начина, по който идеите влияят на формирането ни като човешки същества – как мислим, към какво се стремим и как действаме.  И те са много по-важни от технологиите на нещата. Защото докато една лоша технология изчезва, грешните идеи за хората не изчезват, ако те продължават да вярват, че са истина. И приемайки ги за истина, те създават начин на живот и институции, съвместими с тези идеи. Така се е формирала и фабричната система - въз основа на визията на Адам Смит, че по природа хората са мързели и единственият начин да свършат нещо, е като бъдат възнаградени...

    Според Шварц трябва да обръщаме сериозно внимание на теориите за човешката природа, защото тя не е даденост, а продукт на обществото, в което хората живеят. „Ние определяме човешката природа, като определяме институциите, в които хората живеят и работят. Трябва да се притесняваме за теориите, които имаме за човешката природа, защото те я променят“, казва той. И завършва презентацията със следният въпрос към бизнес лидерите: „Вие принос към създаването на какви точно хора бихте искали да имате?“.

    Вижте видеото (може да заредите субтитри на български език от бутона долу вдясно):   

    Нагоре
    Отпечатай
     
    * Въведеният имейл се използва само за целите на абонамента, имате възможност да прекратите абонамента по всяко време.

    преди 14 часа
    ТИЗ започва паневропейски интермодален проект с италианската Gruppo UniRetiCon
    Целта е у нас да бъдат създадени различни интермодални платформи
    преди 15 часа
    Авиационният сектор у нас е достигнал на 92% нивото си от преди COVID пандемията
    85% от самолетите на българските авиокомпании са работили на пазари извън България
    преди 16 часа
    Български хляб достига до 10 европейски държави с Lidl
    Пловдивският производител „Хебър” инвестира близо 15 млн. евро в 2 нови производствени линии
    преди 18 часа
    Над 10% ръст на пътуванията на българи в чужбина през февруари
    Увеличават се и посещенията на чужденци у нас, показват данните на НСИ
    преди 20 часа
    Предлагат индустриалните паркове само за един вид производства
    С промените в закона ще бъде създаден нов тип специализиран парк